Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Г.Е, съдебен адрес [населено място], [улица], ет.[номер] срещу Решение №3186 от 09.05.2017 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №5556/2016 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на г-н Евгениев срещу Заповед №ПР-20-05-16 от 02.05.2016 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“, с която на основание чл. 108 и 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) е прекратено служебното му правоотношение. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – Г.Е, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Счита за неправилно тълкуването от съда на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ). Съдът не е отчел, че невъзможността за заемане на длъжността е инициирана и умишлено създадена от органа по назначаването. Излага фактите по изменението на Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Медицински одит“. Сочи, че производството по изготвяне и приемане на Устройствения правилник на изпълнителната агенция е дейност на самата агенция. Министерският съвет само одобрява промяната, инициатор на която е изпълнителната агенция.

Съдът не е отчел, че оспорената заповед е нищожна с оглед на датата, на която е издадена. Сочи, че дори не му е предоставена възможност да изпълнява задълженията си, което да не може да бъде осъществено по обективни причини. Счита, че промяната в изискванията за заемане на длъжността на държавния служител, установена по време на съдебно производство, е целенасочено и заповед, обоснована само с нея, не поражда обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което за отмени оспорената заповед.

2. Ответникът по касационната жалба – изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“, не взема становище.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Спорната промяна е извършена с Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ и след като служителят не отговаря на изискванията за него е налице обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения. ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. ІІІ. Фактите по делото:

1. На 13.11.2014 г. г-н Евгениев е назначен за главен секретар на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ при изисквания към длъжността, установени в длъжностната характеристика: образователна степен „магистър“, професионална област: здравеопазване, икономика, право; придобита юридическа правоспособност.

2. На 26.11.2014 г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ утвърждава нова длъжностна характеристика за длъжността „главен секретар“ – утвърден професионален опит в сферата на здравеопазването, в т. ч. ръководен, и юридическо образование.

3. На 26.11.2014 г., със Заповед №ПР-20-27-14, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит прекратява служебното правоотношение на г-н Евгениев на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл.

4. На 27.03.2015 г., в Държавен вестник, бр. 23, е обнародвано Постановление № 67 от 23.03.2015 г. на Министерския съвет, с което е приет нов Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ (Устройствен правилник). Съгласно чл. 7, ал. 2 от Устройствения правилник изискване за длъжността „главен секретар“ е професионален опит в областта на здравеопазването – седем години.

5. На 27.03.2015 г., с Решение №2103, постановено по административно дело №12097/2014 г., Административен съд, София град, отменя Заповед №ПР-20-27-14.

6. На 20.04.2016 г., с Решение №4714, постановено по административно дело №6051/2015 г., Върховният административен съд оставя в сила Решение №2103.

7. На 02.05.2016 г., със Заповед №ДС-20-31-16, издадена на основание чл. 122, ал. 1 и 2 ЗДСл, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ отменя Заповед №ПР-20-27-14 от 26.11.2014 г. за прекратяване на служебното правоотношение на г-н Евгениев и го възстановява на длъжността „главен секретар“.

8. На 02.05.2016 г., със Заповед №ПР-20-05-16, издадена на основание чл. 108 и 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ прекратява служебното правоотношение на г-н Евгениев. ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че заповедта е и в съответствие с материалния закон. Налице е обективна невъзможност за изпълнение на задълженията по служба по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, тъй като промяната на изискванията за заемане на длъжността от държавния служител произтича от изменение на Устройствения правилник. Промяната е настъпила под действието на външен фактор – Министерския съвет. Промяната се инициира не от органа по назначението, а от Министерския съвет и се отразява в длъжностната му характеристика.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата на г-н Евгениев. Изводът на съда е правилен. V. По съществото на спора:

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Доводите, които излага в подкрепа на твърдяните пороци на съдебното решение са свързани с тълкуването от съда на понятието „обективна невъзможност“ в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл.

