Производството е по чл. 175, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молба на кмета на Столична община – район „Изгрев“.

Кметът на Столична община – район „Изгрев“, моли съда да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №3415 от 19.03.2018 г. постановено по административно дело №13108/2016 г. С решението съдът е осъдил С.Й, действаща като едноличен търговец с фирма „Гордън 93 – С.Й“, седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. [номер], ап. [номер] да заплати на Столична община, гр. С. ул. „Московска“ №33 150,00 лв. разноски по делото. Молителят моли съда да присъди разноските на Столична община – район „Изгрев“, гр. С., ул. „А. Д“ №12.

Върховният административен съд счита молбата за допустима – подадена е от надлежна страна. Разгледана по същество молбата е неоснователна.

За да е налице явна фактическа грешка е необходимо да е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. В случая, видно от съдебното решение и неговите мотиви съдът изрично е посочил, че с оглед на резултата от делото следва да присъди своевременно поисканите и направени разноски от административния орган на юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник. Юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник е Столична община. Именно в съответствие с така посоченото в мотивите на съдебното решение е и осъждането на С.Й – в полза на Столична община, седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Московска“ №33.

Следователно, налице е пълно съответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване.

За да възложи разноските на Столична община съдът отчита следното:

Страна в съдебното производство, с оглед на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК, е органът, чиито акт се оспорва. В случая се оспорва Заповед №РД-09-210 от 18.11.2015 г. на кмета на Столична община – район „Изгрев“ и именно той е бил конституиран и с негово участие е проведено съдебното производство. Но осъждането за и присъждането на разноски по съдебно производство е разход или приход за бюджета на бюджетната организация. Бюджетна организация е юридическото лице, чиито бюджет се включва в бюджета на общината - §1, т. 5 от ЗПФ (ЗАКОН ЗЗД ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ). Съгласно чл. 136, ал. 3 от Конституцията общината е юридическо лице. Общината е Столична община. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Закон за административно-териториалното устройство на Р. Б (ЗАТУРБ) в столицата се създават райони. Районът е административна структура на общината, но не юридическо лице. Следователно той не е бюджетна организация по смисъла на §1, т. 5 от ЗПФ (ЗАКОН ЗЗД ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ) (ЗПФ).

Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба за условията и реда за съставяне на бюджетната прогноза за местните дейности за следващите три години, за съставяне, приемане, изпълнение и отчитане на бюджета на Столична община (Наредбата) бюджетът на района се включва в общинския бюджета. А съгласно чл. 4, ал. 4 от Наредбата разпоредители с бюджет от по-ниска степен – не първостепенен, са тези, чиито бюджети се включват в бюджета на съответния разпоредител с бюджет от по-висока степен. Съгласно алинея 5 разпоредителите с бюджет от втора степен по бюджета на Столична община се определят от Столичния общински съвет по предложение на кмета на общината.

С Решение №253 от 28.04.2011 г. Столичният общински съвет е определил второстепенните разпоредители с бюджет като в точка І.22. е район „Изгрев“.

Член 45, ал. 1 ЗПФ определя видовете приходи, които общинският бюджет включва. В б. „ж“ са посочени приходи от други постъпления. Съгласно чл. 46, ал. 1 ЗПФ по бюджетите на второстепенните разпоредители с бюджет по бюджетите на общините не се предвиждат приходи, с изключение на помощи и дарения. Идентични са разпоредбите на чл. 18, ал. 1, б. „ж“ и чл. 19, ал. 1 от Наредбата.

Присъдените в съдебното производство разноски не са нито помощ, нито дарение. Те са други приходи.

С оглед на горното тогава, когато в съдебното производство съдът следва да осъди или да присъди разноски на страната – административен орган, той прави това по отношение на юридическото лице – бюджетна организация, в структурата на което се намира административният орган, издател на оспорения административен акт. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК не може да се тълкува изолирано от останалото законодателство, най-малкото защото много са административните органи в държавата, които не осъществяват и функциите на разпоредител с бюджет, отделно от факта, че бюджет има бюджетната организация, а не административният орган.

С оглед на горното молбата на кмета на Столична община – район „Изгрев“ за поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователна и съдът следва да я остави без уважение.

Следва да се посочи, че дори и молбата на кмета на Столична община – район „Изгрев“, да се разгледа като искане за изменение на Решение №3415 в частта за разноските, то същото е недопустимо, тъй като е подадено след изтичането на срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК (Г. П. К) във вр. с чл. 144 АПК – решението е постановено на 19.03.2018 г., а искането е от 11.05.2018 г.

Водим от горното и на основание чл. 175, ал. 2 АПК Върховният административен съд РЕШИ:

О. Б. У. молбата на кмета на Столична община – район „Изгрев“, адрес гр. С., ул. „А. Д“ №12, за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №3415 от 19.03.2018 г. на Върховния административен съд постановено по административно дело №13108/2016 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.