Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби против решение № 1 от 04.04.2017 г., постановено от Административен съд – Русе по адм. дело № 9/2016 година.

С обжалваното решение е осъдена Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), със седалище гр. С., да заплати на Е.Ш сумата от 9 000 лв. (девет хиляди) обезщетение за неимуществени вреди от неравноправно третиране от страна на органи на ДАМТН ведно със законната лихва, считано от 09.03.2007 год. до окончателното изплащане на задължението, като претенцията за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 150 000 лв. е отхвърлена. Със същото решение са отхвърлени исковете на Е.Ш за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от дискриминация, както следва:

- за периода 09.03.2007 г. – 07.02.2008 г. - 2 000 лв., представляващи разликата в заплатите на младши и старши инспектор, и главен инспектор, както и разликата в получаването на допълнително материално стимулиране, както и законна лихва върху тази сума до окончателното й изплащане;

- за периода 07.02.2008 г. – 07.05.2012 г. - 9 000 лв., представляващи разликата в заплатите на младши инспектор и началник отдел, както и разликата в получаване на ДМС, както и законна лихва върху тази сума до окончателното й изплащане;

- за периода след 07.05.2012 г. до настоящия момент - 40 000 лв., представляващи претърпени загуби и пропуснати ползи за времето, в което е останала без работа вследствие на дискриминация, от които 33 000 лв. неполучена заплата като главен инспектор и 4 500 лв. ДМС, пари за представително облекло, коледни и великденски добавки в размер на 2 500 лв., както и законна лихва върху тази сума от 01.01.2007 г. до окончателното й изплащане; - 18 000 лв., представляващи 24 месечни работни заплати по 900 лв. всяка, като юрисконсулт, които ищцата би получавала, ако беше завършила образованието си като юрист в Софийския университет, което не е успяла да завърши, поради финансови и здравословни проблеми, възникнали вследствие на оставането й без работа, поради прекратяване на служебното правоотношение вследствие на извършена дискриминация, както и законна лихва върху тази сума до окончателното й изплащане.

Със същото решение ДАМТН е осъдена да заплати разноски в размер на 495,57 лева.

С касационната жалба на Е.Ш и представено към нея допълнение се обжалва частично решението в частта за отхвърляне на претенцията за неимуществени вреди в останалата част (над присъдената с решението) до предявения размер от 150 000 лева и изцяло в отхвърлителната му част, касаеща исковете за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди. От обстоятелствената част на жалбата следва, че поддържаните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторката излага възражения, че така постановеното решение е в противоречие с чл. 6 и чл. 7 от Директива 2002/73/ЕО. Нарушавайки съдопроизводствените правила, административният съд, неиздавайки съдебно удостоверение на ищцата, според Шарбанова, я е лишил от възможност за събиране на допълнителни доказателства. Твърди се, че при извършената допълнителна съдебно – икономическа експертиза, вещото лице не е изпълнило изцяло поставената задача, като се иска и извършването на повторна съдебно – медицинска експертиза с участието на психиатър и психолог. С. Ш съдът не се е произнесъл във връзка с направеното искане от процесуалния й представител за присъждане на направените разноски по делото. Иска се отмяна на така постановеното решение в обжалвана част и връщане за ново разглеждане от първоинстанционният съд или решаване на делото по същество от касационната инстанция.

В проведено открито съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния му представител юрк.. Г оспорва касационната жалба на Е.Ш и иска отхвърлянето й.

С касационната жалба на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) и представено допълнително становище се обжалва решението в осъдителната му част. Твърди се, че решението е неправилно постановено, в противоречие с материалноправните разпоредби, в частта, в която частично е уважена исковата претенция на ищцата. Този касатор счита, че решението в обжалваната му част е неправилно, тъй като съдът е направил неправилна преценка на събраните по делото доказателства и неправилно е приложил материалния закон. Според касатора не е доказана причинно – следствената връзка между незаканосъобразното третиране по пол и претърпените от Шарбанова негативни преживявания. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част.

С писмен отговор на касационна жалба и в проведено открито съдебно заседание, Е.Ш, чрез процесуален представител адв.. С оспорва касационната жалба на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор и иска отхвърлянето й.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор дава заключение по същество, че касационните жалби са неоснователни.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, тъй като са подадени от надлежни страни по спора в рамките на 14-дневния законоустановен срок за това. По основателността им приема следното:

В разглеждания случай се претендира обезщетение поради осъществено дискриминационно третиране от орган на ДАМТН, установено по реда на глава ІV, раздел І от ЗЗДискр. и причиняване на увреждане в резултат на това. Ищцата в първоинстанционното производство твърди, че в резултат от незаконни актове, действия и бездействия на длъжностни лица при държавен орган, т. е. от незаконосъобразно упражнена административна дейност, е претърпяла вреди от нарушаване на изисквания по ЗЗДискр., уреждащи равенство в третирането, като неблагоприятното третиране спрямо нея е установено с влязъл в сила акт след проведено нарочно административно производство по установяване на нарушение на антидискриминационното законодателство пред Комисията за защита от дискриминация (КЗД) по реда на раздел I от глава четвърта на ЗЗдискр. Претендирани са материални вреди за периода от 2007г. – 2012 г. като следствие на неизрастването й в службата, поради дискриминация, като твърди претърпени загуби от разликата в заплащанията, както и пропуснати ползи за оставане без работа от 2012 г. до настоящия момент като вредна последица също от извършената дискриминация. Описаното от своя страна довело до влошаване на здравословното й състояние, както и до негативни изживявания. Претендира се и присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

За да постанови решението си, административният съд е приел за установено следното:

С решение № 89/23.02.2015 г. (л.6-л.12 от делото) КЗД установява по т.1, че е осъществена пряка дискриминация под формата на по-неблагоприятно третиране спрямо ищцата в първоинстанционното производство Е.Ш по смисъла на чл. 4, ал.2 ЗЗДискр., във връзка с §.1, т.7 от ДР на ЗЗДискр. по признак „пол” при повишаването й в длъжност в сравнение с колегата й М.М. В тази част решението на КЗД като необжалвано е влязло в сила.

Решението е влязло в сила в частта на произнасянето на комисията по т.2 и т.3, като необжалвано, по отношение на двама ответници-физически лица, което произнасяне АС – Русе е приел за неотносимо към правилното решаване на спора по настоящото дело. Административният съд надълго е възпоизвел решението на КЗД в мотивите на решението си, посочвайки, че:

По т. 4 от решението КЗД предписва на основание чл. 76, ал. 1 ЗЗДискр., във връзка с чл.47 и чл.15 ЗЗДискр., на и. д. председателя на ДАМТН да предприеме мерки с цел предоставяне на равни възможности на служителите в ДАМТН без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. при тяхното атестиране и израстване в длъжност при осъществяване на процедура на конкурентен подбор, като прилага еднакви критерии; по т.5 предписва на основание чл. 76, ал. 1 ЗЗДискр., във връзка с чл.47 ЗЗДискр. на изпълняваща длъжността началник в процесния период и изпълняващия длъжността главен директор в ДАМТН към процесния период за в бъдеще да се въздържа от по - нататъшни такива нарушения; а по т.6 прекратява на основание чл. 52, ал.3 ЗЗДискр. производството по преписка № 69/2008 г. по отношение на ответната страна М.М, бивш началник на РО на ГД „Надзор на пазара” гр. Р. към ДАМТН.

В хода на административното производство, въз основа на събраните доказателства, КЗД приема за установено, че Е.Ш е заемала длъжност „младши инспектор” в РО на ГД „Надзор на пазара” – Русе при ДАМТН, с месторабота гр. С.. Същата била назначена относително по едно и също време със служителите Ц.С, Й.П и М.М.В, с изключение на ищцата, са повишени в длъжност след получаване на обща оценка 2 – „изпълнение над изискванията” при последната атестация преди повишаването им, на основание чл. 35, ал. 1, т. 1 от Наредба за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация – отм. (НУРАСДА). При проведените атестации Е.Ш е оценявана с оценка 3 и поради липса на изискуемите условия по чл. 35, ал. 1, т. 2 от НУРАСДА отм. , не е повишавана в длъжност. В хода на административното производството е направено сравнение между атестирането и професионалното израстване на Шарбанова и колегата й Митев, като е констатирано, че за изключително кратък срок последователно същият е повишен от младши инспектор в старши инспектор, от старши инспектор в главен инспектор и 11 дни по-късно от главен инспектор в началник отдел. При сравнение на атестационните формуляри на двамата служители Комисията установила, че в графата коментар на оценяващия ръководител по общите постижения и поведение на оценявания, коментарите са едни и същи и за двамата служители, но поставените оценки за всеки от тях се различават. Независимо от тази пълна идентичност на коментарите, Митев е получил по-висока оценка от ищцата в първоинстанционното производство. В мотивите на решението комисията сочи, че не са били приложени еднакви критерии при конкуретен подбор за длъжността „старши инспектор“ (л.9 от делото).

