Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на Г.А – директор на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", гр. П. против решение № 1413/02.08.2017 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 1731/2015 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-16-1302093-091-001/21.04.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив.
Доводите са за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Касаторът твърди, че съдът в нарушение на чл. 183 ГПК не е изключил от доказателствата по делото представените заверени преписи от писмени потвърждения, чийто оригинали не са представени по делото. Неправилно в тази връзка съдът е ценил тези частни документи като годни доказателства по смисъла на чл. 9 от ППЗДДС. Съдът не е взел предвид данните от приложените по делото SCAC 2004 относно придобиващите в тристранните операции. С оглед на допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата по делото, съдът е приложил неправилно материалния закон, като не е констатирал, че не са налице доказателства по чл. 9, ал.2, т.4 ППЗДДС и условието за осъществяване на тристранни операции по чл. 15, т.4 ЗДДС не е установено.
Наред с това навежда и доводи за противоречие на изводите за признаване на право на данъчен кредит на посредника с решението на Съда на ЕС по съединени дела С-536/08 и С-539/08.
Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски в конкретно посочен размер.
Ответникът – П. Т ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. П.К оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор и писмена защита.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.
Върховният...