Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби против решение №510 от 27.02.2020г. по в. т.д.№3047/2019г. на Апелативен съд - София, поправено с определение №10178 от 27.05.2021г. по същото дело.

Касаторът и ответник по делото „ЧЕЗ Е. Б“ АД /ЧЕЗ Електро/, чрез юк.В. Ж. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение №783 от 24.04.2019г. по т. д.№3318/2017г. по описа на Софийски градски съд за уважаване на предявените от „Технострой“ ЕАД искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сума в размер от 52 918.42 лева /10 756.98 лева за периода м. ноември 2012г.-м. март 2013г. и 42 161.44 лева за периода 01.05.2014г.-м.10.2015г./, получена без основание цена на пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа на ответника ниско напрежение /НН/.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение в обжалваната част, с която е потвърдено решението на СГС за уважаване на част от претенциите - за сумата 10 756.98 лева - такса пренос през разпределителната мрежа НН, платена по фактури №№117635696 от 31.10.2012г. и[ЕИК] от 30.11.2012г., както и за сумата 42 161.44 лева - такса пренос НН за периода 01.05.2014г.-м.10.2015г. /представляваща предявеният размер от 52 803.16 лева, намален със сумата по възражението за прихващане/, е неправилно. Касаторът излага доводи, че решението в частта за уважаване на претенцията за първата сума от 10 756.98 лева е очевидно неправилно поради явната му необоснованост, изразяваща се в грешка при пресмятане на срока на погасителна давност. В останалата част решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Моли да бъде отменено решението на АС - София в обжалваната част и да бъдат отхърлени исковете, като претендира присъждане на съответната част от разноските за всички инстанции.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Посочва следните правни въпроса като значими за изхода на делото: „1/ Дали когато задължението за действие по извършване на фактическа промяна между две страни по договора е на едната от тях, освобождава другата от отговорност за неизвършеното до момента, в който то бъде изпълнено/ извършено от страната, върху която тежи задължението за промяна? Или по друг начин формулирано - дали когато основанието на определена договорна престация зависи от действие на една от страните, тя може да иска връщане на даденото по договора на несъществуващо основание за период, след като е била задължена да действа, ако не го е направила, с което е копроментирала основанието?; 2/ Намират ли се в зависимост на обуславящо задължение и обусловено задължението на присъединеното лице да промени мястото на измерване и дължимостта на таксата пренос според мястото на измерване?; 3/ Дали неизпълнение на присъединяваното лице да изпълни поето задължение по договора да изгради съоръжения, които остават негова собственост, с което да приведе мястото на измерване на собствената си разпределителна уредба /РУ/ според нормативна уредба, приета след първоначалното присъединяване /ЗЕ и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ, обн., ДВ, бр. 38 от 11.05.200 г., отм., бр. 98 от 12.11.2013г./ и следващите ПИКЕЕ /ДВ бр. 98 от 12 ноември 2013г., отм. 2019г./ и Наредба №3 за устройство на електическите уредби и електропроводни линии /обн. ДВ, бр.90 от 2004г./, освобождава или не освобождава доставчика на електрическа енергия от отговорност?; 4/ Има ли значение чия е собствеността на присъединителните съоръжения с оглед дължимостта на цена за пренос през електроразпределителната мрежа и цена за достъп и съответно дали когато задължението за действие по някаква фактическа промяна межу две страни по договора е на едната от тях /в случая — на собственика на ТП/, освобождава другата от отговорност за неизвършеното до момента, в който то бъде изпълнено/ извършено от страната, върху която тежи задължението за промяна?; 5/ Може ли електроразпределителното дружество без съдействие от присъединяваното лице, което е собственик на разпределителната уредба и съоръженията, при заварени случаи, присъединени преди 1999г., да промени едностранно страната, на която да е измерването - на по-високата страна на напрежението или обратно, дори когато присъединяваното лице е поело това задължение с ДПЕРМ?; 6/ Дължи ли се връщане на даденото по договор с периодично и продължително изпълнение, когато клиент е бил присъединен през процесния период и съответно и получил мрежова услуга пренос на електрическа енергия?“.

