О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 66

София, 10.02.2022 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Председател: Е. М.

Членове: Ирина Петрова

Десислава Добрева

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 851 по описа за 2021 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл.288 във вр. с чл.295 ГПК, образувано по касационна жалба ищеца „Ю. Б. АД срещу решение № 100276 от 20.11.2020г. по в. т.д.№ 132/2020г. на АС В. Т. с което в производство по чл.294 ГПК апелативният съд е потвърдил решението по т. д.№ 109/2016г. на ОС Ловеч за отхвърляне на иска за установяване по реда на чл.422 ГПК на съществуване вземане на банката срещу В. Ц. З. по договор за кредит № HL26896/31.10.2007г. и допълнителни споразумения към него за сумата 20 971 евро - главница, ведно със законната лихва от 23.03.2016г. и за сумата 6 733.25 евро-договорни лихви за периода 11.11.2014г.-22.03.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д.№ 206/2016г. на РС Троян.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Оспорва се изводът на апелативния съд, че клаузите на допълнителните споразумения, отнасящи се до размера на дълга са нищожни поради нищожност на клаузата на чл.3,ал.5 от първоначалния договор. Поддържа се, че страните по договор за кредит са обвързани от сключените впоследствие споразумения, независимо, че част от клаузите на първоначалния договор за кредит са нищожни. Оспорва се и правилността на извода за наличие на анатоцизъм в уговорките за преоформяне на главницата по сключените допълнителни споразумения поради противоречие с правилото на чл.10,ал.3 ЗЗД. Касаторът счита за неправилен и извода за нищожност на разпоредбата на чл.3,ал.5 от договора поради неравноправност. Поддържат се оплаквания, че въззивната инстанция не е обсъдила тези доводи на банката, поради което е допуснала съществено процесуално нарушение. Оспорва се обосноваността на извода, че ищецът не е ангажирал доказателства за твърденията си за индивидуално договаряне като се твърди, че именно спецификите на сключването на допълнителните споразумения дава основание за извод, че е налице изключението по чл.146,ал.1 ЗЗП, отричащо нищожността.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:

1/Обвързани ли са страните по анекси/допълнителните споразумения към договор за кредит, когато част от клаузите на договора за кредит са обявени за нищожни поради наличието на неравноправни клаузи съгласно чл.146 във вр. с чл.143 ЗЗП. Касаторът се позовава на противоречие на изводите в обжалваното решение с решението по т. д.№ 504/2015г. на 2 т. о. на ВКС;

2/Може ли по съгласие на страните, обективирано в последващ писмен акт, да се уредят техни права и задължения по предходни договорни клаузи, обявени за нищожни поради неравноправност съгласно чл.146 във вр. с чл.143 ЗЗП. Въведена е същата допълнителна предпоставка. 3/Анатоцизъм или капитализация представлява уговорката всички дължими плащания във връзка с кредита - просрочена главница, просрочена лихва, такси и комисионни да се „натрупат” като редовно усвоена и непогасена част от главницата по договор за кредит и по този начин да се формира нова олихвяема главница, която да се олихвява с редовна лихва. Касаторът се позовава на противоречие на изводите в обжалваното определение с определението по гр. д.№ 60255/2016г. на 4 г. о. на ВКС, както и с решението по в. гр. д.№ 52/2012г. на ОС Пловдив;

4/Задължен ли е съдът при преценка за наличие или отсъствие на неравноправни клаузи да основе изводите си на конкретни съображения, като посочи кое в начина на генериране на лихвите по договора представлява неравноправност или може да основе изводи си като препрати към мотивите на долната инстанция и обоснове това с указанията по прилагането на процесуалния закон, дадени му от ВКС. Въведена е допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК.

В писмен отговор насрещната страна оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

След отмяна с решението по т. д.№ 279/2019г. на ВКС, ІІ т. о. на предходното въззивно решение и връщане за ново разглеждане на спора в частта по установителния иск на банката за съществуване на вземане по процесния кредитен договор и споразумения към него по отношение на сумата 20 971.62 евро главница, формирана от разлика над присъдените от първостепенния съд 44 357.41 евро до общо претендираните 65 329.03 евро и на сумата 6 733.25 евро - договорна лихва за периода 10.11.14 г. -22.03.2016 г., в обжалваното решение са изложени подробни съображения, с които е споделен изводът на първоинстанционния съд за неравноправност по смисъла на чл.143,ал.1 ЗЗП на клаузата на чл.3, ал.5 от договора за кредит, предвиждаща възможност на банката едностранно да променя договорения лихвен процент при промяна на базовия лихвен процент. Мотивирано е, че неравноправността произтича от отсъствието на ясно посочени, обективни и независещи от банката причини и фактори за изменение на БЛП, които позволяват на средния потребител да разбере условията, при които ще се промени първоначално договореният лихвен процент, да съобрази дали при тяхното настъпване ще е налице интерес от сключване на договора при конкретните условия. Счетено е, че самото съдържание на клаузата, предвиждаща правото на банката да действа едностранно, без възможност кредитополучателят да въздейства на този процес, изключва тя да е индивидуално уговорена, т. е. действителна. Обосновано е, че тази нищожност е пренесена във всички останали споразумения, с които е изменян лихвеният процент. Въз основа на тези изводи е прието, че дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва е в размер, договорен в чл.3,ал.1 от първоначалния договор и този процент следва да бъде начислен върху променените главници, но след приспадане от тях на начислените задължения за лихви. Мотивирано е, че включването на лихви в главницата представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10,ал.3 ЗЗД, тъй като върху така формираната главница се предвижда начисляване на възнаградителна лихва, каквато уговорка е допустима само между търговци, каквото качество кредитополучателят няма. При формирането на тези изводи въззивният съд се е позовал на изслушаната пред него допълнителна счетоводна експертиза, допусната в изпълнение на указанията на ВКС в отменителното решение.

Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по първите два поставени в изложението въпроса произтича от обстоятелството, че касаторът като страна по т. д.№ 279/2019г. на Второ т. о. на ВКС е обвързан /чл.298,ал.1 ГПК/ от постановеното по него решение № 150 от 20.03.2020г., в което като отговор на правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато, е обобщено, че в хипотезата на предоговаряне условията на кредита, вкл. съвпадащите волеизявления на страните по договор за кредит относно размера на дълга на кредитополучателя, изчислен в съответствие с неравноправни клаузи по договора за кредит, нищожността на същите не се санира. Когато отделната договорна клауза в сключен потребителски договор е неравноправна и поради това нищожна съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП, допълнителната спогодба(споразумение), основана на такава клауза, ще е също нищожна по силата на чл.366 ЗЗД.

От друга страна, при постановяване на обжалвания акт, въззивната инстанция е била длъжна - чл.294,ал.1,изр. второ ГПК и се е съобразила с указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона в хипотезата на предоговаряне на условията на кредита относно размера на дължимите от кредитополучателя суми, изчислени въз основа на неравноправни клаузи в първоначалния договор.

Чрез въпросите касаторът недопустимо цели ревизия на решението на ВКС по т. д.№ 279/2019г. на Второ т. о. Отделен е въпросът, че настоящият състав изцяло споделя разрешението, даденото в него като основано на задължителното тълкуване на СЕС по дело С-618/10 и С-452/18.

Третият въпрос също не може да послужи като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване, тъй като при новото разглеждане на делото той е разрешен от въззивния съд в съответствие с дадените от касационната инстанция задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона - че валидността на клаузите на чл.3 от допълнителните споразумения, според които преоформянето на просрочените задължения е чрез натрупване към редовната главница, следва да бъде преценена с оглед практиката на ВКС, изразена в решение № 66 от 29.07.2019 г., по т. д.№ 1504/2018 г. на ІІ т. о. Съгласно нея, уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим, на основание чл.294, ал.1 ТЗ, само при уговорка между търговци . В отменителното решение по т. д.№ 279/2019г. на Второ т. о. на ВКС изрично е указано, че „обстоятелството, че към момента на сключване на процесните споразумения не е налице подзаконов нормативен акт на БНБ (Наредба), която да предвижда възможност за олихвяване на изтекли лихви, означава, че уговорената в споразуменията договорна клауза, създаваща такава възможност е нищожна на основание чл.26, ал.4 във вр. с чл.10, ал.3 ЗЗД и чл.146, ал.5 ЗЗП и като не е съобразил горното, приемайки, че подобна уговорка не противоречи на закона, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен”.

Съгласно разпоредбата на 295 ГПК второто решение на въззивната инстанция може да бъде предмет на касационна проверка само за нарушения, допуснати при новото разглеждане на делото (при съответното наличие на предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК), а касаторът иска допускане на касационното обжалване по същите въпроси, на които е даден отговор в решението по т. д.№ 279/2019г. на Второ т. о. на ВКС, при произнасянето по които, въззивната инстанция е съобразила своите изводи с даденото от ВКС разрешение на правния въпрос, с указанията и дължимите процесуални действия при новото разглеждане на делото.

Последният въпрос не е правен, а е твърдение за допуснати процесуални нарушения, което е основание за касационно обжалване, а не основание за допускане на факултативния касационен контрол, което изключва възможността той да послужи като обща предпоставка в производството по чл.288 ГПК. Паралелно с това не отговаря на подробно изложените от въззивната инстанция правни съображения доводът за „неизлагане на конкретни съображения” при изводите за неравноправност на договорки в процесния договор.

Касаторът дължи на насрещната страна поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговор на касационната жалба - сумата 4 375лв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение № 100276 от 20.11.2020г. по в. т.д.№ 132/2020г. на АС В. Т. .

Осъжда „Ю. Б. АД да заплати на В. Ц. З. сумата 4 375лв. разноски за производството.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: