Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Югоизточен район срещу Решение № 808/04.05.2017 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 144/2016 г., с което е отменена Заповед № ДК-10-ЮИР-95/02.11.2015 г., прогласяваща нищожността на Разрешение за строеж № 31/10.03.2015 г. на главния архитект на община Ц. за „Жилищна сграда“, находящ се в УПИ I-381, кв. 44, поземлен имот с идентификатор 66528.501.381 по кадастралната карта на с. С., община Ц., ведно с одобрените инвестиционни проекти, с възложител „Корк и Форк“ ЕООД.

От ответниците „Корк и Форк“ ЕООД е на позиция за правилност на обжалваното решение, главният архитект на община Ц. и Окръжна прокуратура – Бургас не изразяват становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Обявяващата нищожността на РС заповед е мотивирана от фактическа страна с твърдението, че имотът, в който е разрешено строителството, попада в границите на Природен парк „Странджа“ и представлява защитена територия по смисъла на ЗЗТ. С него е обвързан изводът за дължимостта на влязъл в сила административен акт на РИОСВ – Бургас по отношение на необходимостта от преценка на инвестиционното намерение, който е условие за разрешаване на строителството по ЗООС и ЗБР, а липсата му е квалифицирана от правна страна като нарушение на чл. 143, ал. 1, т. 4 и чл. 144, ал. 1, т. 4 ЗУТ вр. чл. 82, ал. 5 ЗООС и чл. 31, ал. 1 и 4 ЗБР. Противоречието с разпоредбите по опазване на околната среда и устройство на територията е възприето за тежко и радикално до степен на правна нетърпимост.

2. а. Според действащият ПУП за имота е обособен УПИ, отреден за индивидуално жилищно строителство. Той е отразен като урбанизирана, а не защитена, територия в кадастралната карта....