Производството е по реда на Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по повод на постъпила във Върховния административен съд жалба от В. И. К. от гр. С., срещу Заповед № РД-46-1501/01.11.2000 г. на Министъра на земеделието и горите (неправилно посочено в жалбата и "аграрната реформа"). Жалбоподателят твърди, че заповедта е индивидуален административен акт по смисъла на закона и с нея са засегнати негови права, поради което подлежи на съдебен контрол. Счита, че същата е постановена при пълна липса на правно основание, тъй като няма допусната явна фактическа грешка във влезлия в сила на 04.10.1994 г. план за земеразделяне на село Белчин бани, О. С., което да налага неговата преработка и е нищожна. Счита също, че е незаконосъобразна и са налице основанията за отмяната й по чл. 12, т. 2, 3, 4 и 5 от ЗВАС. Моли да бъде отменена изцяло или прогласена нейната нищожност с произтичащите от това правни последици. В съдебно заседание е представено допълнение към жалбата, в което се поддържа становище само относно нищожността на заповедта - пороци, визирани в чл. 146, т. 1, 3, 4 и 5 от АПК и се иска да бъде обявена за нищожна.

Ответникът - Министър на земеделието и горите не взема отношение по жалбата.

Производството е първоинстанционно и според правилата по новия АПК в такива дела, за разлика от касационното производство, не е предвидено участието на прокурор от Върховната административна прокуратура освен при преценка, че е налице важен държавен или обществен интрес (чл. 16, ал. 1, т. 3 АПК). В случая представител на ВАП не е взел участие и съответно не е дал заключение по спора.

При разглеждане на жалбата, с която е сезиран, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение констатира следното:

Със заповед № РД 46-1501 от 1.11.2000 г. Министърът на земеделието и горите НАРЕЖДА да бъде преработен плана за земеразделяне на с. Б., общ. Самоков, обл. Софийска, в частта масиви с № № 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31 и 32 с обща площ 9 357 дка.

Заповедта е издадена на основание чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ. Съгласно тази разпоредба, влезлият в сила план за земеразделяне може да бъде преработен при явна фактическа грешка със заповед на министъра на земеделието и горите или на упълномощено от него длъжностно лице, като заповедта се обнародва в “Държавен вестник” и се обявява от поземлената комисия (понастоящем общинската служба по земеделие и гори) в кметството. По делото няма данни нито за обнародването й, нито за датата, на която е била обявена в кметството на населеното място. При всички случаи обаче 14 - дневният срок за обжалване на административния акт, какъвто по своя характер представлява процесната заповед № РД 46-1501 от 1.11.2000 г., е изтекъл към момента на депозиране на жалбата срещу нея на 27.02.2007 г., а именно 6 години и 4 месеца след издаването й. В разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗАП (понастоящем отменен), както и в чл. 149, ал. 5 от сега действащия Административнопроцесуален кодекс обаче е предвидено, че жалба за обявяване нищожността на административните актове може да се подава без ограничение във времето.

За да е нищожен един публичноправен акт, какъвто безспорно е административния, той трябва да е засегнат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставането му в правната действителност. Нищожният административен акт не поражда никакви правни последици за адресатите си и за да не създава правна привидност че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез обявяване на неговата нищожност, каквото правомощие даваше изрично разпоредбата на чл. 29 от ЗВАС (отменен), а по сега действащия АПК чл. 168. Установяването на нищожност може да стане дори да липсва специално искане за това. В случая обаче е налице изричен петитум за обявяване на нищожност и това всъщност е единствено възможното искане към съда предвид констатираното по-горе просрочие на жалбата.

С оглед всичко изложено, жалбата на В. И. К. е процесуално допустима само по отношение на претенцията за нищожност на заповедта за преработка на влезлия в сила план за земеразделяне на с. Б., а разгледана по същество се явява и основателна.

Както вече се каза по-горе, с оспорената заповед Министърът на земеделието и горите е наредил да бъде преработен плана за земеразделяне на с. Б., общ. Самоков, обл. Софийска, в частта масиви с №№ 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31 и 32 с обща площ 9 357 дка.

