О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 52

гр.ССофия, 11.02.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

десети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Борис Илиев ч. гр. д.№ 380/ 2022 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на С. П. Ф. срещу определение на Софийски апелативен съд № 3316 от 15.12.2021 г. по ч. гр. д.№ 2110/ 2021 г., с което е потвърдено определение на Софийски градски съд от 03.06.2021 г. по гр. д.№ 2485/ 2021 г. и по този начин е оставено без уважение искането на жалбоподателя, квалифицирано по чл.83 ал.2 ГПК, за освобождаване от задължението за плащане на държавна такса в размер 430,16 лв.

Жалбоподателят поддържа, че в отклонение от трайната практика на Върховния касационен съд /ВКС/ въззивният съд не съобразил, че критериите в чл.83 ал.2 ГПК са изброени примерно. Неправилно този съд отказал да прецени съотношението между установеното му материално положение и размера на дължимата такса. Той имал годишен доход от 7 000 лв и задължение да осигурява двама души, затова за него било непосилно да плати такса в размер 430,16 лв. Поради това счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Като основание за допускането на същото до касационен контрол повдига процесуалноправни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№1/ 2009 г. следва да бъдат уточнени в следния смисъл: при направено искане по чл.83 ал.2 ГПК длъжен ли е съдът да прецени възможностите на длъжника да плати конкретното задължение за такса или може да се ограничи само до констатация, че молителят е в трудоспособна възраст и притежава собствено жилище; и...