Касаторът твърди, че поставените въпроси са значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По отношение на шести въпрос поддържа, че е налице произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №1 от 28.05.1979г.; Решение №451 от 15.07.2010г. по гр. д. №844/2009г. на ВКС; Решение №246 от 27.05.2011 г. по т. д. №1265/2010 г. на ВКС; Решение №381 от 03.01.2012 г. по гр. д. №1514/2010г. на ВКС; Решение №37 от 30.03.2010 г. по т. д. №709/2009г., ТК, ВКС. Излага и подробни доводи за очевидна неправилност на решението.

Ответникът по жалбата „Технострой“ ЕАД оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен котрол, като поддържа и аргументи за правилността на обжалвания акт. Претендира разноски.

Касаторът и ищец по делото „Технострой“ ЕАД, чрез адв.П. Г. атакува постановеното на основание чл.247 ГПК определение /имащо характера на решение/ №10178 от 27.05.2021г., с което е поправена допусната очевидна фактическа грешка във въззивното решение №510 от 27.02.2020г.

В касационната жалба се твърди, че не се касае за очевидна фактическа грешка. Касаторът поддържа, че не всяко несъответствие в решението между мотиви и диспозитив е основание за поправка по реда на чл.247 ГПК, а само грешка в съществените въпроси - сбъркани имена на страни, грешно описани граници, невярно изчислени суми, неправилно посочени суми, пропуск да се отразят в диспозитива обстоятелства, за които има формални мотиви и т. н., какъвто не бил настоящият случай.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касаторът сочи следния правен въпрос, като значим за изхода на делото: „Дали всяко несъответствие в решението между мотиви и диспозитив е основание за поправка на ОФГ или само по съществените въпроси, които са от значение за решаващите изводи на съда?“, без да сочи съдебна практика, на която решението противоречи и без да излага доводи относно значимостта на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът по жалбата „ЧЕЗ Е. Б“ АД оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага доводи, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен котрол, като поддържа и аргументи за правилността на обжалвания акт. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащи на касационно обжалване съдебни актове.

Въззивният съд приема, че производството е по искове на „Технострой“ ЕАД, [населено място] срещу „ЧЕЗ Е. Б АД, [населено място] на основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата 143 095.25 лева, от която главница 101 300.92 лева – недължимо платена цена за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа ниско напрежение за обект №[ЕГН] в [населено място] за периодите м. октомври 2012 г. до м. март 2013г. и от м. май 2014г. до м. октомври 2015г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното издължаване; както и сумата 41 794.33 лева, представляваща законна лихва за посочения период до датата на исковата молба. За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете, решаващият съдебен състав счита, че се установява неоснователното обогатяване на ответника за сметка на ищеца. Приема за безспорно, че страните са в договорни отношения по повод доставка на електроенергия, регулирани от публично известни Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия /ОУ/, ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА) /ЗЕ/ и свързаните с него подзаконови нормативни актове, като ищецът е краен клиент по смисъла на §1, т.27г ДР на ЗЕ, присъединен към електропреносната и електроразпределителната мрежа от 2002г., а ответното дружество е краен снабдител по смисъла на §1, т.28а, б. „а ДР на ЗЕ. Като безспорно отчита и обстоятелството, че през процесните периоди ноември - декември 2012г.; януари - март 2013г. и от май 2014г. до октомври 2015г. ответното дружество е снабдявало ищеца с електроенергия, за което е издавало ежемесечно фактури, сумите по които са изплатени от клиента на доставчика.