При тези данни КЗД извела извод, че безспорно е налице по-неблагоприятно третиране на Е.Ш спрямо колегата й М.М, поради липса на еднакви критерии за атестиране за израстване в длъжност, респективно поради нееднаквото им прилагане. Ищцата не е повишена в длъжност, като по този начин е осъществена дискриминация под формата на неблагоприятно третиране по признак „пол”.

Е.Ш е оспорила пред първоинстанционния съд частта от решението на КЗД, с която са дадени предписания (т.4 и т.5) и с която е прекратено производството по отношение на ответника М.М (т.6). В тази връзка първоинстанционният съд е приел за сведение решение № 16/06.08.2015 г. по адм. д № 213/2015 г. по описа на АС – Русе, с което съдът е отменил Решение № 89/23.02.2015 г. на петчленен разширен състав на КЗД, в частта по т. 6, с която се прекратява на основание чл. 52, ал. 3 ЗЗДискр. производството по преписка № 69/2008 г. по отношение на ответната страна М.М, бивш началник на РО на ГД „Надзор на пазара” гр. Р. към ДАМТН и вместо него е постановил, че на основание чл. 65, т. 5 ЗЗДискр. оставя без уважение жалбата на Е.Ш до Комисията за защита от дискриминация в частта, с която се твърди извършена дискриминация от М.М – бивш началник на РО на ГД „Надзор на пазара” гр. Р. към ДАМТН (л.295-л.303 от делото). След извършена справка първоинстанционният съд е установил, че делото е висящо пред касационна инстанция. След извършена проверка в деловодната система на ВАС се установява заведено адм. дело № 12438/2015г. по описа на ВАС, Пето отделение. На 02.03.2017г. е постановено решение № 2627.

Административният съд е посочил, че с влязла в законна сила заповед № П-16 от 02.05.2012 г. служебното правоотношение с ищцата, на длъжност младши инспектор с месторабота в гр. Р., РО „Надзор на пазара” – В. Т при ГД „Надзор на пазара” е прекратено, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е оформена за връчена на 07.05.2012 г. при отказ на служителя да я подпише и получи екземпляр от нея(л.195 от делото). На 09.03.2015 г. ищцата е оспорила тази заповед пред Административен съд - София – град, като делото е изпратено по подсъдност на АС – Русе, по повод на което е било образувано адм. дело № 556/2015 г. по описа на АС – Русе. С протоколно определение от 14.04.2016 г. съдът е оставил жалбата без разглеждане поради просрочие и е прекратил делото. С определение № 7331 от 17.06.2016 г. по адм. дело № 6103/2016 г. описа на ВАС, касационната инстанция е оставила в сила прекратителното определение на АС – Русе. Адм. дело № 556/2015 г. по описа на Администартивен съд - Русе е приложено към настоящото дело.

След извършена справка на интернет страницата на ВАС, решаващият състав е установил, че решение № 128/20.03.2015 г. на КЗД, с което е установено, че работодателят ДАМТН не е допуснал да бъде осъществена пряка дискриминация под формата на неблагоприятно третиране на Е.Ш по см. на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр., във вр. с §.1 от ДР на същия закон по признаци „лично положение” и „увреждане”, като АССГ е оставил жалбите на Шарбанова без уважение и решението е влязло в законна сила на 19.12.2016 г. ( решение № 13908 от 19.12.2016 г. по адм. д. № 9176/2015 г. по описа на ВАС, V oтделение, с което е оставено в сила решение № 4353 от 23.06.2015 г. на АССГ по адм. д. № 4096/2015 г.).

Въз основа на представени поименни длъжностни разписания за длъжностите в ДАМТН, отдел Русе, за периода от 01.04.2008 г. до 01.01.2012 г. (л.215-л.220 от делото) и поименно длъжностно разписание за длъжностите в ДАМТН, в сила от 01.04.2012 г., съдът е приел, че било видно, че към датата на прекратяване на служебното правоотношение с ищцата в РО „Надзор на пазара” – В. Т е имало свободна длъжност главен инспектор (л.387-л.394 от делото).

