Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 151, ал. 3 от ЗКИ (ЗАКОН ЗЗД КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ) /ЗКИ/.
Образувано е по касационна жалба на "Калъркредит" АД, със седалище в гр. С., подадена чрез изпълнителен директор К.С против решение № 10584 от 21.08.2017 г., постановено от Върховния административен съд - седмо отделение, по адм. д. № 4170/2017 г.
С жалбата и в съдебно заседание се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се твърди неправилност на оспорения съдебен акт. Касаторът оспорва изводите на съда и излага подробни доводи, че решението е необосновано, неправилно и постановено при съществени нарушения на закона. Моли петчленния състав на Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и преписката върната на административния орган със задължителни указания за вписване на дружеството в регистъра на финансовите институции и претендира присъждане на направените по делото разноски, в двете инстанции.
Ответникът - подуправителят на Българска народна банка /БНБ/, ръководещ управление "Банков надзор", чрез процесуални представители, оспорва касационната жалба, като неоснователна и потвърждаване обжалваното съдебно решение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съдът е изложил подробни мотиви, отговорил е на всички възражения в жалбата и обосновано е приел, че в конкретния случай не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд, намира касационната жалба на [Фирма 1] за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение № 10584 от 21.08.2017 г. е отхвърлена жалбата на "Калъркредит" АД, срещу заповед № БНБ - 12954 от 27.01.2017 г. на подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор", с която на основание чл. 3а, ал. 5, пр. първо/Закон за кредитните институции/ ЗКИ, във вр. с чл. 4, ал. 3 от Наредба № 26 на БНБ, във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 5, предложение първо от Наредба № 26 (неясен произход на средствата, с които са направени вноските в капитала на „Калъркредит“АД, както и на основание чл. 3а, ал. 5, пр. четвърто ЗКИ, във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4, пр. трето от Наредба № 26 (представените от „Калъркредит“ документи относно произхода на средствата, с които К. Р. Б“ЕООД е направил вноската в капитала на дружеството – заявител съдържат противоречива информация), и чл. 151, ал. 1, пр. второ ЗКИ, е отказано вписване на „Калъркредит“АД в регистъра на финансовите институции по чл. 3а ЗКИ.
За да достигне до този резултат съставът на седмо отделение на Върховния административен съд е приел, че атакуваната заповед е издадена от компетентния за това административен орган, в изискуемата форма, мотивирана е и при постановяването й са спазени изискванията на административно производствените правила и на приложимите материалноправни норми, съдържащи се в ЗКИ и Наредба № 26 от 23.04.2009 г. за финансовите институции. Първоинстанционният съд се е произнесъл по всички възражения на жалбоподателя и ги е счел за неоснователни, от което е извел заключение за законосъобразност на оспорените заповеди.
При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим. Оспореното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правно релевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото тричленният съдебен състав точно е констатирал, че е сезиран с жалба против заповед № БНБ - 12954 от 27.01.2017 г. на подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор", с която на основание чл. 3а, ал. 5, пр. първо ЗКИ, във вр. с чл. 4, ал. 3 от Наредба № 26 на БНБ, във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 5, предложение първо от Наредба № 26, както и на основание чл. 3а, ал. 5, пр. четвърто ЗКИ, във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4, пр. трето от Наредба № 26 и чл. 151, ал. 1, пр. второ ЗКИ, е отказано вписване на „Калъркредит“АД в регистъра на финансовите институции по чл. 3а ЗКИ.
Въз основа на доказателствата съдържащи се в административната преписка тричленният състав на ВАС е констатирал и установил следното:
С. З с вх. № БНБ-75370/12.08.2016 г. за регистрация по чл. 6, ал. 1 от Наредба № 26 на БНБ от 23.04.2009 г. за финансовите институции, дружеството жалбоподател е заявил вписване в регистъра на БНБ на финансовите институции по чл. 3а, ал. 1 от ЗКИ.
На 25.08.2016 г. дружеството е уведомено за допуснати пропуски и неточности в документите за регистрация на дружеството.
С молба вх. № БНБ-81822/09.09.2016 г. жалбоподателят е представил описаните в нея писмени доказателства.
С писмо изх. № БНБ-105106/17.11.2016 г. на подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор” е уведомено „Калъркредит“АД за констатациите на административния орган във връзка с които допълнително са изискани: информация от службата по вписванията (търговския регистър), действащ на територията на Р. П, относно предмета на дейност на „Р. И“ Панама, уставен капитал, състав на управителния съвет, както и друга съществена финансова информация, свързана с дейността на дружеството, от която да е видно какъв е произхода на средствата ; както и информация съдържаща индивидуализиращи данни за действителните собственици на дружеството, съгласно чл. 3, ал. 5 от Правилник за прилагане на мерките срещу изпирането на пари.