Длъжността е основна структурна единица в системата на държавната служба. Тя представлява най-малкият предел на обособяване на функциите и дейностите в държавната администрация. Отчитайки значението на длъжността за организацията и осъществяването на държавната служба законодателят е дал легална дефиниция на понятието. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания утвърдени с длъжностна характеристика.

Видно от легалната дефиниция всяка една длъжност в държавната администрация е първо, нормативно определена, и второ, регламентирана в длъжностна характеристика. Нормативно определени са: наименованието на длъжността, нейното длъжностно ниво, минималните изисквания за заемане на длъжността и вида на правоотношението, въз основа на което се заема – чл. 2, ал. 2 ЗДСл. Нормативната установеност на основните изисквания за заемане на длъжност в държавната администрация следва и от изричната разпоредба на чл. 14, ал. 2 от ЗАдм (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАЦИЯТА) (ЗЗД), който сочи, че основните изисквания за заемане на длъжност в администрацията се определят със закон. В случая „закон“ е употребен в неговото обобщаващо значение на нормативен акт.

За да бъде нормативно определената длъжност приложима за съответната администрация, следва да бъдат определени: а) конкретните задачи, действия, актове, връзките, които заемащия длъжността трябва да извърши, за да се постигнат целите на администрацията; б) задълженията и правомощията на служителя; в) условията, на които трябва да отговаря служителя, за да може да изпълни по искания начин определените задачи, действия, актове. Тези специфики на всяка една конкретна длъжност във всяка една държавна администрация се установяват с длъжностната характеристика – чл. 2, ал. 5 ЗДСл във вр. с чл. 2 от Наредба за длъжностните характеристики на държавните служители.

Допълнителните изисквания за заемане на една длъжност, с оглед на чл. 14, ал. 3 ЗЗД, могат да бъдат определени и с правилника на съответната администрация. Видно от чл. 7, ал. 2 от Устройствения правилник законодателят е определил допълнителни изисквания към лицето, заемащо длъжността „главен секретар“. С приемането на нов Устройствен правилник е въведено изрично изискване за седемгодишен професионален опит в областта на здравеопазването.

Касаторът счита, че приетото изменение на Устройствения правилник не създава обективна невъзможност за изпълнение на длъжността, защото Министерският съвет приема правилника по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“. Вярно е, както сочи и касаторът, че промяната на Устройствения правилник става по инициатива на изпълнителния директор на агенцията, но инициативата не е равносилно на формирана воля. Следва ясно да се разграничи правото да сезираш един орган с определено искане и правомощието на този орган да се произнесе по определен начин по искането.

В случая, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция е отправил своето предложение за приемане на нов Устройствен правилник на агенцията на министъра на здравеопазването и последният го е внесъл за обсъждане в Министерския съвет – чл. 30, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и и неговата администрация. След съгласуване с останалите министри, в съответствие с чл. 32, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация, при условията на чл. 45, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация Министерският съвет приема съответния нормативен административен акт, в случая Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Медицински одит“.

Законодателят не е дал легална дефиниция на понятието „обективна невъзможност“, поради което и с оглед на чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 2 от Указ №833 от 24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) отклонения от общоупотребимия български език се допускат само ако се налага от предмета на акта, а ако се налага отклонение от общоприетия смисъл на дума с допълнителна разпоредба се определя смисъла за съответния нормативен акт. С оглед на така съществуващата нормативна уредба е видно, че понятието „обективна невъзможност“ не излиза от общоприетото негово тълкуване, което значи, че причините, поради които държавният служител не може да изпълнява служебните си задължения не се коренят в него самия, а са резултат на външни за служителя фактори. За да направи безспорно това тълкуване на нормата законодателят е посочил изрично, че хипотезата на чл. 105, ал. 1, т. 5 ЗДСл изключва хипотезата на чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл, когато невъзможността да се изпълняват служебните задължения е резултат на обстоятелства, пряко обвързани от самия държавен служител.

С оглед на горното неоснователни са доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Обжалваното решение е правилно. Същото е и валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №3186 от 09.05.2017 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №5556/2016 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.