В хода на съдебното производство по искане на ищцата, са разпитани св. В.К, който е работел също в ДАМТН, св. С.Д и св. Б. Шабан. Административният съд е възпроизвел в решението си, показанията на разпитаните свидетели.

В хода на съдебното производство е назначена и съдебно-медицинска експертиза (л.197-л.208 от делото). АС – Русе е възпроизвел в решението си констатациите на вещото лице, според което, ищцата страда от множество заболявания, като е посочено, че всички соматични заболявания, от които страда Е.Ш е възможно да се повлияят негативно от отрицателните ефектите на протичащ стрес, но не може стресът да е техен причинител. В отговор на допълнителни уточняващи въпроси в съдебно заседание вещото лице посочва, че стресът може да се тълкува и като отключващ фактор на заболявания, които съществуват в организма, но все още не са били проявени (л.233-л.235 от делото). Съдът е посочил, че цени заключението като безпристрастно, точно и изготвено от компетентно в своята област лице.

За установяване на фактите по делото е била допусната и приета съдебно-икономическа експертиза. Въз основа на заключението на вещото лице, прието от съда като неоспорено от страните, съдът е приел за установено, че разликата във възнагражденията на мл. инспектор и ст. инспектор за периода 09.03.2007 г. – 07.02.2008 г. е 50 лева; разликата във възнагражденията на мл. инспектор и началник отдел за периода 07.02.2008 г. – 07.05.2012 г. е съответно 160 лв., 165 лв., 175 лв. и 182 лв. (л.211 – л.214 от делото). От заключението по допълнително назначена съдебно-икономическа експертиза се установявало според съда, че разликата във възнагражденията на мл. инспектор и ст. инспектор за периода 09.03.2007 г. – 07.02.2008 г. е 678 лева, заедно с процента прослужено време. Дължимата законна лихва до момента на проверката от вещото лице на 11.11.2016 г. е 648,79 лв.; разликата във възнагражденията на мл. инспектор и началник отдел за периода 07.02.2008 г. – 07.05.2012 г. е 10 221,80 лева, заедно с процента прослужено време, а дължимата лихва 6 394,47 лева. (л.355-л.362 от делото).

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е формирал следните изводи:

Първоинстанционният съд е обосновал извод, че предявените искове за обезщетение за вреди черпят правното си основание от разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, посочвайки, че неблагоприятното третиране спрямо нея е установено с влязъл в сила акт, след проведено нарочно производство по установяване на нарушение на антидискриминационното законодателство пред КЗД по реда на раздел първи от глава четвърта на ЗЗД.

Съдът е преценил като неоснователни исковете на ищцата за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди.

Относно периода 09.03.2007 г. (когато след проведен конкурентен подбор на длъжност „старши инспектор” в ГД „НП”, РО – Русе е преназначен служителя М.М) – 07.02.2008 г. (когато след проведен конкурентен подбор на длъжност „началник отдел ГД „НП”, РО – Русе” е преназначен служителя М.М) съдът е приел, че са налице първата и втората предпоставка от фактическия състав по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр., посочвайки като безспорно установено дискриминационно третиране спрямо ищцата при повишаването в длъжност през 2007 г., но имуществената вреда, която се претендира за периода 09.03.2007 г. – 07.02.2008 г., представляваща разликата в заплатите на младши и старши инспектор, както и разликата в получаването на ДМС, според съда, не е в пряка причинно-следствена връзка със самия факт на признатото дискриминационно третиране. Непосредствена връзка между установеното дискриминационно поведение спрямо ищцата и претендираната от нея вреда, изразяваща се в разликата в получаваното възнаграждение за длъжностите „мл. инспектор“ и „ст. инспектор“ за разглеждания периода според съда не е налице. След анализ на представените доказателства първостепенният съд обосновава извод, че осъществената спрямо ищцата дискриминация под формата на по-неблагоприятно третиране по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр., във връзка с §.1, т.7 от ДР на ЗЗДискр. по признак „пол” при повишаването в длъжност, в сравнение с колегата й Митев няма за задължителна, закономерна последица, неизрастването й в длъжност „старши инспектор” през 2007 г., тъй като в конкурентния подбор за повишаване в длъжност „ст. инспектор“ са участвали и други служители, като единият от тях Й.П също е била предложена от непосредствения ръководител за заемане на длъжността. По делото не били наведени твърдения и липсвало произнасяне на КЗД за неравноправно третиране на ищцата в сравнение с Полихронова. По тези съображения, АС – Русе е приел, че претендираната материална вреда, изразяваща се в разликата във възнагражденията за длъжността „мл. инспектор“ и „ст. инспектор“ не представлява пряка и непосредствена последица от установените спрямо Шарбанова прояви на дискриминация.