С молба вх. № БНБ-107458/24.11.2016 г. са представени описаните в нея писмени доказателства.
По електронната поща с писмо от 07.12.2016 г. от дружеството е изискана допълнителна информация по чл. 6, ал. 1 от Наредба № 26 относно „ДжетФ. Ил“АД
С молба вх. № БНБ-111269/09.12.2016 г. дружеството е представило описаните в нея писмени доказателства.
По електронната поща с писмо от 23.12.2016 г. от дружеството е изискана допълнителна информация по чл. 6, ал. 1 от Наредба № 26 относно „Х. С. А“ЕООД.С молба вх. № БНБ-117134/29.12.2016 г., „Калъркредит“ е предоставил информация във връзка с исканите сведения.
С обжалваната в настоящото производство заповед, административният орган е отказал вписване на дружеството в регистъра на финансовите институции по чл. 3а ЗКИ.
Установено е също така, че „Калъркредит“ София е акционерно дружество, учредено на 23.02.2016 година.
Към датата на учредяване преки квалифицирани собственици на капитала на дружеството са: „ТТ Инвестмънтс“ООД, представлявано от управител - Ц.Ц, притежаващо 50% от капитала на дружеството - заявител или 50 акции, всяка от които с номинална стойност от по 10 000 лева с обща номинална стойност 500 000 лв. и „К. Р. Б“ЕООД, представлявано от управителя И.Х, притежаващо 50% или 50 акции, всяка от конто с номинална стойност от по 10000 лева, възлизащи на обща стойност от 500 000 лв.
Косвено квалифицирано дялово участие в капитала на „Калъркредит“ притежават : “Бе Ф. М“, притежаващо 49.92% от капитала, със собственици Ц.Ц (95 %) и Фондация „Тау Би енд и Фондейшън“ Малта, (5%). Дружеството се представлява от Ц.Ц и И.Х, притежаващ 50 % от капитала на заявителя и. Ц.Ц в качеството му на пряк собственик на Бе Ф. М“, (95%), притежава (косвено) 47.42% от капитала на заявителя.
Действителни собственици на капитала в „Калъркредит“ саЦ.Ц притежаваш 47.42% от капитала на дружеството и И.Х, притежаваш 50% от капитала на дружеството жалбоподател.
Съгласно представено към заявлението за регистрация удостоверение от „Ти Би Ай Банк“ЕАД, към датата на заявлението за регистрация „Калъркредит“ е със записан и изцяло внесен с парични вноски капитал в размер на 1 000 000 (един милион) лева, разпределен в 100 (сто) поименни налични акции с право на глас, всяка от които с номинална стойност от 10 000 (десет хиляди) лева.
По отношение произхода на средствата, с които са направени вноските в капитала на дружеството - заявител, първоинстанционния съд е констатирал, че „ТТ Инвестмънтс“ООД, с декларации от 07.09.2016 г. но чл. 6, ал. 5, т. 5 от Наредба № 26 е посочил, че произходът на паричните средствата, с които е придобил акции от капитала на „Калъркредит“ в размер на 500 000 (петстотин хиляди) лева е: парична вноска в ТТ Инвестмънтс“ООД в размер на 586 800 лева, направена от страна на „Бе Ф. М“ООД в качеството му на новоприет съдружник в ТТ Инвестмънтс“ООД, преобразувано в ООД. С посочената вноска от страна на новоприетия съдружник е било извършено и вписано в Търговския регистър увеличението на капитала на ТТ Инвестмънтс“ЕООД като с 500 000 лева от тези средства ТТ Инвестмънтс“ООД е придобило 50 % от акциите в „Каларкредит“АД.
След обмяна на писма и предоставяне на информация от заявителят, административния орган е приел, че непредставянето на счетоводни баланси и финансови отчети за дейността на фондация Тау Би енд И Фондейшън, както и липсата на други документи, удостоверяващи произхода на получените като дарение средства, послужили за вноска в капитала на заявителя, са предпоставка да се направи извод, че произходът на средствата в размер на 500 000 лева, с които единият съучредител на „Калъркредит“ – „ТТ Инвестмънс“ООД е направил вноска в капитала на дружеството - заявител (формираща половината от регистрирания капитал, не е ясен и не може да се установи дали е законен. Прието е, че не е изпълнено изискването на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 26 на БНБ за ясен и законен произход на средствата, с които са направени вноските в капитала на заявителя.
Това е обосновало постановяването на отказ от регистрация на жалбоподателя като финансова институция, на основание чл. 3а, ал. 5, предложение първо ЗКИ, във връзка с чл. 4, ал. 3 от Наредба № 26 на БНБ, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 5, предложение първо от Наредба № 26 на БНБ (неясен произход на средствата, с които са направени вноските и капитала на „Калъркредит“.По отношение на „К. Р. Б“ЕООД – съучредител на заявителя е посочено, че противоречивата информация за произхода на средствата в размер на 500 000 лева, с които е направил вноската в капитала на дружеството – заявител, представлява предпоставка за постановяване на отказ от регистрация на дружеството като финансова институция, на основание чл. 3а, ал. 5, предложение четвърто ЗКИ, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 предложение трето от Наредба № 26 на БНБ. Освен това, произходът на тези средства остава неясен и не може да се установи дали е законен. Това е самостоятелно основание за постановяване на отказ от регистрация като финансова институция, тъй като представлява неизпълнение на изискването на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 26 за ясен произход на средствата, с които са направени вноските в капитала на заявителя. Поради това е посочено, че отказът следва да бъде постановен и на основание чл. 3а, ал. 5, предложение първо от ЗКИ, във връзка с чл. 4, ал. 3 от Наредба № 26 на БНБ, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 5, предложение първо от Наредба № 26 на БНБ.
Неоснователен са въведените в касационната жалба твърдения, че съдебният акт е немотивиран. След задълбочен и обстоен анализ на събраният доказателствен материал – съдът е правилно е изяснил спорния предмет - произходът на средствата формиращи вноските в „Калъркредит“АД и в правомощията ли е на административният орган да изследва произхода на тези средства.
Съгласно разпоредбата на чл. 3а, ал.5 ЗКИ-БНБ отказва вписване в регистъра ако заявителят не отговаря на изискванията.
Едно от изискванията на Закон за вписване е заявителят да има собствен капитал със структура и в размер, определени с наредбата по ал. 1 на чл.3а, като акциите може да бъдат само поименни.
Изрично, в чл.4, ал.3 от НАРЕДБА № 26 ОТ 23 АПРИЛ 2009 Г. ЗЗД ФИНАНСОВИТЕ ИНСТИТУЦИИ, издадена от Управителния съвет на Българската народна банка,Обн. ДВ. бр.36 от 15 Май 2009г., е записано, че произходът на средствата, с които са направени вноските в капитала, трябва да е ясен и законен; като в ал. 8,ал.1,т.4 от наредбата е посочено, че БНБ отказва вписване в регистъра на лице, което възнамерява да извършва дейност по чл.3а ЗКИ при което произходът на средствата, с които са направени вноски в капитала, не е ясен и законен или вноските не са направени със собствени средства.
Правилно, въз основа на доказателствата съдът е приел, че въпреки нееднократно изисквана и предоставяна информация не е изяснен произхода на средствата, представляващи вноската на „ТТ Инвестмънтс“ООД в капитала на дружеството заявител. И настоящата инстанция споделя изводът на първоинстанционния съд, че законът не разграничава дали капиталът е внесен от квалифициран или миноритарен собственик - законовото изискване е произходът на целият записан капитал да бъде ясен и законен. Липсата на информация относно самоличността на дарителя на фондацията, формираща част от капитала на заявителя, води до неясен произход на тази капиталова вноска,
Също така по отношение на съучредителят на заявителя - „К. Р. Б“- предоставената информация е отново неясна и противоречива. Тази противоречивост произтича именно от предоставената информация за капитала на учредителят на „К. Р. Б“- дружеството Р. И-Панама.
Затова и настоящият съд споделя изцяло изводът на първоинстанционния съд, че при анализ на информацията и документите, представени като доказателства за произхода на средствата по вноската на „К. Р. Б“ЕООД - прекият собственик на „Калъркредит“АД е останал неясен, а информацията за средствата - противоречива. В съответствие с чл. 3а, ал. 5 ЗКИ, Българската народна банка е отказала вписване в регистъра, щом заявителят не отговаря на изискванията за вписване или ако представените данни и документи съдържат противоречива информация.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци отм. енителни основания, което налага отхвърлянето й.
С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение.
На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - ІІ колегия
РЕШИ:
ОСТАВА В СИЛА решение № 10584 от 21.08.2017 г., постановено от Върховния административен съд - седмо отделение, по адм. д. № 4170/2017 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.