Съгласно чл. 26, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, “Явна фактическа грешка е несъответствието между заснетите на терена трайни топографски елементи и/или съществуващата ситуация и отразяването им върху плана". В заповедта на министъра на земеделието и горите е посочено само правното основание - чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ, което всъщност е идентично с разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Фактическото основание за издаването й, или т. н. мотиви се съдържат в Протокола от 29.06.2000 г. на специално назначената за целта комисия със задача да установи наличието или липсата на основание за преработка на влезлия в сила план за земеразделяне на с. Б., общ. Самоков, обл. Софийска. Отделното излагане на мотивите, които са съображенията на административния орган, послужили за постановяване на административния акт е допустимо съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. Видно от този протокол, комисията е взела решение да се преработи влезлия в сила план за земеразделяне, като изрично е отбелязала, че преработката се налага по вина на собствениците

- подали неверни данни при анкетирането за изработване на плана за земеразделяне (ПЗ); на Поземлена комисия (ПК) Самоков - поради неправилно постановени решения; на Приемателната комисия

- приела ПЗ (плана за земеразделяне) с нерегламентиран от ПК коефициент на редукция; на фирма "Т. К." ЕФ,

гр. С. - изпълнител по договор № 223 901 от 17.08.1992 г., изработила ПЗ с необявен коефициент на редукция, като вината на фирмата е 5 % от стойността на етап ПЗ и сумата следва да се сторнира от други действуващи договори с МЗГ.

Така изложените причини обаче не могат да се квалифицират като явна фактическа грешка по смисъла на закона. Този извод на настоящия състав на ВАС - Четвърто отделение се подкрепя и от заключението на назначената по делото техническа експертиза. Според вещото лице влезлият в сила план за земеразделяне, обявен в ДВ, бр. 81 от 04.10.1994 г. не съдържа явна фактическа грешка и несъответствие между заснетите и отразените в плана топографски подробности с действителното положение на терена. Вещото лице дава заключение, че назначената комисия не е установила наличие на ЯФГ, а е констатирала, че е направен пропуск и не е взет предвид факта, че е намаляла земеделската земя, вследствие на което е допусната грешка в количеството възстановена земя и че всъщност основание за преработка на влезлия в сила план за земеразделяне са неправилно постановени решения въз основа на нерегламентиран коефициент за редукция.

С оглед на тази фактическа обстановка, единственият правен извод е, че във влезлия в сила план за земеразделяне на с. Б. Н. Я. Ф. ГРЕШКА, която да налага неговата преработка. Министърът на земеделието и горите е компетентният административен орган да издаде заповед за преработка на влязъл в сила план за земеразделяне по чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ, но само в случаите, при които е налице явна фактическа грешка по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Като е издал на това основание заповед, когато не е констатирана такава явна фактическа грешка, министърът е излязъл извън рамките на предоставената му компетентност. Налице е хипотезата на посоченото в чл. 146, т. 1 от АПК (чл. 12, т. 1 от отменения, но действал към момента на издаването на заповедта Закон за Върховния администротевн съд) основание за отмяна - липса на компетентност. Един административен акт, независимо от вида му - индивидуален, общ или подзаконов нормативен е нищожен, когато е издаден от некомпетентен по материя, по място или по степен административен орган. В конкретния случай постановеният акт изцяло е лишен от законова опора, поради което е налице материална незаконосъобразност. Пълната липса на материална компетентност прави административния акт нищожен. Ето защо и в съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК оспорваната заповед № РД 46-1501 от 1.11.2000 г. на Министъра на земеделието и горите, с която на основание чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ е наредено да бъде преработен плана за земеразделяне на с. Б. в частта на изброените масиви с обща площ 9 357 дка при положение, че не съществува явна фактическа грешка, ще трябва да бъде обявена за нищожна. Не са налице обаче условията на чл. 173 от АПК нито съдът да реши делото по същество, нито преписката да бъде изпратена на друг административен орган, защото Министърът на земеделието и горите е компетентният орган, но липсата на фактическо основание води до липса на правно основание да бъде издавана такава заповед за преработка на влезлия в сила план за земеразделяне на с. Б..

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:

ОБЯВЯВА нищожността на Заповед № РД 46-1501 от 1.11.2000 г., с която на основание чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ Министърът на земеделието и горите НАРЕЖДА да бъде преработен плана за земеразделяне на с. Б., общ. Самоков, обл. Софийска, в частта масиви с № № 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31 и 32 с обща площ 9 357 дка.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно оспорване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ц. С.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Г. М./п/ Г. Г.

Г.М.