Относно претендираните материални вреди за другите два периода съдът е обосновал извод, че не е налице първата предпоставка от фактически състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл.74, ал.2 ЗЗДискр. Според АС – Русе всички доводи, възражения и събрани доказателства във връзка с тях са били обсъдени първо от КЗД в решение № 128/20.03.2015 г., а впоследствие от АССГ и от касационната инстанция. Решение № 128/20.03.2015 г. на КЗД е влязло в законна сила на 19.12.2016 г. Първоинстанционният съд излага мотиви, че с влязъл в сила акт не е прието за установено неравно третиране при атестирането на служителката през 2009г. – 2011 г., както и че не е налице и твърдяното от Е.Ш преследване по см. на §. 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр във връзка с прекратяване на служебното й правоотношение.

По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди съдът е определил размера им по общото правило на чл. 52 от ЗЗД, приложим съгсна § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Съдът в своите мотиви е изложил, че е налице един значително дълъг период от време от проявената спрямо ищцата дискриминация ( 2007 г) и постановяване на решение № 89/23.02.2015 г. на КЗД, с което по т. 1 е установен този факт, което обстоятелство значително е увеличило негативните емоции и е засилило възприятията на ищцата за липса на справедливост. Първоинстанционният съд е приел, че търпяните от ищцата болки и страдания, влошено здравословно и емоционално състояние, възприемане на случващото се като унижение, уронване на доброто й име в обществото, което я е възприемало и като политическа фигура, засягане на честта и достойнството й, липса на справедливо отношение и т. н. след 2007 – 2008 г. са последица не само от установената спрямо нея проявя на дискриминация, но и на настъпили впоследствие факти и обстоятелства, по отношение на които обаче не е установено да са проява на дискриминация. С оглед описаното съдът е счел, че за репариране на неимуществените вреди на ищцата обезщетението следва да се определи в размер на 9 000 лв., а искът в останалата му част до предявения размер от 150 000 лв. да бъде отхвърлен като неоснователен. Относно претендираната от Шарбанова законна лихва върху сумата на обезщетението АС – Русе приема, че законната лихва тече от момента на издаване на заповед № 39 от 09.03.2007 г., л. 165 от адм. д. №2849/2015 г. по описа на Административен съд - София – град, за преназначаване на М.М от длъжност „мл. инспектор“ на длъжност „ст. инспектор“.

По основателността на касационните жалби, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява следното:

Обжалва се изцяло решението на административния съд, постановено по предявения иск за заплащане на обезщетение за твърдяните като преживените от ищцата неимуществени вреди. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение по този иск за недопустимо, за която съдът следи и служебно съгласно чл.218, ал.2 АПК.

Решението е постановено по нередовна искова молба в частта, в която е предявен този иск. Нито в исковата молба, нито в последващите уточнителни молби, ищцата е конкретизирала периода на тази своя искова претенция с начална и крайна дата. Видно от исковата молба е, че ищцата сочи, че е изпитвала огромни болки и страдания, като последица от извършената дискриминация спрямо нея в продължение на 6 години.

В допълнително заявление ( намиращо се на лист 57-60 от дело №916г. по описа на Русенския административен съд), ищцата е изменила размера на исковата си претенция за обезщетяване на твърдените от нея неимуществени вреди като е увеличила същата на 150 000 лева и е посочила, че в следствие на извършената пряка дискриминация от ответника, от повече от 10 години е била в непрекъснат стрес, като по-долу в същото заявление сочи отново, че е изпитвала огромни болки и страдания, а също и стрес и унижения, като последица от извършената дискриминация спрямо нея в продължение на 6 години. Същото твърдение е посочено и в заявлението на ищцата, постъпило по делото на 25.01.2016г. ( лист 72-78 от делото).

