Образувано е по касационна жалба от М.М срещу решение на Хасковския административен съд №533/09.08.2017г., постановено по адм. д.№ 254/2017г. в частта, в която е отхвърлен иска му срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) над сумата от 60 лева до пълния предявен размер 5000 лева като недоказан и неоснователен.
В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната му част и се иска неговата отмяна и връщане на делото в отменената част за ново разглеждане и решаването му по същество.
Ответникът – ГДИН чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Излага съображения за неоснователността й в писмен отговор и в писмено становище.
Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страна в съдебния спор, за която обжалваната част от съдебното решение е неблагоприятно. Жалбата е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК. По основателността на жалбата, съдът приема следното:
Административният съд е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл.284 ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 5000 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат на бездействието на ответника – ГДИН, да осигури минимално необходимите хигиенно и битови условия в следствения арест в [населено място], като тези вреди са търпени в различни периоди( които са индивидуализирани ) като дати от 2016 и 2017 години. Съдът е посочил в решението и конкретните правни норми, с които се обосновават твърдените като допуснати от ответника нарушения.
За установено по делото, съдът е приел, че ищецът е бил в следствения арест на [населено място] през периодите, които са въведени като процесни с исковата молба, а именно – от 08.09.16 до 09.09.16г.; от 21.10.16 до 25.10.16г.; от 26.10.16 до 31.10.16, както и от 10.01-17 до 12.01.17 година. Въз основа на справка от ответника, съдът е установил килиите, в които ищецът е пребивавал през посочените периоди и условията в тях. Съдът е приел, че килиите не са разполагали със санитарен възел и течаща вода, а достъпът на задържаните до санитарен възел се осъществявал по утвърден график - преди обяд и след обяд, както и при заявено желание по всяко време на денонощието, което понякога било невъзможно да се изпълни веднага, тъй като санитарният възел е общ и се ползвал от всички задържани лица.
Съдът е приел, че поддържането на хигиена и почистването на помещенията се организирало от самите задържани лица и се контролирало от дежурните длъжностни лица и медицинския специалист на ареста. Установено е от съда, че през периода са закупувани хигиенни и почистващи препарати.
Въз основа на установеното, съдът е приел за доказано, че помещенията, в които ищецът е пребивавал са под минимума жилищна площ, необходима за всеки един задържан, както и са без санитарен възел и течаща вода. Съдът е посочил и конкретните разпоредби от ЗИНЗС, които предвиждат посочените условия в помещенията на лишените от свобода и задържаните, които в конкретния случай, съдет е приел, че не са изпълнени. Съдът е посочил, че въпреки факта, че влизането в сила на съответните разпоредби е отложено, администрацията на ответника е била длъжна да осигури тези условия, които следва да са налице, за да не се подлагат лишените на свобода на унизително и нечовешко отнасяне. Съдът е обосновал извода си и с практика на ЕСПЧ, сочейки конкретни решения на този съд срещу България, в които е установено общо нарушение на чл.3 ЕКПЧОС в подобни случаи. Въз основа на установеното и на формирания извод, че през посочените периоди ищецът е бил поставен в хигиенни и битови условия, които не са отговаряли на критериите, въведени за тях, съдът е преценил, че справедливият размер на следващото се обезщетение е присъдения, а именно 60 лева. За да определи размера на обезщетението, съдът е преценил периодите, в които ищецът е бил поставен в тези условия, като е приел, че те са непродължителни, както и че ищецът не е претърпял конкретно увреждане на здравето, а така също е съобразил и приетото в пилотното решение „Нешков и други срещу България”, постановено от ЕСПЧ.
Съдът е приел, че ищецът не е доказал твърденията си, че в помещенията, в които е пребивавал през процесните периоди липсвали свеж въздух и светлина, добра хигиена, отопление, както и, че не са му представяни постелъчни материали, че в тях не са извършвани периодично дезинфекция и дезинсекция. Съдът е посочил, че от доказателствата, ангажирани от ответника се установявало, че в помещенията е имало прозорци за приток на естествена светлина, както и такива откъм коридора за приток на въздух, имало е въздуховоди към вентилационна система, закупувани са били почистващи материали, както и, че са налице доказателства за извършена дезинфекция и дезинсекция през периоди, близки до процесните.
Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд в обжалваната му част като правилно. Съдът е постановил решението си след като е изяснил фактическата обстановка по спора и след като е дал указания във връзка с обстоятелствата, нуждаещи се от доказване. Съдът е анализирал подробно събраните по делото доказателства, а също така е обсъдил и наведените от страните доводи и направените възражения. От мотивите на съдебното решение става ясно, че съдът е запознат с релевантната практика на ЕСПЧ, която анализира и възприема правилно. Изводите на съда, които са в основата на обжалвания резултат са обосновани и верни. Съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противно на твърдението в касационната жалба. Както се посочи по-горе в мотивите на настоящото решение, административният съд, за да отхвърли частично иска е приел за установени обстоятелства, които опровергават твърденията на ищеца, като за това се е позовал на нформацията от справка изх.№ 872/25.04.2017г., подписана от длъжностно лице на ответника. Тази справка е приета в съдебното заседание, проведено на 30.05.2017г., на което ищецът и процесуалният му представител са присъствали и не са оспорили съдържанието на представената справка. При липса на оспорване на този документ, правилно съдът не е пристъпил служебно към събиране и на други доказателства за обстоятелствата по справката, в това число и чрез използване на правомщието си по чл.284, ал.4 ЗИНЗС.
Следва да се посочи, че съдът е допуснал на ищеца свидетел, от който ищецът впоследствие сам се е отказал и не е поискал друг на негово място.
Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът не се е произнесъл по доводите на ищеца, наведени в молбата му от 07.04.17г., че не му е била осигурявана диетична храна и ортопедичен матрак, които са му били необходими във връзка с извършена му по-рано операция на жлъчката. На първо място, такива твърдения не са наведени в първоначалната искова молба, с която е очертан кръга бездействия на ответника, за които ищецът твърди, че са вредоносни за него. От друга страна, дори да се приеме, че с тези последващи твърдения, ищецът иска да докаже степента на преживяното от неготрадание през исковия период, в негова тежест е било да установи по делото посредством съдебно–медицинска експертиза, фактите, които твърди, а именно, че е претърпял операция на жлъчката, времето, когато е станало това, необходимостта от спазването на специален режим след отстраняването й, както и продължителността на този режим. Доказателствени искания във връзка с тези въпроси, ищецът не е направил по делото.
По тези съображения, ВАС в настоящия състав преценява решението в обжалваната му част като правилно, поради което следва да го остави в сила.
Воден от горното и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение на Хасковския административен съд №533/09.08.2017г., постановено по адм. д.№ 254/2017г. в обжалваната му част. Решението е окончателно.