№ 3105

гр. София, 17.06.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. С. ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. д. № 2367/2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 23944/29.02.2024 г. на Е. Д. Х., С. Л. М.-Г. и С. Л. М., подадена чрез адвокат З. О. и адвокат А. Ж., касационна жалба вх. № 30469/15.03.2024 г. на О. Т. Й. в качеството й на трето лице-помагач, подадена чрез адвокат Д. И., и касационна жалба вх. № 39442/04.04.2024 г. на З. Д. З., подадена чрез особения представител адвокат М. М., срещу въззивно решение № 420/23.01.2024 г. по в. гр. д. № 11950/2022 г. на Софийски градски съд.

В касационните жалби се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на Е. Х., С. М.-Г. и С. М. се поддържа наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. При условията и по реда на кой закон се възстановява правото на собственост върху имот, представляващ земеделска земя преди образуването на ТКЗС или ДЗС, който след това е отчужден за благоустройствено мероприятие – по реда на ЗСПЗЗ или по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС; 2. За да бъде отказано възстановяване на правото на собственост в хипотезата на чл. 2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, достатъчно ли е да е започнало фактическо строителство в отчуждения имот към 25.02.1992 г. или е необходимо мероприятието да е реализирано изцяло или частично; 3. Необходимо ли е земеделските земи преди образуването на ТКЗС и ДЗС да са били обобществени или внесени в ТКЗС, за да се възстанови правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на третото лице-помагач О. Й. се поддържа наличие основанията за допускане на касационно обжалване по 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 по въпросите: 1. Допустимо ли е постановяване на административен акт за реституция на имот, за който вече има титул за частна собственост към момента на постановяване на акта. Към кой момент настъпва конститутивното действие на административния акт за реституция на имот; 2. Допустимо ли е органът по реституцията по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС да постановява решения за възстановяване по отношение на имот, за който вече съществува титул за частна собственост. Допустимо ли е органът по реституцията по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС да постановява решения за възстановяване по отношение на имот, който преди това е бил възстановен/реституиран на други лица по реда на ЗСПЗЗ, без решението на ПК да е било отменено. Към кой момент следва да се извършва преценката за наличието на предпоставките за ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС за реституция и в частност дали имотът е частна собственост – датата на влизане в сила на закона или датата на постановяване на заповедта за възстановяване; 3. Как следва да се осъществи защитата на правата на лица, които заявяват самостоятелни права върху имот, който вече е бил реституиран в полза на други лица; 4. Допустимо ли е въззивният съд да извърши инцидентен контрол за законосъобразност на административен акт, от който ответниците черпят правата си /решение на ПК/ при липса на конкретно възражения във въззивната жалба; 5. Допустима ли е реституция на имот, който в периода на колективизацията е бил земеделска земя, по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС; 6. Включването на земеделски имот в ТКЗС/ДЗС задължителна предпоставка ли е за възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ; 7. Започване на мероприятието или „реализиране“ на мероприятието пречка ли е за възстановяване на имот по смисъла на чл. 2, вр. чл. 1, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационна жалба на З. Д. З. се поддържа наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите към решението си да обсъди и да прецени всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно или може да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля; 2. Достатъчно ли е започването на фактическото строителство на предвиденото мероприятие в отчуждения имот, или трябва да е реализирано напълно, за да е налице основание за отказ от възстановяване на собствеността върху процесния имот при условията на чл. 2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.

П. К. Н., Е. П. Н.-М., М. П. Н.-Б. и Ю. Д. Б., чрез адвокат М. К., са подали писмени отговори по всяка една от касационни жалби в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в които твърдят, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като оспорват жалбите и по същество. Претендират разноски.

З. Д. З., чрез особения представител адвокат М. М., твърди в отговори по чл. 287, ал. 1 ГПК по всяка от депозираните касационни жалби, че са налице основания за допускане на касационно обжалване, съответно касационните жалби са основателни, а въззивното решение следва да бъде отменено.

Е. Д. Х., С. Л. М.-Г. и С. Л. М., чрез адвокат Р. Ж., са подали писмени отговори на касационните жалби на З. З. и О. Й. в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в които твърдят, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване, съответно касационните жалби са основателни, а въззивното решение следва да бъде отменено.

Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което са процесуално допустими.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С въззивното решение е отменено решение № 20035198 от 11.05.2022 г. по гр. д. № 14724/2016 г. на Софийски районен съд. Вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по предявения от Ю. Д. Б. и М. Д. Н. /починала в хода на процеса и заместена от П. К. Н., Е. П. Н.-М., М. П. Н.-Б./ срещу Л. С. М. и М. Г. С.-М. /починали в хода на процеса и заместени от Е. Д. Х., З. Д. З., С. Л. М.-Г. и С. Л. М./ ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, че Ю. Б. е титуляр на 1/2 ид. ч., а П. Н., Е. Н.-М. и М. Н.-Б. са титуляри на 1/6 ид. ч. от правото на собственост върху реална част с площ от 440, 91 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на [населено място], С. о., местност „Д. г.“, целият с площ от 1105 кв. м., при граници на реалната част: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор *** и реална част от ПИ с идентификатор ***, която реална част представлява част от имот с пл. № *, съставляващ част от бивш имот с пл. № *, отразен в кадастралния план на местността „Д. г.“ от 1948 г., с проектна площ от 440.91 кв. м. в очертанията с проектни координатни точки 1,2,3,4,5,10,9,1, отразени в приложената към исковата молба скица-проект за изменение на кадастрална карта, придобито на основание заповед от 12.06.2013 г. на кмета на Столична община за отмяна на отчуждаването на имота на основание чл. 4, вр. с чл. 2 и чл. 1, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДС и ЗС. С въззивното решение С. Л. М.-Г. и С. Л. М. са осъдени да предадат на Ю. Б., П. Н., Е. Н.-М. и М. Н.-Б. владението върху описаната реална част от имота, като предявеният от Ю. Б. и М. Н. /починала в хода на процеса, заместена от П. Н., Е. Н.-М., М. Н.-Б./ срещу Е. Х. и З. З. ревандикационен иск по чл. 108 ЗС в частта за осъждане на ответниците да предадат владението върху описаната реална част от имот е отхвърлен като неоснователен.

