Образувано е по касационна жалба на Й.А и В.А, подадена чрез пълномощника им – адв.. К против решение № 5698/12.10.2017г., постановено от Административния съд София-град по адм. д.№ 10841/16 година.
С обжалваното решение е отхвърлен предявения иск от Й.А и В.А с пр. осн. чл.1, ал.1 ЗОДОВ във вр. с чл.203 и сл. АПК против Агенцията по вписванията, с който се претендира обезщетение в общ размер на 50 000 лева – имуществени вреди, както и законната лихва върху сумата от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане, които вреди са причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица /служители/ на ответната агенция, изразяващи се в допуснато вписване на покупко-продажба с нотариален акт № 92 от 19.06.2009г. и в създаването на две различни имотни партиди за едни и същи имоти, за периода 21.04.2009г. до 19.06.2009г. Със същото решение Й.А и В.А са осъдени да заплатят на Агенцията по вписванията разноски по делото в размер на 200 лева.
В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни основания са по чл.209, т.3 АПК-неправилно приложение на материалния закон, необоснованост на решението, допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила. В касационната жалба са развити подробни аргументи във връзка с касационните основания. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи иска ведно със законната лихва върху него от датата на исковата молба до окончателното му изплащане. Претендират се и разноските за двете инстанции.
Ответникът – Агенция по вписванията чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 27.11.2017 година.
Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Според прокурора, по делото е установен фактическият състав на чл.1 ЗОДОВ, тъй като са налице незаконосъобразни действия и бездействия на служителите на ответната агенция, в резултат на които ищците са въведени в заблуждение и които са в пряка връзка с вредата, понесена от тях. Според становището на прокурора, решението следва да се отмени, а вместо това се постанови друго за уважаване на предявения иск.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежни страни по спора, за които решението е неблагоприятно. Касационната жалба е подадена и в срока по чл.211, ал.1 АПК. По основателността й настоящият съдебен състав на ВАС приема следното: Административният съд е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл.1, ал.1 ЗОДОВ във вр. с чл.203 и сл. АПК против Агенцията по вписванията, с който се претендира обезщетение в общ размер на 50 000 лева – имуществени вреди, както и законната лихва върху сумата от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане, които вреди са причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица /служители/ на ответната агенция, изразяващи се в допуснато вписване на покупко-продажба с нотариален акт № 92 от 19.06.2009г. и в създаването на две различни имотни партиди за едни и същи имоти, за периода 21.04.2009г. до 19.06.2009г. Съдът е посочил в решението си твърдените от ищците вредоносни действия и бездействия на служители на ответника, които е индивидуализирал по следния начин:
- допуснато вписване на покупко-продажба с нот. акт № 92/19.06.2009 г.;
- създаването на две различни имотни партиди за едни и същи имоти;
- в издадените удостоверения от 11.05.2009г. за вписвания, отбелязвания и заличавания, не са отразени всички направени вписвания по помощните партиди на имотите от момента на учредяване на правото на строеж, вписано в книгите за вписвания на 01.01.2008г. и по партидите на лицата, които са били собственици на имота;
- вписването на нот. акт за покупко-продажба с вх. рег.№ 1128/21.04.2009г. не във вече създадените помощни партиди за имотите, а в новио създадени помощни партиди;
- справката за имотите в удостоверение от 11.05.2009г., направена от А.В е в нарушение на чл.39 от ПВ, действащи към онзи момент, въпреки разпоредбата на чл.47, ал.2, т.6 от ПВ;
- с бездействието си служителката Велева е въвела в заблуждение ищците, което бездействие може би, не би било налице, ако служителят вписал нот. акт № 1128/21.04.09г. не бе открил нови партиди за имотите.
За установено по делото, съдът е приел следното: ищците са закупили на 19.06.09г. от С.А и М.А, апартамент №101, апартамент № 106 и гараж в жилищна сграда на [улица] [населено място] срещу заплащане на продажна цена от 50 000 лева и нотариалният акт за сделката бил вписан същия ден в Службата по випсванията при Районен съд – Благоевград. Впоследствие било установено, че ищците са договаряли с несобственик и не са придобили правото на собственост, тъй като преди това праводателят на продавачите, И.С е продал на М.Н правото на строеж за посочените обекти. С влязло в сила съдебно решение по гр. д.№829/12г. на РС-Благоевград били отхвърлени исковете на ищците за установяване на собствеността им върху обектите по силата на договора за покупко-продажба срещу ответниците М.Н и К.Н.С е приел, че ищците са платили цената на имотите от 50 000 лева чрез договор за банков кредит от „У. К. Б” АД. Съдът е посочил също така, че бившият собственик И.С е прихвърлил правото на строеж на дъщеря си М.Н на 05.12.2008г., като е формирал извод, че след това той не можел да се разпорежда със същия, но въприки това на 21.04.2009г. продал недвижимите имоти на С.А със съпругата си К.С и чрез упалномощено лице Б.С, негов син, като при съставянето на този акт продавачите са декларирали, че към момента на подписването, не са прехвърляли имота, не са упълномощавали други лица за разпореждане.