С оглед спорния въпрос за дължимостта на такса пренос през електроразпределителната мрежа ниско напрежение като компонента на дължимата ежемесечно обща сума /цена/ за доставяната електроенергия на обекта на ищцовото дружество, апелативният състав излага мотиви, че съгласно чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ стойността на доставена електрическа енергия се заплаща от клиента на крайния снабдител съгласно цени, които се регулират от КЕВР /респ. ДКЕВР/, като действащите към процесните периоди чл.25 и чл.26 от Правила за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ (ДВ бр.64/17.08.2010г.) и чл.28, ал.1 и чл.29 ПТЕЕ (ДВ бр. 66/26.07.2013г. въвеждат изрично задължение за потребителите на електрическа енергия, присъединени към електрическата разпределителна мрежа, да заплащат на крайния снабдител не само цената на електрическата енергия, но също и цената за достъп до електрическата разпределителната мрежа и цената за пренос по електрическата разпределителна мрежа. Въззивният съдебен състав достига до извода, че за потребителя е налице задължение за заплащане на такса за пренос на електрическа енергия, като мрежовите услуги се заплащат върху използваната ел. енергия, съгласно показанията на средствата за търговско измерване в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ и договорите по чл.11, т.1, 2 и 3 /за достъп до електропреносната мрежа и предоставяне на системни услуги, за пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа, за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа/ по утвърдените от ДКЕВР цени. Приема, че заплащането на цената на достъп и пренос на електрическа енергия е обвързано с поставянето на уредите за количествено измерване в съответствие с техническите изисквания. Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.1 ПИКЕЕ (ДВ бр. 98 от 12 ноември 2013 г.), в какъвто смисъл е и чл.14, ал.1 на предходно действащите ПИКЕЕ (ДВ бр. 38 от 11 май 2007 г.), при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към клиент мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента /ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа, в какъвто смисъл е и решение №227/11.02.2013 г. по т. д. №1054/2011г., ІІ т. о. на ВКС.

Решаващият съдебен състав излага доводи, че по делото е установено, че ищецът е свързан към разпределителната мрежа средно напрежение чрез кабелен преход 20 кV до притежавания от него трафопост, от който излиза мрежа ниско напрежение /с която са свързани и други обекти на трети лица, а не само на „Технострой ЕАД, които отчитат потребената електроенергия с контролни електромери/, при което измерването на количеството електрическа енергия се е извършвало на ниво ниско напрежение до 01.11.2015г., от която дата средството за търговско измерване е изместено на страна средно напрежение и е преустановено начисляването на такса пренос ниско напрежение. Съдът стига до извод, че през процесните периоди е налице неправомерно поставяне на средството за търговско, поради което количеството ел. енергия, измерено в места, различни от уговорените или нормативно установените, не може да бъде база за изчисление на цена за достъп и цена за пренос на ел. енергия. С оглед изложеното намира, че начислената и платена от ищеца такса пренос през разпределителната мрежа ниско напрежение за процесните месеци е недължима. Въззивният състав съобразява и обстоятелството, че в случая обектът на ищцовото дружество е присъединен към електропреносната мрежа още през 2002г., а договорът от 02.04.2014 г. касае присъединяване на новопостроена сграда за обслужване и офиси. Излага мотиви, че евентуалното неизпълнение от присъединяваното лице на поето задължение по договора да изгради съответни съоръжения не освобождава ответното дружество, осъществяващо дейност по снабдяване с електрическа енергия и собственик на съгласно чл.116, ал.6 ЗЕ на средството за измерване, от задълженията му да осигурява и поддържа измервателна система, а в случая - от задължението измерването на доставената на „Технострой ЕАД електрическа енергия да бъде съобразено с нормативните изисквания.

Апелативният съд приема, че таксата пренос през разпределителната мрежа ниско напрежение за процесните периоди е недължима, но от страна на ответното дружество е доставяна на ищеца на границата на собственост електрическа енергия на ниво средно напрежение. Излага мотиви, че ищецът дължи цена за пренос през мрежата средно напрежение, определена с решения на ДКЕВР, респ.КЕВР за съответните периоди /решение №Ц-16 от 01.10.2014г., с което е определена цена за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа средно напрежение в размер на 0,00668 лв./кВтч., относима за периода м. януари 2015г до м. юли 2015г. и решение №Ц-27 от 31.07.2015г., с което е определена цена за пренос през разпределителната мрежа на средно напрежение - 0,00840 лв./кВтч, относима за периода м. август 2015г. до м. октомври 2015г. вкл./. С оглед изложеното намира за основателно направеното от ответника възражение за прихващане със сумата 10 641.72 лева - дължима сума за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа средно напрежение за периода от м. януари 2015г. до м. октомври 2015г. вкл. с ДДС. След извършеното прихващане стига до извод, че искът по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД се явява основателен за сумата от 81 155.52 лева, представляваща получена от ответника без основание цена на пренос за посочените периоди.

Решаващият състав намира за неоснователно възражението на ответното дружество за изтекла погасителна давност. Излага аргументи, че се претендират като платени без основание суми, преведени в рамките на 5-годишен период преди предявяването на иска, т. е. не е изтекла общата погасителна давност по чл.110 ЗЗД. Приема, че в случая не намира приложение специалният 3-годишен давностен срок по чл.111, б. в ЗЗД, тъй като вземанията за неоснователно обогатяване не са периодични, дори и когато произтичат от недължими плащания на невъзникнали или впоследствие отпаднали периодични вземания.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

По касационната жалба на „ЧЕЗ Е. Б“ АД:

Поставените от касатора въпроси не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд за основателността на исковите претенции с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за плащане на суми, представляващи получена без основание цена на пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа на ответника ниско напрежение /НН/ за процесния период. Въпросите са свързани с поддържаната защитна теза на ответника, че не дължи връщане на платените от ищеца суми, представляващи цена за пренос на електрическа енергия НН за процесния период, тъй като задължение на присъединеното лице, а не на оператора на мрежата е да инициира процедура за проучване на условията за присъединяване, при която да се промени начинът на измерване - на страна СрН или НН. Решаващият съдебен състав не е обосновал решението си с доводи относно изпълнението, респ. неизпълнението на договорните задължения на страните във връзка с поставяне на средствата за търговско измерване на електрическата енергия; респ. наличието на основания за освобождаване от отговорност за неизпълнение в хипотезата на забава на кредитора или поради обусловеност на задължението на едната страна от изпълнение на нормативно задължение на другата страна.

Съдът не е отрекъл, че за ищеца като потребител на електрическа енергия е налице задължение за заплащане на такса за пренос по утвърдените от ДКЕВР цени, изчислявана на база количеството използваната ел. енергия, съгласно показанията на средствата за търговско измерване в местата на измерване, определени в съответствие с ПИКЕЕ и договорите за достъп до електропреносната мрежа и предоставяне на системни услуги, за пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа и за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа. С оглед нормативната уредба и съдебната практика, въззивният състав е приел, че заплащането на цената за пренос на електрическа енергия е обвързано с поставянето на уредите за количествено измерване в съответствие с техническите изисквания - мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента /ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Предвид безспорното установяване, че през процесния период ищецът е бил свързан към разпределителната мрежа средно напрежение чрез кабелен преход 20 кV до притежавания от него трафопост, от който излиза мрежа ниско напрежение, въпреки което измерването на количеството електрическа енергия се е извършвало на ниво ниско напрежение, решаващият съдебен състав е достигнал до извода, че в случая е налице неправомерно поставяне на средството за търговско измерване. Като е приел, че количеството електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените или нормативно установените, не може да бъде база за изчисление на цена за достъп и цена за пренос на ел. енергия, въззивният съд е стигнал до извода, че начислената и платена от ищеца такса пренос през разпределителната мрежа ниско напрежение за процесните месеци е недължимо платена.

В този смисъл, изводът на съда, че е налице хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, е обоснован с безспорно установеното по делото плащане от ищеца на цена за пренос НН /ниско напрежение/ без да са налице нормативните и договорни основания за това, предвид свързането на обекта му към разпределителната мрежа средно напрежение чрез кабелен преход 20 кV до притежавания от него трафопост. Доколкото претенцията не е за обезщетение за вреди и не се основава на твърдения за виновно неизпълнение на договорни задължения, решаващите мотиви на въззивния съд не са свързани с изясняване на поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси.

Последният въпрос не е поставен коректно от касатора, доколкото в него е инкорпорирано твърдението, че ищецът като клиент е бил присъединен през процесния период и съответно е получил мрежова услуга пренос на електрическа енергия, без обаче да се уточнява начинът на присъединяване и мястото на поставяне на средството за търговско измерване. Въззивният съд е изложил подробни мотиви, че таксата пренос през разпределителната мрежа ниско напрежение за процесните периоди е недължима, но от страна на ответното дружество е доставяна на ищеца на границата на собственост електрическа енергия на ниво средно напрежение. Предвид изложеното е приел, че ищецът дължи цена за пренос през мрежата средно напрежение, определена с решения на ДКЕВР, респ.КЕВР за съответните периоди, респ. е счел за основателно направеното от ответника възражение за прихващане със сумата 10 641.72 лева /дължима сума за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа средно напрежение за периода от м. януари 2015г. до м. октомври 2015г. вкл. с ДДС/.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че поставените от касатора въпроси не отговарят на изискванията за правен въпрос на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не са налице предпоставките по чл.280, ал1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

Касационно обжалване не може да се допусне на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Неоснователно е оплакването на касатора за допусната очевидна грешка при пресмятането на 5-годишния давностен срок във възка с неуважена част от възражението му за погасителна давност за вземанията по фактура №117635696/31.10.2012г. и по фактура №118945879/30.11.2012г., тъй като съдът е приел, че вземането по първата фактура е погасено по давност, а по втората правилно е констатирал, че не е изтекъл давностният срок. Началото на давностния срок е получаването на платената без основание сума. Плащането по фактура №118945879/30.11.2012г. е наредено от ищеца по банков път на 06.12.2012г., но получаването на сумата от ответника, т. е. заверяването на банковата му сметка в друга банка, е на следващия ден- 07.12.2012г. Съдът правилно е приел, че към момента на подаване на исковата молба – 07.12.2017г. давностният срок не е изтекъл.

По касационната жалба на „Технострой“ ЕАД срещу постановеното на основание чл.247 ГПК определение /имащо характера на решение/ №10178 от 27.05.2021г., с което е поправена допусната очевидна фактическа грешка във въззивното решение №510 от 27.02.2020г.

Поставеният от касатора въпрос - кое несъответствие в решението между мотиви и диспозитив е основание за поправка на ОФГ, е обусловящ изводите на въззивния съд при постановяване на решението за поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение, изразяваща се в грешно индивидуализиране в диспозитива на плащането, прието от съда като извършено без основание /вместо такса пренос, е посочена такса достъп/. Касаторът обаче не сочи съдебна практика, на която решението противоречи, нито излага доводи относно значимостта на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което настоящият съдебен състав намира, че не са налице допълнителните предпоставки по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на съдебния акт до касационен контрол.

По разноските:

Предвид изхода на спора по двете жалби касаторът „ЧЕЗ Е. Б“ АД дължи на „Технострой“ ЕАД - ответник по касационната му жалба сумата 2 200 лева разноски по делото /авд. възнаграждение/, а касаторът „Технострой“ ЕАД дължи на „ЧЕЗ Е. Б“ АД - ответник по неговата касационна жалба сумата 100 лева разноски по делото /юриск. възнаграждение/.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №510 от 27.02.2020г. по в. т.д.№3047/2019г. на Апелативен съд - София, поправено с определение /имащо характера на решение/ №10178 от 27.05.2021г. по същото дело.

ОСЪЖДА „ЧЕЗ Е. Б“ АД, ЕИК[ЕИК] да плати на „Технострой“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] сумата 2 200 лева разноски по делото.

ОСЪЖДА „Технострой“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] да плати на „ЧЕЗ Е. Б“ АД, ЕИК[ЕИК] сумата 100 лева разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.