О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 24

гр. София, 10.02.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание от деветнадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П. ЧЛЕНОВЕ: Т. Г. МИЛЕНА ДАСКАЛОВАкато разгледа докладваното от съдия Даскалова ч. гр. дело № 4339/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК .

Образувано е по частна касационна жалба на С. И. С.-К., Х. Ц. К. и Ц. Ц. К., конституирани като страни във въззивното производство на мястото на починалия Ц. Х. К., срещу определение № 628/29.07.2021 г. по в. ч. гр. д. № 1687/2021 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 3733 от 07.06.2021 г. по гр. д. № 17516/2020 г. на Пловдивския районен съд за прекратяване на производството по предявените от Ц. Х. К., действащ като ЕТ „Селена-3-Ц. К.” срещу [община] искове за установяване в отношенията между страните, че ищецът е собственик на сгради с идентификатори .............и ............., построени в имот частна общинска собственост и че има право да ги държи върху терена и ползва по предназначение.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Твърди се, че въззивният съд е преценявал правния интерес от исковете с оглед на обстоятелства, които не са били наведени от ищеца - не се е твърдяло, че общината оспорва придобивното му основание относно сградите, а че общината се счита за техен собственик по приращение, ако не бъде завършена процедурата по продажба на идеална част от терена, както и че иска да ги премахне, защото според нея те лежат върху общинския терен без правно основание. Неправилно е прието, че действителният спор между страните е за това може ли ищецът да придобие право на строеж, доколкото това му право произтича от закона, както и че ищецът не разполага с иск да установи, че има право да държи сградите в общинския терен, тъй като това му право произтича от правото на собственост.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, при позоваване на чл. 280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК , се поставят като обуславящи следните правни въпроси :

1. Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения във въззивната жалба и да изложи мотиви за тях, както и да направи анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и в рамките на наведените в жалбата доводи? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното определение с ППВС № 7/65г.; ППВС № 1/53 г.; решение № 1002/07.01.2010г. по гр. д. № 3800/2008г. на ВКС, 4-то г. о.; решение № 217/09.06.2011г. по гр. д. № 761/2010г. на ВКС, IV-то г. о.; решение № 1488/1999г. по гр. д. № 814/1999г. на ВКС, II-ро г. о.; решение №210/30.03.2010г. по гр. д. № 490/2009г. на ВКС, III-то г. о.; решение № 589/29.06.2010г. по гр. д. № 1359/2009г. на ВКС, I-во г. о. и решение № 235/04.07.2011г. по гр. д. № 513/2010г. на ВКС, IV-то г. о.

2. Има ли правен интерес лице, построило сграда по реда на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ /отм./, която е получила траен устройствен статут, да установи правото си на собственост върху сградата и правото си да я държи върху чужд имот и да я ползва върху общински терен, когато ответната община, която е трябвало да му учреди правото на строеж по реда на § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ, е заявила, че

- ще стане собственик на сградата по приращение, ако не бъде довършено административното производство и ищецът не придобие идеална част от земята, съответно право на строеж;

- общинският терен се ползва от ищеца без правно основание и затова общината е наредила изземване на терена, а освобождаването на терена технически изисква разрушаване на сградите върху него;

- има инвестиционно намерение за изграждането на временен преместваем паркинг в общинския УПИ, за което е необходимо да се премахнат всички сгради в това УПИ, защото засяга цялата площ на имота;

- заявлението за довършване на процедурата по §17, ал. 2 от ПР на ЗУТ няма да бъде удовлетворено и общината изрично е заявила намерението си да премахне процесните сгради?

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното определение въззивният съд е приел, че ищецът твърди, че е собственик на две сгради, които е построил в имот частна общинска собственост, след като ответната община е издала разрешение за строеж, с което в полза на Ц. Х. К., в качеството му на ЕТ” Селена 4” е предоставен терен за изграждане на временен обект от 50 кв. м по реда на чл.120 ППЗТСУ (отм.) срещу задължението да заплаща наем. През 2001 г. е бил променен регулационния план, с който е обособен УПИ- ..., в който попадат процесните две сгради, като се предвижда запазването им и им е придаден постоянен градоустройствен статут. Ц. Х. К. поискал от общината да му се учреди право на строеж, но такова до момента не е учредено, като със заповед № РД – 20-334 от 30.04.2020 г. общината наредила изземване на общинския терен, върху който са построени сградите. Тази заповед е отменена от ВАС като незаконосъобразна.

Въззивният съд е констатирал, че районният съд двукратно е давал указания за обосноваване правния интерес от предявяване на иска, доколкото са изложени твърдения за спор относно възможността постройките да бъдат запазени в имота и държани от ищеца, но не и за оспорване на принадлежността на правото на собственост, както и интерес от предявените претенции за установяване на право на държане. В изпълнение указанията на първоинстанционния съд е посочено, че правният интерес от установяване на правото на собственост върху сградите се извежда от заповед на кмета на община от 2002г., съгласно която при неприключване продажбата в двумесечен срок от връчване на заповедта сградите следва да се актуват като общинска собственост, на основание чл. 92 от ЗС; заповед за премахването им от 2018 г., както и заповед за изграждане на временен преместваем паркинг на терена, върху който се намират сградите на ищеца, което предпоставя разрушаването им. Съдът е посочил също, че ищецът обосновава правния си интерес с предявения иск за установяване на правото да държи сградите си в общинския имот, тъй като ответникът счита, че при неприключила процедура по параграф 17 от ПР на ЗУТ ищецът няма право да държи сградите върху имота и те стават общинска собственост.

От правна страна въззивният съд е приел, че между страните не е налице спор нито по отношение на твърдяното основание за възникване на правото на собственост върху сградите, нито се твърди, че ищецът притежава ограничено вещно право, което да е допустимо да бъде съдебно установено със сила на пресъдено нещо. Всички наведени обстоятелства за установяване на правен интерес от търсената искова защита произтичат от започнатото производство за закупуване на правото на строеж по административен ред и действията на административния орган и съответно постановени актове на административните съдилища в това производство. Въззивният съд е приел също, че спорът между страните се изразява в това дали ищецът има право да закупи правото на строеж върху общинския имот, в който е изградена собствената му сграда, по силата на ПЗР на ЗУТ, като се приключи започнатата административна процедура, което, безспорно, ще му даде право да ползва общинския имот. Този спор не включва спор за материално право, който да бъде разрешен по избрания исков ред, доколкото не се спори нито по отношение на факта на придобиване на постройката, нито се твърди основание за придобиване на ограничено вещно право, което да бъде съдебно признато и да включва правомощието да се държи и ползва сградата върху общинския терен, противопоставимо на ответника.

При така приетото от въззивния съд, се налага извод, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението в частта му, с която е потвърдено определението на районния съд за прекратяване производството по делото по предявения установителен иск за собственост върху постройките по първия поставен правен въпрос, поради противоречие с посочената от жалбоподателя практика на ВКС. Въззивният съд е направил извод за липса на правен спор относно правото на собственост, обсъждайки само част от наведените от ищеца твърдения, без да обсъди в цялост доводите в частната жалба и представените по делото доказателства, въз основа на които ищецът обосновава интереса от търсената защита. Няма анализ на заповедта от 03.04. 2002г., съдържаща изявление, че ако продажбата на имота, описан в т.1 от заповедта, не приключи в двумесечен срок, сградите следва да се актуват като общинска собственост, както и на заповедта от 2020г. в която ответникът от една страна сочи ищеца за собственик, но същевременно нарежда изземване на терена.

Разгледана по същество частната касационна жалба в тази й част е основателна.

Правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост е налице тогава, когато претендираното от ищеца право на собственост се оспорва или смущава от ответника с фактически и/или правни действия. Оспорването правата на ищеца може да е пряко или косвено, като е достатъчно ищецът да изложи твърдения за действия на ответника, от които да следва, че ответникът претендира права, изключващи правата на ищеца. В конкретния случай описаните в исковата молба фактически действия на ответника - даване указания за премахване на сградите, разпореждане за изземване на терена, върху който се намират, заявеното инвестиционно намерение относно УПИ, в който се намират процесните сгради, сочат на оспорване правата на ищеца. Обстоятелството, че в заповедта за изземване на терена от 03.04.2020г. е записано, че ищецът е собственик на сградите, не е достатъчно, за да се направи извод за липса на оспорване правата на ищцовата страна, тъй като не може да се отрече на ищеца интереса му от защита с предявяване на установителен иск само защото ответникът формално признава правата му. От значение е цялостното поведение на насрещната страна, а в случая с тази заповед е разпоредено изземване на терена, което съставлява действие по оспорване правата на ищеца върху сградите, намиращи се в този терен. Отмяната на заповедта също не лишава ищеца от правен интерес, защото в административното производство е разрешен спорът относно законосъобразността на административния акт, а при преценката относно наличие на правен интерес следва да се съобрази не дали заповедта е законосъобразна, а изявлението, съдържащо се в нея.

