Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на В.А против решение № 4400 от 30.06.2017г., постановено от Административния съд София-град по адм. д.№1014/17 година.

С обжалваното решение е отхвърлен предявения от него иск с пр. осн. чл.1, ал.1 ЗОДОВ срещу Столична община за присъждане на обезщетение в размер на 15 000 лева за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители на ответника, за периода от м. май 2014г. до м. декември 2016 година.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни основания са необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, както и допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения. Иска се отмяната му и постановяване на друго решение, с което да се уважи изцяло предявения иск.

Ответникът – Столична община чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба и иска потвърждаване на първоинстанционното решение.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява мотивирано становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна в съдебния спор, за която решението е неблагоприятно и то в срока по чл.211, ал.1 АПК. По отношение на основателността й съдът приема следното: Съдът е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл.1, ал.1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 15 000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени мъки, страдания и притеснения в периода от месец май 2014г. до м. декември 2016г. в резултат на незаконосъобразни действия, извършени от служители на ответника, състоящи се в извършването на множество проверки в имота му относно извършеното от него строителство, за които липсва основание и които са във връзка с жалби и сигнали на едно и също лице.

За установено по делото, съдът е приел следното: с удостоверение от 2007г. на главния архитект...