В заявление, постъпило по делото на 17.02.2016г. ( лист 139 – 140 от делото), ищцата твърди, че процесните вреди, изживява повече от 4 години.

В съдебно заседание, проведено на 17.03.2016г., административният съд е докладвал исковете, като искът за обезещетяване на неимуществените вреди е индивидуализиран с цена и характера на вредите, без посочване на период за тази искова претенция.

В писмена защита, постъпила по делото на 19.01.17г. ( лист 412-425 от делото) ищцата твърди, че вследствие на извършената пряка дискриминация от ответника повече от 8 години е била в непрекъснат стрес.

В обжалваното решение, съдът е приел, че е налице един значително дълъг период от време от проявената спрямо ищцата дискриминация, като в скоби е посочил „ през 2007г. при повишаване в длъжност „старши инспектор в ГД”НП” РО-Русе и постановяване на решение № 89/23.02.2015г. на КЗД. В диспозитиве на решението си, съдът не е посочил периода на тази искова претенция.

Процедирайки по този начин, съдът е постановил недопустимо решение в тази част, тъй като исковата претенция не е конкретизирана. Съдът е следвало, но не е изискал уточнение от ищцата на периода на тази искова претенция, с начална и крайна дата на този период. От диспозитива на решението, не става ясен периодът, за който се е произнесъл съдът. След като не е изискал уточнение от ищцата относно периода, не е ясно и дали посочения в мотивите на съдебното решение, е част от периода, за който ищцата е предявила иска за обезщетяване на неимуществени вреди. При липсата на конкретизация на този период, не може да се прецени и дали събраните по делото доказателства във връзка с този иск са относимите.

Конкретизацията на периода, през който ищцата твърди, че е търпяла неимуществени вреди е от значение освен за редовността на исковата молба в тази част, и за неговата основателност, тъй като изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценка на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени.

Съдът е допуснал и друго нарушение, произнасяйки се по този иск. Той не е изложил ясни мотиви по него. Налице са съображения, обосноваващи размера, за който съдът е приел, че искът е основателен, без обаче преди това да посочи, въз основа на какви данни по делото е приел, че е налице фактическият състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ вр. с чл.74, ал.2 ЗЗД. От мотивите на съда, не може да се направи извод, какви точно са неимуществените вреди, които съдът е приел, че ищцата е претърпяла от проявената спрямо нея установена пряка дискриминация. По -конкретно не става ясна волята му, приема ли се или не, че в резултат на установената като проявена спрямо ищцата дискриминация, е влошено здравословното й състояние. Ако е прието, че установеното нарушение е повлияло и на здравословното състояние на ищцата, в какво се изразява то, за кои заболявания, и в каква степен, съдът приема, че то е влошено в резултат именно на проявената и установена спрямо нея дискриминация, а не на други фактори, които съдът е установил, че са се проявили. Подобна конкретизация в мотивите е била необходима освен, за да станат ясни обстоятелствата, възприети от съда, за да определи съответния размер на обезщетението, респективно да стане ясна волята му относно сочените от ищцата вреди, за които съдът приема, че не са във вразка с установената дискриминация, за да отхвърли иска за разликата над присъдения размер. Тези конкретни мотиви са била необходими и са относими и за преценката на един от предявените от ищцата исковете за обезщетяване на имуществени вреди, а именно, този с който се претендира обезщетяване на пропуснатите ползи от неполучаването на възнаграждение за юрисконсулт, тъй като поради заболяване, не е успяла да завърши юридическото си образование, по който съдът не е изложил мотиви.

По тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че следва да обезсили решението на административния съд в частта, в която се е произнесъл по иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и вместо това върне делото в тази част, на друг съдебен състав на същия съд с указание, да се даде възможност на ищцата в подходящ за нея срок, да конкретизира с начална и крайна дата периода на исковата й претенция за заплащане на обезщетение за претендираните от нея като понесени неимуществени вреди от установената като осъществена спрямо нея дискриминация по признак „пол”.

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като неправилно решението на административния съд в частта, в която е отхвърлил обективно съединените искове за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди.