Въззивният съд е приел, че ищците основават своето право на собственост на настъпила в тяхна полза, като наследници на Е. Й. К., реституция по реда на чл. 2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДС и ЗС – отмяна на извършено отчуждаване на незастроен недвижим имот. Посочено е, че предвид противопоставените от ответниците собственически права върху процесния имот, произтичащи от земеделска реституция, същите несъмнено имат правен интерес да оспорват законосъобразността на твърдяното от ищците реституционно основание, доколкото без да оборят предпоставките на настъпило в полза на ищците възстановяване на собствеността, ответниците не биха могли да установят законосъобразност на осъщественото в полза на техните праводатели придобивно основание. За неоснователни са приети доводите на ищците относно недопустимостта на извършване на косвен съдебен контрол върху твърдяното от тях придобивно основание, доколкото с решението си от 20.12.2010 г. АССГ не се е произнесъл по същество по реституционната им претенция. Прието е, че с договор за покупко-продажба от 03.10.1946 г. наследодателката на ищците Е. К. е купила от Г. Х. Г. празно дворно място от 600 кв. м., находящо се в землището на [населено място], м. „Н. в.“. Процесният имот представлява част от имот пл. № * по кадастралния план на м. „Д. г.“ от 1948 г., целият с площ от 3257 кв. м., като в разписния лист към плана за собственик е посочена Е. К.. С протокол от 26.03.1949 г. на Столичен народен съвет е взето решение полските имоти в землищата на [населено място] и [населено място], сред които и имот с пл. № *, да се отчуждят за изграждане на Детско градче. Посочено е, че отчуждаването става въз основа на чл. 3-Ж от Закона за одобрение на общия градоустройствен план във връзка с чл. 99 от Закона за приложение на същия, т. е. извършеното по този ред отчуждаване попада в приложното поле на ЗВСВНОИ, съобразно чл. 1, ал. 1, предл. 4 и 5 от същия. С АДС от 19.09.1975 г. имотът, бивша собственост на Е. К., е индивидуализиран като празно място от 600 кв. м. с пл. № *, отчуждено с рег. преписка № 341/1974 г. за плавателен канал. Съдът е констатирал, че имотът е бил преотреден впоследствие за друго мероприятие, поради което релевантно за настъпване на предпоставките за отмяна на отчуждаването е реализирането проектираният плавателен канал. Посочено е, че имотът е одържавен най-късно през 1974 г., дори ефектът на отчуждаването през 1949 г. да не е настъпил, като и в тази хипотеза приложимата реституционна процедура е тази по ЗВСВНОИ, доколкото отчуждаването за плавателен канал е осъществено по реда на ЗТСУ /отм./. С молба от 08.04.1998 г. наследодателката на ищците е поискала от кмета на Столична община да отмени отчуждаването на нива от 0,600 дка, находяща се в землището на [населено място], м. „Н. в. (Д. г. – П.)“, отчуждена през 1974 г. за плавателен канал, тъй като мястото е незастроено и мероприятието, за което е отчуждено, фактически не е започнало. На 18.03.2009 г. кметът на СО е постановил отказ за отмяна на отчуждаването на описания недвижим имот. Административният акт е обжалван от ищцата М. Н., наследник на Е. К.. С решение от 20.12.2010 г. по адм. д. №543/2010 г. на АССГ, влязло в сила на 18.01.2011 г., отказът е отменен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите указания. Въззивният съд е отбелязал, че съдебното решение за отмяна на индивидуалния административен акт има действие по отношение на всички по арг. чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК, поради което възражението на ответниците за неучастие на другия наследник по закон в съдебното производство са неоснователни, тъй като Ю. Б. също се ползва от постановената отмяна на заповедта на кмета на СО. С молба от 31.07.2012 г. ищцата Ю. Б. е сезирала общината с искане за постановяване на заповед за отмяна на отчуждаването предвид отменения предходен отказ на кмета, като е заявила, че се присъединява към всички действия, извършени досега от сестра й М. Н.. С последваща заповед на кмета на СО от 12.06.2013 г., влязла в сила на 29.06.2013 г., е отменено отчуждаването на процесния имот. Въззивният съд е приел, че по делото са установени положителните предпоставки за отмяна на отчуждаването по реда на чл. 2, вр. с чл. 1, ал. 1 ЗВСВНОИ – имотът е бил собственост на наследодателката на ищците, отчужден е преди 1990 г. по реда на благоустройствен закон в предметния обхват на посочената разпоредба като незастроен и по искане на бившия собственик е постановено позитивно решение на административния орган за отмяна на отчуждаването, обезщетението за което е било възстановено на държавата. Спорен е въпросът относно наличието на отрицателната предпоставка, а именно: към датата на влизане в сила на ЗВСВНОИ да не е започнало фактическо строителство в имота, предмет на реституционното производство. Въззивният съд е анализирал приетите заключения на техническите експертизи – единична и тричленна, като е посочил, че те установяват, че процесният имот с бивш пл. № * не е нанесен като самостоятелен в действащия кадастрален план на район П., м. „Д. г.“ от 1981 г., но попада териториално в имот с пл. № *. В стария кадастрален план от 1948 г. спорното място е нанесено като част от имот с пл. № *, като в следващия кадастрален план от 1979 г. имотът не е съществувал. В него е нанесен участък от обект, отреден за „Плавателен канал“, чието изграждане е започнало, но впоследствие не е реализирано. Процесният имот е попълнен през 2002 г. с пл. № * и е „обособен“ в канала, където е имало отчуждаване. Понастоящем спорният терен представлява реална част от поземлен имот с идентификатор *** и е обозначен с цифри 6, 7, 8, 9, 10 и 6 на комбинираната скица, приложение към СТЕ. Посочено е, че вещото лице Д. е извършила оглед на имота и в съдебно заседание е заявила, че на място е прокопан някакъв изкоп, който е бил изоставен и изкопната работа е била зарината, а в момента има обособени имоти и дворове, в които не съществуват следи на плавателен канал. Вещото лице М. по допуснатата втора експертиза е констатирал, че след проверка в архива на НАГ не се установява съхранение на проектна документация на обекта „Плавателен канал“. Експертът е извършил обход от бент П. до процесния имот, посочвайки, че има прокопан канал, който преминава през [улица]и достига до очертанията на поземлен имот с идентификатор ***, след което е засипан. Разяснено е, че спорният имот попада в проектното трасе на плавателния канал, но този проект не е бил реализиран и впоследствие е засипан. Дадено е заключение, че са налице следи от започнато мероприятие и е възможно съществуващият земен насип да е остатък от десния (източен) борд на прокопан участък от канала, който тангира (допира) източно дворните места. За установяване на обстоятелството относно започнато строителство на плавателния канал са разпитани и свидетели. Свидетелят М. К. е заявил, че познава местността „Д. г.“ от 1974 г., като до 1991 г. не е забелязал строителство на канали в процесния имот. Х. П. от своя страна е свидетелствал, че работи в [населено място] от 40 години и е запознат с района, като през процесния имот е преминавал изкоп за плавателния канал, но той е бил затрупан. Сочи, че в началото на 90-те години цените на имотите в района били ниски заради плавателния канал, който минавал през тях, но той е бил засипан и когато са започнали да връщат земите на хората, същите са представлявали ливади. Въззивният съд се е мотивирал с практиката на ВКС, като е посочил, че когато част от отчужден по реда на ЗТСУ /отм./, респ. ЗПИНМ /отм./ недвижим имот, е останала незастроена и тази част не е функционално свързана със застроената площ и нормативно необходимия й прилежащ терен, са налице предпоставките за възстановяване на собствеността върху незастроената част от бившия имот. Основната цел на реституцията е да върне на бившите собственици имотите, които са им били отнети и които при приемане на реституционните закони се намират в почти непроменено състояние. В случая пречка за отмяна на отчуждаването ще е налице, когато мероприятието, за което е отчужден имотът, е вече реализирано, или към 21.04.1990 г. то не е завършено, но е започнало фактическото му строителство и е налице реална възможност да бъде довършено. Когато обаче към 1990 г. мероприятието все още не е реализирано и няма изглед то да бъде завършено, макар да има данни да е започнало фактическото му изграждане, но строителните дейности са изоставени и последиците от тях са заличени, то няма пречка имотът да бъде възстановен на бившите му собственици. В обобщение въззивният съд е приел, че благоустройственото мероприятие „плавателен канал“ в местността „Д. г.“ в [населено място] не е реализирано, макар да има данни да са започнали строителни дейности. Те са изоставени впоследствие и към 21.04.1990 г. последиците от осъществяването им са били почти изцяло заличени. Освен това няма категорични доказателства, че процесният имот е бил засегнат отчасти или изцяло от строителните дейности, а следи от такива съществуват в терени извън него. Установено е, че в приложеното по делото искане за отчуждаване на недвижими имоти по ЗТСУ от 1974 г. е посочено, че на мястото на искания за отчуждаване имот с пл. № *„каналът е прокопан“, но съдът е посочил, че не може да се направи извод дали той е преминавал и през процесната спорна част от терена, която представлява реална част от поземления имот с пл. № *(пл. № *). Дори да се приеме, че фактическото прокопаване /строителство/ на плавателния канал е извършено и през процесния терен, то още през 80-те години изкопите са били засипани и теренът отново е представлявал незастроено дворно място. В случая благоустройственото мероприятие по отчуждителните актове е било изцяло нереализирано, като намерението за осъществяването му е било напълно изоставено, поради което не може да се приеме, че започналите фактически строителни дейности възпрепятстват реституцията на процесния имот. За неоснователно е прието възражението на ответниците, че е налице разпоредително действие с имота преди влизане в сила на реституционния закон, изразяващо се в решението на ОСЗГ - П. за възстановяване правото на собственост върху имота в полза на техните праводатели. Към 25.02.1992 г. имотът е бил държавен. Макар решението на органа по поземлена реституция да има конститутивен ефект, последното следва да е законосъобразно, за да се яви пречка за последващо възстановяване на имота по друг реституционен ред. При извършен косвен съдебен контрол на законосъобразността на посочения акт съдът е приел за установено, че процесният имот, макар и земеделски, никога не е бил обобществяван и внасян в ТКЗС, а е бил отчужден за изграждане на определени благоустройствени мероприятия. Затова и заявлението на Е. К. за възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ е било отхвърлено, като с решение от 18.03.1997 г. е отказано възстановяването му в стари реални граници предвид факта, че имотът е бил отчужден по рег. преписка № 341/74 г. за изграждане на плавателен канал. Ето защо възстановяването на собствеността върху този имот по реда на ЗСПЗЗ е недопустимо. В допълнение е посочено, че съгласно заключението на тричленната техническа експертиза наследодателката на праводателите на ответниците никога не е била собственик на процесния имот, доколкото имотът, описан в т. 3 от нотариалния акт от 1947 г. (който обективира сделката в полза на Х. Т. М.) като нива от 4 декара в местността „П.“, не е идентичен с имот с пл. № *. Посоченият недвижим имот не е възстановен в съществуващи (възстановими) стари реални граници, тъй като границите, местността и площта му не съвпадат с имот с пл. № * – последният е разположен в местността „Д. г.“, която се намира на около 3 км. северно от местност „П.“ („П.“), в която са разположени заявените за възстановяване от наследниците на Х. М. ниви. При тези съображения съдът е направил заключение, че решението на ОСЗ - П. от 05.08.2002 г. е материално незаконосъобразно, респ. не е породило конститутивен ефект и не е възстановило правото на собственост върху процесния имот в полза на праводателите на ответниците. Въззивният съд е счел предявения иск по чл. 108 ЗС за основателен, като е признал по отношение на ответниците, че Ю. Б. е собственик на 1/2 ид. ч. от процесния имот, а всеки от наследниците на М. Н. – П. Н., Е. Н.-М., М. Н.-Б. е носител на правото на собственост върху 1/6 ид. ч. от имота. Установено е още, че първоначалните ответници М. С.-М. и Л. С. М. са дарили на дъщерите си С. М.-Г. и С. М. процесния имот на 24.09.2019 г. Безспорно дарителите са упражнявали фактическа власт върху терена, като след смъртта им и с оглед извършеното в хода на процеса дарение, фактическата власт върху имота към настоящия момент се упражнява единствено от надарените С. М.-Г. и С. М., които следва да бъдат осъдени да предадат владението върху него, а спрямо Е. Х. и З. З. предявеният иск по чл. 108 ЗС в осъдителната си част следва да бъде отхвърлен.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касаторите основания чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

