Производството по делото е по реда на чл. 131 и чл. 132 ДПК отм. във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК и § 4 от ПЗР на АПК.

Образувано е по касационна жалба на "Байдано-Младост-95" ЕООД - гр. П. с посочен съдребен адрес в гр. С. срещу решение № 736/30.10.2007 г., постановено по адм. дело № 929/2006 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА № 581/29.12.2003 г., потвърден с решение № 190/24.02.2004 г. на директора на РДД - гр. П. за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 60 400 лв. и лихви - 10 126,21 лв. за месец юли 2002 г. Макар да не са посочени отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, от изложението на касационната жалба може да се направи извод, че се релевира оплакване за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с изводите на съда за неначисляване на ДДС от доставчика само от обстоятелството, че не е намерен на декларирания от него адрес. Т., че не следва отговорността да се търси от него, след като не е доказано по безспорен начин, че той представлява неизправна страна във фактическите отношения с "Шаломе" ЕООД.

Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. П. при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил представител и не е взел становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е спазил указанията на отменителното решение на ВАС, І отделение и е назначил съдебно-счетоводна експертиза, но вещото лице не е открило доставчика.

Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

С...