Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Ре Пак“ АД, седалище и адрес на управление гр. С., ул. „И. В“ №36 срещу Решение №7452 от 14.06.2017 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело №7200/2016 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на „Ре Пак“ АД срещу Заповед №РД-486 от 26.06.2014 г. на министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 59, ал. 2 от ЗУО (ЗАКОН ЗЗД УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) определя „Ре пак“ АД да заплати продуктова такса за опаковки в размер на 3 914 684,59 лв. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – „Ре Пак“ АД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът едностранно е изпълнил указанията на отменителното решение на Върховния административен съд – не е отчел, че заключението на приетата по делото експертиза установява изпълнение на целите по рециклиране и оползотворяване на отпадъците, както по видове, така и общо съобразно приложимата разпоредба на чл. 11, ал. 3 и §9, т. 10 от ЗУО (ЗАКОН ЗЗД УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) (ЗУО), в приложимата редакция с оглед на чл. 142, ал. 1 АПК.

Необоснован счита извода на съда, че дружеството е следвало да внесе до 31.03.2014 г. доклад в Министерството на околната среда и водите и не е изпълнило това свое задължение. Необосновано е да се приеме, че указанията се заключват в това да се установи продуктовата такса върху размера на пуснатите опаковки от членовете на дружеството. За да бъде наложено заплащане на продуктова такса трябва да се установи неизпълнение на целите по оползотворяване на отпадъци. След като целите очевидно са изпълнени, то и продуктовата такса не се дължи. Като е направил различен извод съдът е нарушил основен принцип на приложимия...