7О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 100

гр. София, 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2936 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 265088/21.05.2021 г. на „А.“ ООД, чрез адв. Ц. М., срещу въззивно решение № 260150/19.04.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 132/2021 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е потвърдено решение № 1280/08.11.2018 г. по гр. д. № 3230/2014 г. на Районен съд – Пазарджик в частта, с която касаторът е осъден, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, да заплати на Е. А. П. сумата 8 666 лв., представляваща обезщетение за периода от 01.11.2009 г. до 01.11.2014 г. за неоснователно ползвания недвижим имот на ищеца – 432 кв. м., съставляващи 1/4 ид. част от недвижим имот с пл. № 54 по плана на [населено място].

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си касаторът сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1) приложим ли е в настоящия случай субсидиарният състав на чл.59 ЗЗД в хипотезата, в която юридическият факт, довел до обедняването на ищеца, е решение за признаване за установено спрямо трето неучастващо в делото лице, че ищецът е собственик на 1/4 идеална, а не реална...