По поставените от Е. Х., С. М.-Г. и С. М. първи и трети, от О. Й. четвърти, пети и шести и от З. З. трети въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, доколкото те се поставят при фактическа обстановка, която не е приета за установена от въззивния съд. В мотивите си той е приел, че процесният имот никога не е бил обобществяван и внасян в ТКЗС, а е отчужден за изграждане на благоустройствени мероприятия като част от имот пл. № * по кадастралния план на м. „Д. г.“ от 1948 г. - с протокол от 26.03.1949 г. на Столичен народен съвет е взето решение полските имоти в землищата на [населено място] и [населено място], сред които и имот с пл. № *, да се отчуждят за изграждане на детско градче. Отчуждаването е въз основа на чл. 3-Ж от Закона за одобрение на общия градоустройствен план във връзка с чл. 99 от Закона за приложение на същия, т. е. извършеното по този ред отчуждаване попада в приложното поле на ЗВСВНОИ, съобразно чл. 1, ал. 1, предл. 4 и 5. В АДС от 19.09.1975 г. имотът е индивидуализиран като празно място от 600 кв. м. с пл. № *, отчуждено с рег. преписка № 341/1974 г. за плавателен канал. Прието е, че имотът е одържавен най-късно през 1974 г., ако ефектът на отчуждаването през 1949 г. не е настъпил. Констатирано е, че имотът е бил преотреден за друго мероприятие, поради което релевантно за настъпване на предпоставките за отмяна на отчуждаването реализирането проектираният плавателен канал. Изводите на въззивния съд за приложимост на реституцията по ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. не са в противоречие с посочената от касаторите практика на ВКС. Решение № 996/2008г. по гр. д.№ 1675/2007г. и решение № 1223/2001г. по гр. д.№ 2397/2001г. е неставляват задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и ТР№ 1/2010г., ОСГТК на ВКС. Освен това в тях не е дадено различно разрешение на поставените въпроси. Решение № 158/2016г. по гр. д.№ 1048/2016г. на І г. о., разглежда хипотеза за реституция на земеделски имот, включен в регулация, а впоследствие внесен в ТКЗС, като е прието, че въпреки че не е приключила процедурата по неговото отчуждаване, правото на собственост се възстановява по допълнителното реституционно основание, въведено с §1, ал.2 ПЗР на ЗОСОИ. Включването на земеделски имот в регулация, преди внасяненото му в ТКЗС, изключва статута му на земеделска земя. Предвидената в чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ възможност за реституция касае земеделски земи, включени в регулация след образуването на ТКЗС. Изводите на въззивния съд не са в противоречие с посочените решения. Съгласно ТР №1/1997 г., ОСГК на ВКС, ЗСПЗЗ регламентира реда за възстановяване на собствеността на гражданите върху земеделската земя. То обхваща земите, включени в ТКЗС, ДЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, одържавените по отменения чл. 12 от Закона за собствеността на гражданите земеделски земи, неправомерно отнетите земи или земи, отстъпени безвъзмездно от гражданите на ТКЗС или на държавата по реда на 651-то разпореждане на Министерски съвет от 11 октомври 1950 г. - чл. 10, ал. 1 - 4 ЗСПЗЗ. Обект на възстановяване са и земеделските земи, безвъзмездно включени в държавния горски фонд с изключение на горите със специално предназначение и земите, одържавени на основание чл. 2 от Закона за горите и преобразувани в земеделски земи - чл. 10, ал. 5 и ал. 9 ЗСПЗЗ. Същото се отнася и за дворните места, стопанисвани от селскостопански организации в заличени или изоставени населени места като земеделски земи, както и за земи на ТКЗС или ДЗС в строителните граници на населените места с изключение на законно застроените - чл. 10, ал. 6 и ал. 7 ЗСПЗЗ. На възстановяване подлежат земите, с които са оземлени граждани по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. и увредените земеделски земи - чл. 10, ал. 10 и ал. 11 от ЗСПЗЗ. В разглеждания случай е прието, че процесният имот е отчужден през 1949 г. по реда на чл. 3-Ж от Закона за одобрение на общия градоустройствен план на [населено място] вр. чл. 99 от Закона за приложение на Закона за одобрение на общия градоустройствен план на София за създаване на Детско градче. С оглед това спорният терен попада в приложното поле на чл. 1, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Съдът е посочил, че дори и отчуждаването да не е породило своите последици, то впоследствие имотът е одържавен през 1974 г. за плавателен канал, като и в тази хипотеза приложимият реституционен ред е този по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, доколкото отчуждаването е осъществено по реда на ЗТСУ.

