1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 60274
гр.София,
29.10.2021г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:В. Р.
Членове: Г. М.
Л. А.
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д. № 2261 описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Обжалвано е решение № 35 от 19.02.2021 г. по в. гр. д. 775/2020 г. на ОС - Сливен, с което са уважени изцяло искове с правно основание чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД.
Жалбоподателят „Регионална дирекция по горите“ – Сливен чрез процесуалния си представител поддържа, че
въззивното решение е неправилно поради неправилното прилагане на материалния и процесуалния закон. Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответниците - М. Г. Ч., В. К. Ч., а Я. К. Ч., В. К. Ч. и Я. К. Ч. чрез процесуалния им представител са представили общ писмен отговор на депозираната касационна жалба, в който се излагат съображения за
неоснователността. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил „Регионална дикреция по горите“ – Сливен да заплати на М. Г. Ч., В. К. Ч., на Я. К. Ч., на В. К. Ч. и на Я. К. Ч. сума от по 80 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на К. Я.-съпруг на първата, баща на следващите двама и син на последните двама, починал на 03.03.2017г., вследствие на трудова злополука, настъпила на 28.02.2017г., ведно със законната лихва, считано от 03.03.2017г. до окончателното изплащане.
В изложението по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят поставя за разглеждане и въпросите: при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука съдът ограничен ли е от обективираната в исковата молба преценка на ищеца относно справедливия размер на следващото му се обезщетение и при редукция на обезщетението за вреди кой размер следва да се намали.
При тези данни настоящият състав намира, че за разрешаването на правния спор е от значение постановяването на тълкувателно решение по Тълкувателно дело №1/2020г. ОСГ ТК на ВКС по въпроса: „При прилагане разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД преценката на съда за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт ограничена ли е в рамките на претендираната от пострадалия с исковата молба сума или размерът на справедливото обезщетение, което се намалява според установеното съпричиняване, не е обусловен от заявената претенция, но не може да се присъди сума, надхвърляща поисканата в петитума“. Ето защо с оглед разпоредбата на чл.292 ГПК производството по настоящето дело следва да бъде спряно до постановяване на решение по тълкувателното дело.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по гр. д.№2261/2021г. по описа на ВКС до постановяване на тълкувателно решение по Тълкувателно дело №1/2021г. ОСГ ТК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: