Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Кмета на О. К срещу решение № 433 от 03.11.2017 г., постановено по административно дело № 495/2017 г. от Административен съд Добрич, с което е обявена нищожността на нейна заповед № 864/10.08.2017 г. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба – Ю.И в представена от процесуален представител писмена защита оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентния административен съд след надлежно сезиране с жалба срещу индивидуален административен акт от страна, чийто права и законни интереси са засегнати с него.

За да обяви нищожността на акта – заповед № 864/10.08.2017 г. на Кмета на О. К, с която отказва да възстанови на длъжността „главен архитект“ на О. К по подадена от него молба с вх. № ЛС-01-430/28.04.2016 г., въз основа на влязло в сила на 20.07.2017 г. съдебно решение № 263/04.08.2016 г., постановено по адм. дело № 260/2016 г. по описа на АС Добрич (оставено в сила с решение №9703/20.07.2017 г. по адм. дело № 10391/2016 г. на ВАС) съдът приема, че същият е нищожен като постановен в нарушение на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК. Решението е правилно.

От доказателствата по делото се установява, че със заповед № 355/25.06.2012 г. на Кмета на община К. жалбодателят Илиев е отстранен от заеманата от него длъжност „главен архитект“ на...