Наред с горното, настоящият състав на ВКС намира, че съдът преждевременно е направил своя извод за недопустимост на иска. Съдът е следвало да връчи препис от исковата молба на ответника и едва след изтичане срока за отговор да прецени дали е налице правен интерес от търсената с иска защита, като съобрази и фактическите твърдения и правните доводи в отговора по чл.131 ГПК, ако такъв бъде подаден..

Предвид горното, определението на въззивния съд в частта му, с която е потвърдено определението на първоинстанционния съд за прекратяване производството по делото относно предявения установителен иск за собственост върху двете сгради, следва да се отмени и делото да се върне на районния съд за продължаване на производството.

Не следва да се допуска касационно обжалване на определението в останалата му част, с която е потвърдено определението на районния съд за прекратяване производството по делото по предявения иск за признаване за установено, че ищцовата страна притежава правото да държи постройките върху имот, собственост на ответника и да ги ползва според тяхното предназначение.

Въззивният съд е приел, че искът е недопустим, тъй като не се твърди основание за придобиване на ограничено вещно право, което да бъде съдебно признато и да включва правомощието да се държи и ползва сградата върху общинския терен, противопоставимо на ответника.

В производството по чл. чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК съдът дължи извършване на служебната проверка по чл. 280, ал.2 ГПК, която включва и допустимост на предявения иск. Според чл.111, ал.1 ЗС разпоредбите относно недвижимите вещи се прилагат и спрямо вещните права върху недвижимите имоти, от което и следва, че със самостоятелна защита на своите права разполагат собствениците на недвижими имоти, както и притежателите на ограничени вещни права върху недвижими имоти. Относно правата, производни на правото на собственост, каквито права са претендираните такива от ищеца, не е предвиден ред за защита, отделен от защитата на правото на собственост. Такъв извод следва и от разпоредбата на чл. 124, ал.1 ГПК, даваща възможност за установяване съществуването на едно право, т. е. и тази разпоредба предвижда ред за защита на самостоятелни права. Следователно правните въпроси, формулирани от касатора, не са от обуславящо значение, защото недопустимостта на претенцията в тази й част не е в зависимост от преценката за наличие или не правен интерес от иска. Липсата на правен интерес представлява процесуална пречка за предявяване на иска тогава, когато принципно законът предвижда възможност за защита правото на ищеца с предявяване на самостоятелен иск. Ако такъв самостоятелен иск поначало е недопустим, то и всички твърдения, обосноваващи наличие на правен интерес от търсената защита, не биха могли да имат за последица надлежно сезиране на съда с допустим иск.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на I-во г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 628 от 29.07.2021 г. по в. ч. гр. д. № 1687/2021 г. на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено определение № 3733 от 07.06.2021 г. по гр. д. № 17516/2020 г. на Пловдивския районен съд за прекратяване на производството по предявения от С. И. С.-К., Х. Ц. К. и Ц. Ц. К. против [община] иск за установяване в отношенията между страните, че ищците са собственици на сгради с идентификатори ...........и .............., построени в имот частна общинска собственост.

ОТМЕНЯ определение № 628 от 29.07.2021 г. по в. ч. гр. д. № 1687/2021 г. на Пловдивския окръжен съд и потвърдено с него определение № 3733 от 07.06.2021 г. по гр. д. № 17516/2020 г. на Пловдивския районен съд в частта му с която е прекратено производството по предявения от С. И. С.-К., Х. Ц. К. и Ц. Ц. К. против [община] иск за установяване в отношенията между страните, че ищците са собственици на сгради с идентификатори ..............и ................, построени в имот частна общинска собственост.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив за продължаване производството по делото по предявения от С. И. С.-К., Х. Ц. К. и Ц. Ц. К. против [община] иск за установяване в отношенията между страните, че ищците са собственици на сгради с идентификатори ............и ............, построени в имот частна общинска собственост.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 628 от 29.07.2021 г. по в. ч. гр. д. № 1687/2021 г. на Пловдивския окръжен съд в останалата му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: