Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 20 от 10.03.2020 г. по в. т.д.№ 8/2020 г. по описа на Бургаския апелативен съд. С него е отменено решение № 458 от 27.11.2019 г. по т. д.№ 257/2019 г. на Бургаския окръжен съд в частта, в която са отхвърлени исковете на Г. И. Г. и А. М. Г. срещу касатора до размер на 15 000 лв., и е постановено друго по същество, с което застрахователното дружество е осъдено да заплати на ищците по 15 000 лв., представляващи застрахователно обезщетение за настъпилите за всеки от тях неимуществени вреди, вследствие смъртта на починалото им внуче - А. Л. Г. при ПТП на 25.10.2014 г., причинено от застрахованото лице Л. А. Г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на застрахователното събитие – 25.10.2014 г. до окончателното й изплащане.

Касаторът поддържа, че атакуваното решение е недопустимо в частта относно началната дата на присъдената законна лихва /такава според петитума на въззивната жалба на ищците се претендира от по-късен момент – 21.05.2016 г., във връзка с възражението за погасителна давност/, както и неправилно в останалата обжалвана част, поради допуснати противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. По подробно изложени съображения моли същото да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени.

В отговора на касационната жалба, депозиран в срока по чл.287 ал.1 ГПК от процесуалния пълномощник на Г. И. Г. и А. М. Г., освен становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и неоснователност на жалбата на застрахователя, е инкорпорирана и насрещна касационна жалба срещу същото решение в неговите отхвърлителни части /за сумите над по 15 000 лв. до размер от по 50 000 лв./. Поддържа се, че в тази част въззивното решение е неправилно, тъй като не са съобразени критериите за определяне на обезщетение по справедливост по чл.52 ЗЗД и не са обсъдени всички установени по делото факти и обстоятелства.

Ответникът ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, чрез процесуален пълномощник, е подал писмен отговор срещу насрещната касационна жалба със становище за недопускане на касационно обжалване по нея и присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение констатира следното:

Въззивното решение не съдържа „отхвърлителни“ части, срещу които да се насочи насрещната касационна жалба на ищците, т. к. в него липсва диспозитив, че първоинстанционното решение, с което исковите претенции са били отхвърлени, в някаква част се потвърждава.

Дали се касае за непълнота на съдебния акт по см. на чл.250 ГПК или за опущение под формата на очевидна фактическа грешка по см. на чл.247 ГПК следва да прецени съдът, който е постановил решението.

Предвид изложеното, касационното производство следва да се прекрати и делото да се върне на Бургаския апелативен съд за извършване на горната преценка, от която зависи предметът по настоящото дело /с колко касационни жалби е сезиран допустимо съдът/.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по т. д.№ 2164/2020 г. на ВКС, ІІ т. о.

ВРЪЩА делото на Бургаския апелативен съд за преценка относно липсата на диспозитив по част от спорния предмет в решение № 20 от 10.03.2020 г. по в. т.д.№ 8/2020 г., съобразно указанията по-горе.

След постановяване на следващия се съдебен акт и изтичане на сроковете за обжалване, делото да се върне на Върховния касационен съд за произнасяне по реда на чл.288 ГПК.

Определението е необжалваемо.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: