Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на десети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ж. П. ЧЛЕНОВЕ:С. Б. А. А. при секретар И. К. и с участието на прокурора С. П. докладваното от съдиятаА. А. по адм. дело № 5550/2021

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Електроразпределение Юг ЕАД /ЕР Юг, дружеството/ срещу решение № 1286/01.03.2021 г. по адм. д. № 3349/2020 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлено оспорването на същото дружество срещу Решение № Ж-190/13.03.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква подробни съображения, че в имота липсва сграда с изградена вътрешна електрическа инсталация и че не са налице предпоставките на чл.24, т.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на решението на КЕВР. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Б. Л. 33 ООД не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, тъй като са налице процесуалните предпоставки за това. Разгледана по същество е, жалбата е основателна.

Производството пред АССГ е образувано по жалба от Електроразпределение Юг ЕАД срещу Решение № Ж-190/13.03.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3/21.03.2017 г. за лицензиране дейностите в енергетиката във вр. с чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от ЗЕ, на Електроразпределение Юг ЕАД са дадени следните задължителни указания: 1. В срок до 14 дни след получаване на решението да издаде становище с посочени условия за присъединяване, съгласно чл. 91, ал. 1 от Наредба № 6 за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, отговарящи на нормативните изисквания на чл. 27 от ЗЕВИ на Б. Л. 33“ ООД за присъединяване на ФЕЦ 30 кWp, предвидена за изграждане по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ в УПИ IV-579, кв. 63, с. Татарево, общ. Първомай, област Пловдив; 2. В седемдневен срок след приключване на дейностите по т. 1, Електроразпределение Юг ЕАД да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им.

Самостоятелни мотиви на съда по спорните факти липсват. В решението са копирани становищата на страните по административната преписка и решението на КЕВР. Изслушаните две експертни заключения са коментирани от съда в едно изречение в края на съдебното решение, съгласно което те се кредитират, но с нищо не променят изводите на комисията. Какво е съдържанието на експертните заключения не е обсъждано от съда.

Решението е неправилно. Фактическата обстановка по спора не е надлежно установена. Съдът не е извършил самостоятелни фактически установявания, а само е цитирал становища и актове по административната преписка, без да е ясно какви са изводите му относно спорните по делото факти. Впрочем, съдът не е разграничил и спорните по делото факти, поради което изложените от него изводи по правото не кореспондират на действителния правен спор.

Видно е от преписката, че трикратно през 2019г. „Б. Л. 33“ е подавало искане за проучване на условията за присъединяване на процесния обект и това трикратно му е отказвано от ЕР Юг по съображения, че в имота не съществува сграда, присъединена към електроразпределителната мрежа, като последният отказ на ЕР Юг е обективиран в писмо от 29.10.2019г. Следователно фактическият спор по делото се състои в това дали сградата в имота е присъединена към електроразпределителната мрежа, а не в това налице ли е сграда в имота и какво е нейното техническо състояние.

Противно на становището на съда, експертните заключения по делото не са неотносими към спора и в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не ги е обсъдил. Те дават отговор какво представлява сградата и има ли тя изградена вътрешна електрическа инсталация. В заключението на вещото лице Богданов изрично е посочено, че процесната сграда не разполага с вътрешна електрическа уредба, а „свързването“ на сградата с електроразпределителната мрежа е извършено посредством свободно висяща „времянка“, за което е приложен нагледен снимков материал. Фактическите изводи, произтичащи от екпертните заключения, са относими към действителния спор, следвало е да бъдат обсъдени и въз основа на тях е следвало да бъде извършена правната преценка налице ли са предпоставките на чл.24, т.1 ЗЕВИ. Посочената норма касае енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии. Спорните правни въпроси следователно са дали сграда, която няма електрическа инсталация може да бъде присъединена към електроразпределителната мрежа, допустимо ли е това присъединяване да се извърши единствено с цел поставяне на ФЕЦ и по какъв начин това води до постигане целите на закона. На тези въпроси е следвало да даде отговори съдът, което не е сторено.

Както вече се посочи, съдът не е идентифицирал действителният фактически и правен спор, не е изложил самостоятелни мотиви по фактите, не е обсъдил събраните по делото доказетелства, включително експертните заключения. Изложените правни мотиви са неотносими към действителния правен спор. Налице са съществени процесуални нарушения, довели до липса на фактически и правни изводи, които препятстват възможността за произнасяне на касационната инстанция по съществото на спора, предвид и забраната на чл.220 АПК за нови фактически установявания. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, който след надлежно обсъждане на доказателствения материал следва да изложи фактически и правни мотиви и да разреши действителния правен спор между страните.

Разноските подлежат на присъждане съгласно чл.226, ал.3 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1, т.1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1286/01.03.2021 г. по адм. д. № 3349/2020 г. на Административен съд София-град.

ВРЪЩА делото на друг състав на Административен съд София-град за ново разглеждане.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Жанета Петрова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Светлана Борисова

/п/ Аглика Адамова