По поставените под № 2 въпроси към изложенията по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК на Е. Х., С. М.-Г., С. М. и З. З. и по седмия въпрос от изложението на О. Й. също не следва да се допусне касационно обжалване. Те са свързани с твърдението, че е налице започнало фактическо строителство в процесния имот, поради което възстановяване на правото на собственост по реда на чл. 2, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС е недопустимо. Решаващите изводи на въззивния съд са, че са налице следи от изкоп за плавателен канал, достигащи до очертанията на поземлен имот с идентификатор ***, реална част от който е спорният по делото имот с бивш пл. № *. Осъществяването на мероприятието е напълно изоставено към влизани в сила на реституционния закон, като изкопът е затрупан. Съдът е направил заключение, че доколкото реализацията на благоустройственото мероприятие, за който имотът е отчужден, респ. преотреден, не е започнало, то липсва отрицателната предпоставка от фактическия състав на реституционната процедура по ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. Както се посочва и в решение №19/2011г. по гр. д.№ 214/2010г. на ВКС, І г. о., целта на ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. е да се възстанови собствеността върху онези отчуждуне за държавни нужди и благоустройствени мероприятия имоти, върху които към датата на влизане в сила на този закон не е осъществено благоустройствено мероприятие, респ. не е започнало фактическо строителство в изпълнение на благоустройствено мероприятие, за което имотът е бил отчужден, или в изпълнение на благоустройствено мероприятие, за което имотът е бил преотреден. Въззивният съд е направил изводите си след анализ на техническите експертизи и гласните доказателства, установяващи, че към момента на влизане в сила на закона мероприятието не е фактически започнало, а е било изоставено от държавата, като в допълнение е посочено, че и извършените начални изкопни работи тангират, а не засягат процесния имот.

Поставените от О. Й. въпроси не предпоставят допускане на касационно обжалване, тъй като не са решени в противоречие с цитираната от касатора практика. Въпросите, свързани с постановяването на административен акт на имот, за който има вече титул за частна собственост – решение на ОСЗ, са решени в съответствие с установената практика на ВКС. Съгласно ТР №5/2011 г., ОСГК на ВКС решението на административния съд, постановено в производство на пряк съдебен контрол, с което оспореният акт е отменен, има действие спрямо всички съгласно чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК, поради което е недопустимо в производство по предявен иск за собственост, гражданският съд да упражни върху него косвен съдебен контрол за нищожност и материална незаконосъобразност. В случая заповедта на кмета, с която е отказано възстановяването на собствеността на ищците по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., е отменена със съдебно решение на АССГ, като преписката е върната за ново произнасяне със задължителни указания за административния орган. При новото разглеждане на молбата на наследниците на Е. К. кметът на Столична община е постановил отмяна на отчуждаването и връщане на правото на собственост върху процесните имоти в техния патримониум. Органът по реституцията е спазил задължителните за него указания на административния съд. Въззивният съд е приел издаденото решение, с което ищците се легитимират като собственици на процесния имот, за валидно и материално законосъобразно. По отношение на легитимацията на ответниците, като собственици на имота въз основа на ОСЗ, след анализ на данните при така въведената конкуренция на права, произтичащи за ищците от реституция по ЗВСНОИ по ЗТСУ и др., а за ответинците – по ЗСПЗЗ, съдът е приел, че ищците се легитимират като собственици на имота по силата на реституция по приложимия в случая реституционен закон. Въпросите, отнасящи се до реда на защита на правото на собственост върху процесния имот, касаят съществото на правния спор. Предмет на настоящото производство е именно материалноправният спор между страните по отношение правото на собственост върху процесния имот. В рамките на очертания от исковата молба, отговора по чл.131 ГПК и въззивната жалба правен спор и след обсъждане на доводите на страните във връзка с материалноправната им легитимация, вкл. правоизключващите възражения на ответниците, въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на имота въз основа на законосъобразна реституция по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ и др., а ответниците не противопоставят права, изключващи правата им. В тази връзка въззивният съд е приел, че е допустим инцидентен съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК, когато страната своевременно е оспорила правото на насрещната страна, произтичащо от решение на поземлена комисия, като е противопоставила свое придобивно основание, произтичащо от друго реституционно производство, тъй като съдът дължи обсъждане на всички доводи и възражения, които касаят предмета на делото и са въведени своевременно от страните като спорни преюдициални правоотношения. Оттук следва на още по-голямо основание, че ищците, със самото предявяване на иск по чл. 108 ЗС, са оспорили основанието, на което ответниците владеят или държат имота.

Процесуалноправният въпрос относно дейността на въззивния съд при решаване на правния спор, поставен от З. З., също не може да обуслови допускане касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд е обсъдил представените по делото доказателства относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Касаторът е посочил, че при постановяване на решението си въззивният съд не е взел предвид факта, че в искането за отчуждаване на недвижими имоти /вкл. и процесния/ от 1974 г. е посочено, че каналът е прокопан, както и не е обсъдил събраните свидетелски показани и технически експертизи, от които се установява, че мероприятието, за което процесният имот е отчужден, е било реализирано. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Той е приел, че не е доказано преминаването на прокопаната част от канала през процесната реална част от поземлен имот с пл. № *, като несъгласието на касатора с фактическите констатации на съда не представлява основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2 ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира основно с доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост на въззивното решение. Тези твърдения представляват касационни оплаквания и не могат да се проверят в производството по чл. 288 ГПК. За да се проверят и да се направи извод за твърдяната неправилност на обжалваното решение, трябва да се изследват и подложат на анализ и преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на производството по селекция на касационната жалба. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.

С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационните жалби по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.

Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК в полза на ответниците по касация П. К. Н., Е. П. Н.-М., М. П. Н.-Б. и Ю. Д. Б. не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства, че са направени.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 420/23.01.2024 г. по в. гр. д. № 11950/2022 г. на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: