Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д.Н против решение № 1373 от 27.07.2017г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. д.№ 2264/2016г. в частта, в която са отхвърлени исковите му претенции за разликата от уважения размер от 15 000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно и необосновано – касационно отменително основание по чл.209, т.3 АПК. Иска се отмяна на решението в посочената част и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло, ведно със законните последици. Конкретните оплаквания в касационната жалба са, че в обжалваната част, решението е немотивирано, като съдът при определяне на размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, не е взел предвид редица относими обстоятелства. Твърди се, че определеният общ размер на обезщетението е прекалено занижен, вкл. не е съобразен и с размера на дължимото обезщетение, присъждано от съдилищата в подобни случаи, за което се сочи и конкретна съдебна практика.

Ответникът в касационното производство – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, постъпил на 08.09.2017 година. В този отговор се сочи, че по делото не били събрани доказателства, от които да е възможно да се направи обоснован извод, че Николов е претърпял негативни промени в емоционалното, физическото и психическото състояние, които да са в пряка причинно-следствена връзка с условията, при които е пребивавал в Затвора гр. П..

По делото е постъпило на 28.02.2018г. и становище от друг процесуален представител на ГДИН, различен от този, подал писмения отговор. В това становище се сочат съображения за неправилност на съдебното решение в осъдителната му част и се иска неговата отмяна в тази част.

Това становище не следва да бъде обсъждано от...