Въз основа на тази фактическа обстановка съдът е изградил изводите си. След като е посочил, какво включва фактическият състав на чл.1 ЗОДОВ и какви са предпоставките за допустимост на този иск, съдът е приел, че по същество основанието на иска било – невярно удостоверяване, обективирано в удостоверение изх.№ 1167/11.05.2009г. за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот, в което не било отразено прехвърленото на 05.12.2008г. право на строеж за обектите, за които се отнася справката, като резултат от създадените от АВ отделни имотни партиди за правото на строеж и за вече реализираните обекти.
Съдът е посочил, че издаването на удостоверенията е административна дейност, която по съществото си е административна услуга. След това, съдът се е позовал на т.6 от тълкувателно решение №7/13г. по т. д.№7/12г. на ОСГК на ВКС, посочвайки, че съдията по вписване не дължи проверка относно правата на прехвърлителя при договори за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти.
Административният съд е приел, че искът е предявен срещу ненадлежен ответник, тъй като съдиите по вписванията не са служители на АВ, а се назначават от министъра на правосъдието и извършват дейността си под ръковоството на председателя на съответния РС.
На следващо място, съдът е приел, че не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното действие на ответника и вредоносния резултат. Посочено е, че вписването се извършва от служителите в службите по вписванията по разпореждане на съдията по вписванията, което снемало отговорността от служителя на АВ по т.1 и т.3 от молбата уточнение на ищците. Съдът е посочил, че засягането на ищците е от прехвърлянето, извършено преди това, но не и от действията на служителите на ответника.
Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно. То е постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на фактическите основания въз основа на които е предявен иска, както и в липсата на мотиви.
Видно от обжалваното съдебно решение е, че в началото му, съдът е изброил подробно твърдените от ищците фактически обстоятелства, въз основа на които са предявили субективно съединените искове. Съдът вместо да обсъди всяко едно от тези фактически обстоятелства и да формира изводи по неговата доказаност и връзката му с твърдените вреди е изложил неясни съображения само относно съдържанието на удостоверение изх.№ 1167/11.05.2009 година. След това, съдът е продължил с мотиви, които като редакция и съдържание са идентични с част от изложените мотиви в определение № 30/28.10.2016 г., постановено по гр. д.№ 17А/16г. на смесения петчленен съдебен състав, поради което, но и не само заради това, настоящият съдебен състав не възприеме, тъй като те на първо място не са съображения на съда, постановил обжалваното решение, а от друга страна не съответстват и не са във връзка с фактическите основания на исковете.
Необоснован и неправилен е изводът на съда, че Агенцията по вписванията не е надлежен ответник по исковете. От фактическите основания на исковете следва, че твърденията на ищците са, че конкретните вредоносни за тях действия и бездействя са реализирани от служители на ответника, които са допуснали вписването на договора за покупко-продажба от 21.04.2009г. не във вече образуваните помощни партиди, а в нови записи, в неизвършването на справка и неотразяване в издаденото удостоверение на всички записи по помощните партиди за имотите. Вместо да анализира тези твърдения на ищците и прецени тяхната основателност, като формира изводи по въпросите - кой/кои са длъжностните лица, извършили, респективно неизвършили твърдяните действия и бездействия, чии служители са те, налице ли е незаконосъобразност на конкретизираните от ищеца действия и бездействия, както и връзката им с твърдяните вреди, съдът е анализирал в решението си правомощията на съдията по вписванията.
След като е приел, че АВ не е надлежният ответник по исковете, съдът в противоречие на този свой извод е формирал друг, че не е установена причинна връзка между незаконосъобразното действие на ответника и вредоносния резултат. Изследването на вредата и причинната връзка между нея и твърдяния вредоносен акт, действие или бездействие се прави, тогава когато, съдът преди това е стигнал до извод, че именно соченият в исковата молба ответникът е този който следва да отговаря, ако бъдат доказани по делото фактическите основания на исковите претенции.
По тези съображения, настоящият съдебенсъстав приема, че решението на административния съд страда от пороци. То е неясно и вътрешнопротиворечиво, без мотиви е по фактическите основания, на които са предявени исковите претенции.
Решението следва да се отмени, а делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административния съд София-град, при което съдът разгледа иска на предявените фактически основания, като направи констатации и изложи съображения във връзка с тях.
Воден от горното и на осн. чл.222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5698/12.10.2017г., постановено от Административния съд София-град по адм. д.№ 10841/16 година.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административния съд София-град.
Решението не подлежи на обжалване.