Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С решение № 108 от 11.04.2017 г., постановено по административно дело № 57/2017 г., Административен съд – Перник е отменил по жалба на Л.П заповед № ДН-21-1 от 23.01.2017 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ОО „АА“) – Перник.
Съдебното решение е атакувано с касационна жалба от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Перник. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на оспорения съдебен акт и потвърждаване на отменената с него заповед.
Ответникът по касационната жалба Л.П от [населено място], [община], обл. Перник, не изразява становище.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е валидно, допустимо и правилно, като не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.
С отменената с обжалваното решение заповед № ДН-21-1 от 23.01.2017 г. началникът на ОО „АА“ – Перник е наложил на Л.П, на длъжност „главен инспектор“ в Областен отдел „Автомобилна администрация“, дисциплинарно наказание „забележка“ на основание чл. 90, ал. 1, т. 1 и чл. 97, ал. 1 във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) и чл. 6, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА) за неизпълнение на задължения, определени със заповед № РД-12-75/27.02.2014 г. на и. д. директор на РД „АА“ - Перник.
За да уважи сезиралата го жалба срещу заповедта, съдът е приел, че: административният акт е издаден от орган, разполагащ с материална, териториална и времева компетентност; актът е издаден в изискваната за неговата валидност писмена форма, но само формално има необходимото съдържание, посочено в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл – липсва точно и конкретно описание на вмененото на Петров дисциплинарно нарушение и служебните задължения, които същият виновно е нарушил; заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, вкл. поради непровеждане на предписаната от ЗДСл процедура – дисциплинарнонаказващият орган не е спазил изискването на чл. 93, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДСл, като нито е изслушал служителя, чиято дисциплинарна отговорност е ангажирана, нито е изискал писмените му обяснения; заповедта е издадена и в нарушение на материалния закон: не е налице хипотезата на чл. 89, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДСл - виновно неизпълнение на служебни задължения. Въз основа на горното първоинстанционният съд е формулирал решаващ извод за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед в условията на чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК.
Настоящият съдебен състав споделя като краен резултат изводът на Административен съд – Перник за незаконосъобразност на процесната заповед, поради което намира касационните оплаквания срещу проверяваното решение за неоснователни.
По делото не се спори за верността на фактическото установяване в обстоятелствената част на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, че „при извършена проверка от служители на Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИИ „АА“) по отношение изпълнението на служебните задължения от инспектори контролна дейност в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Перник се е установило, че в електронното устройство за съхранение на видеофайловете от извършваната контролна дейност при проверките на пътя – т. нар. „външна памет“, липсват (изтрити са) записите с видеофайлове за месец септември 2016 г. на служебен автомобил „Д. Л“, с рег. [рег. номер на МПС], зачислен на инспектор Д.Д.“. Този факт обаче е неотносим към изпълнението на служебните задължения на главен инспектор Л.П, определени със заповед № РД-12-75/27.02.2014 г. на и. д. на РД „АА“ – Перник. С цитираната заповед, на К.З, главен инспектор в РД „АА“ – Перник и/или при негово отсъствие, на служителя, определен да го замества (Л.П е бил определен да го замества по време на отпуска му през периода от 03.10.2016 г. до 14.10.2016 г. вкл.) са вменени функциите по отношение на организацията и контрола по извършването на контролната, административната и административнонаказателната дейност, регламентирани в законовата и подзаконовата нормативна уредба, всички възникнали за изпълнение задачи, а също така контрола по изпълнение на задълженията от служителите на дирекцията. Сама по себе си тази заповед не вменява задължение за архивирането и съхранението на записите с видеофайлове от извършваната контролна дейност при проверките на пътя от инспекторите, за съхранението и предоставянето на картите памет, за следене за редовността на направените записи и тяхното архивиране. Не е опровергано и твърдението на служителя в негов доклад изх. № 11-21-498/23.01.2017 г. (номериран като лист 65 от делото на първоинстанционния съд), че по времето, в което е замествал К.З, в електронната система за служебен автомобил „Дачия“ с рег. [рег. номер на МПС] няма съхранени записи за месец септември. Поради това не може да се приеме, че Л.П през периода, в който замествал К.З, не е изпълнил служебни задължения, вменени му с цитираната заповед, и е изключено от обективна и субективна страна да е извършил дисциплинарното нарушение чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, за което е бил наказан с дисциплинарното наказание по чл. 90, ал. 1, т. 1 от ЗДСл.
Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая дисциплинарнонаказващият орган е нарушил разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, защото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не са посочени точно служебните задължения, които са били виновно нарушени от служителя, понеже вменената му за нарушена разпоредба на чл. 77, ал. 1 от „Указанията за контролната и административнонаказателната дейност в ИА „АА“, утвърдени със заповед № РД-08-7/16.09.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, касае началника на областния отдел, който има задължение да определи служител, който да отговаря за картите-памет. След като нормата на чл. 77, ал. 1 от цитираните указания не вменява задължения за изпълнение от страна на служителя Петров, не е налице основание за търсене на дисциплинарна отговорност от служителя за неизпълнението, без да е посочен конкретният акт, с който му е вменено за изпълнение конкретното задължение.
Извън горното, както правилно е преценил в това отношение Пернишкият административен съд, в административното производство не са спазени императивните процесуални изисквания по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, съгласно която разпоредба „дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства“. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл решаващият съд е приел за установено, че дисциплинарнонаказващият орган не е изпълнил процедурата съгласно цитираната норма. Изслушването на държавния служител и определянето на срок за изготвяне на писмените му обяснения са действия на наказващия орган, които са предвидени като гаранция за обективното провеждане на дисциплинарното производство, така че в най-голяма степен да бъде предотвратена възможността за съществено увреждане на законни права и интереси на дисциплинарно отговорните лица. Смисълът на разпоредбата е да осигури възможност на дисциплинарнонаказващия орган да получи непосредствени впечатления от поведението на служителя и да си създаде мнение за отношението му към нарушението, като по този начин формира лично становище относно вината и отговорността, като същевременно предостави на привлечения към дисциплинарна отговорност възможност да изрази становището си по случая, да обясни поведението си и да представи доказателства. Целта на закона е да бъде предоставена възможност на държавния служител за защита на законните му права и интереси. ЗДСл предоставя на служителя, спрямо когото е образувано дисциплинарно производство, две възможности за защита, като задължение на наказващия орган е да създаде условия за тяхното реализиране. Право на служителя е да се възползва от тях или не, докато за административния орган остава задължението да осигури тези възможности. В негова тежест - на административния орган, е да удостовери тези факти. По делото липсват данни за предоставяне на наказаното лице на възможността за изслушване, които да потвърдят спазването на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл.
Наличието в административната преписка на цитирания по-горе доклад изх. № 11-21-498/23.01.2017 г. от Л.П не доказва изпълнение на задължението по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл при липсата на данни за отправена покана за изслушване или протокол, обективирал проведеното изслушване на привлечения към дисциплинарна отговорност служител, подписан от двете страни, или протокол за неявяването на държавния служител за провеждане на такова, с подписи на двама свидетели. Няма и свидетелство на конкретни лица за това, че на посочена дата и час, в присъствието на определени лица е изслушан служителя във връзка с вмененото му (или което и да било) като извършено дисциплинарно нарушение, или пък не се е явил за изслушване. Извод за направено изслушване не следва и от съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, в която липсва обсъждане на твърдяното изслушване на наказаното с нея лице. Неспазването на изискванията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл по силата на ал. 2 от същия член е самостоятелно основание за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание, и то без съда да разглежда спора по същество.
От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционния съдебен акт и законосъобразност на отменената с него заповед за налагане на дисциплинарно наказание, не следва да бъде кредитирана. Като е приел обосновано за незаконосъобразен атакувания пред него административен акт, Пернишкият административен съд е постановил съответно на материалния закон решение при стриктно спазване на съдопроизводствените правила, поради което решението му следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 108 от 11.04.2017 г., постановено по административно дело № 57/2017 г. по описа на Административен съд - Перник.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.