По първият иск, който е за периода 09.03.2007г. – 07.02.2008г. в размер на 2000 лева и с който се претендира обезщетяване на вреда, състояща се от неполучаването на разликата в заплатите и в ДМС, които се следват за длъжностите „старши инспектор” и „главен инспектор”, съдът се е произнесъл при допуснати от него нарушения на съдопроизводствените правила. Допуснатото нарушения се изразява в несъбиране по делото на цялата административна преписка, образувана във връзка със заповед № 39/09.03.2007г. за назначаването на М.М на длъжността „старши инспектор”, считано от 01.03.07г. По делото не е представена заповедта, с която се нарежда провеждането на подбор за длъжността „старши инспектор”. Имплицитно от мотивите на съда, с които е отхвърли този иск, става ясно, че е прието, че подборът е извършен за една длъжност „старши инспектор”, което обаче не е доказано по делото. Напротив в решение № 134от 10.06.2010г. на КЗД по приписка 69/08г., на стр.5 от него, края на първи абзац е посочено, че наред с Митев и служителката Полихронова също е била повишена в длъжност старши инспектор.

Съдът е следвало да изясни въпроса, за колко длъжности „ст. инпектор” е наредено да се извърши подбора в началото на 2007г. и ако е за повече от една, да прецени, доколко ищцата е имала реални шансове за повишаването й в длъжност „старши инспектор” в случай, че спрямо нея, не е била допусната, установената с решението на КЗД, дискриминация, основана на признака „пол”.

По отношение на длъжността „главен инспектор”, съдът не е изложил мотиви, а е следвало да го направи, като прецени, какви са били предпоставките за заемането на тази длъжност, колко от хората на длъжност при ответника са отговаряли на тях, колко от тях са изразили съгласие за това и имала ли е ищцата реални шансове да бъде предложена, респективно назначена на тази длъжност, в случай, че спрямо нея не е допусната установената дискриминация по признак „пол”.

По отношение на исковите претенции за:

- заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 07.02.2008г. - 07.05.2012г., представляващи разликите в заплатите и в ДМС за длъжностите " младши инспектор" и "началник отдел";

- заплащане на обезщетение за претърпени вреди за периода от 07.05.12г. до исковата молба, представляващи - неполучаването на заплата за главен инспектор, ДМС и пари за облекло, коледни и великденски добавки,

настоящият съдебен състав на касационната инстанция приема, че административният съд ги е разгледал на непредявено фактическо основание. Фактическото основание и на тези претенции е установената като осъществена пряка дискриминация по признак "пол" по отношение на ищцата, при осъществения конкурентен подбор за длъжността "старши инспектор" през 2007г., на която длъжност е повишен М.М. В поредица уточнителни заявления, ищцата е твърдяла, че е ако не е била дискриминирана, е щяла да бъде назначена последователно за старши инспектор, за главен инспектор и за началник отдел. Доколко твърденията на ищцата са основателни е въпрос на преценка по същество от съда, която обаче съдът следва да извърши, преценявайк фактическото обстоятелство, въз основа на което са предявени исковите претенции. Съдът е следвало да прецени, доколко за посочените от ищцата неслучили се обстоятелства, от което тя претендира вреди, е вредоносен именно установеният факт на осъществена спрямо нея дискриминация през 2007г. относно конкуретния подбор за длъжността 4старши инспоктор".

По отношение на исковата претенция на ищцата за обезщетяване на вредите, понесени от нея, изразяващи се в пропуска да получи 24 месечни заплати за юрисконсулт, съдът не е изложил мотиви, както се посочи и по-горе.

По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд като недопустимо в една част и като неправилно в останалата, което е основание да бъде обезсилено в недопустимата част и отменено в неправилната и цялото дело да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на АС-Русе.

Воден от горното и на осн. чл.221, ал.3 АПК и чл.222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 1/04.04.2017г., постановено от Русенския административен съд по адм. д.№ 9/2016 година, В ЧАСТТА, в която е осъдена Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, със седалище гр. С., да заплати на Е.Ш сумата от 9000 (девет хиляди)лева обезщетение за неимуществени вреди от неравноправно третиране от страна на органи на ДАМТН ведно със законната лихва, считано от 09.03.2007 год. до окончателното изплащане на задължението, както и В ЧАСТТА, в която е отхвърлена тази претенция за неимуществени вреди в останалата част до предявения размер от 150 000 лева.

ОТМЕНЯ решението в останалата му част.

ВРЪЩА цялото дело за ново разглеждане от друг съдебен съставна Административния съд - Русе.

Решението не подлежи на обжалване.