Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение № 249 от 26.04.2017 г., постановено по административно дело № 592 по описа за 2016 г., Административен съд – Хасково е отхвърлил жалбата на Е.Х против решение № 1012-26-269-1/04.10.2016 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане № [ЕГН]/2139-26-45/09.08.2016 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково.

Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от адвокат Е.В в качеството й на пълномощник на Е.Х от [населено място], [улица], с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост (касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето от АПК). Аргументи в подкрепа на жалбата са изложени и лично от касатора в допълнително депозирана по делото писмена молба и в съдебно заседание.

Ответникът по касация – директорът на ТП на НОИ – Хасково, не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка.

Е.Х на 21.12.1999 г. е подал заявление да му бъде отпусната лична пенсия за...