О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 44

София, 10.02. 2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр. дело № 3245 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Н. З., чрез адвокат С. П., срещу решение № 260162 от 20.05.2021 г. по в. гр. д.№ 211/2021 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 20 от 10.02.2021 г. по гр. д.№ 265/2020 г. на Районен съд-Пирдоп, с което:

а/. e уважен предявеният от С. Р. Д. и Г. Й. Д. срещу П. Н. З. иск с правно основание чл.109 ЗС, като ответникът П. Н. З. е осъден да преустанови действията, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху еднофамилна масивна жилищна сграда с идентификатор ..........., с площ от 83 кв. м., находяща се в поземлен имот с идентификатор ..........по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-17/14.05.2007 г. на ИД на АГКК, с адрес [населено място], ул. Д. В. в.” № 1, като осигури на ищците С. Р. Д. и Г. Й. Д. безпрепятствен достъп от входната врата на двора до собствената им еднофамилна масивна жилищна сграда с идентификатор ............и им предаде/осигури ключ от входната врата на двора;

б/. определена е, по искане на С. Р. Д. и Г. Й. Д., площта по чл.64 ЗС от описания по-горе поземлен имот с идентификатор ..........., която С. Р. Д. и Г. Й. Д., като собственици на еднофамилна масивна жилищна сграда с идентификатор ..........., имат право да ползват, както следва: защрихованата с лилав цвят площ между буквени означения А-B-C-G-A и M-T-K-R-O-N-M с ширина 3. 00 метра, включваща и защрихованата в светлозелен цвят площ между буквените означения F-E-Q-S-L-T-K-D-C-G-F с ширина 1. 20 метра на скица - вариант № 1 към съдебнотехническата експертиза, на л. 86 от първоинстанционното дело, подписана от първоинстанционния съд като неразделна част от първоинстанционното решение;

в/. е отхвърлен предявеният от П. Н. З. срещу С. Р. Д. и Г. Й. Д. насрещен иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на С. Р. Д. и Г. Й. Д. да прекратят неоснователните си действия, с които пречат на П. Н. З. да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор ............и правото си на собственост върху идеална част от пристройка, нанесена с идентификатор ..............по КККР на [населено място], като:

- преустановят преминаването през собствената на наследниците на Н. Ц. З. пристройка с идентификатор ...........;

- изградят предвидените с одобрен архитектурен проект № 39/26.12.1990 г. входове на собствената им жилищна сграда с идентификатор ............на определените за това места откъм улицата и двора;

- затворят съществуващия вход на собствената им жилищна сграда с идентификатор ...............по КККР на [населено място], водещ в собствената на наследниците на Н. Ц. З. пристройка с идентификатор ...........по КККР на [населено място],

В касационната жалба са развити съображения за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалноправни норми (чл. 92, чл. 64, чл. 15в, ал. 1/отм./ и чл. 109 ЗС, чл. 35 ЗОС, чл. 56, ал. 2, т. 2 З. /отм./), при съществени нарушения на съдопроизводствените правила (на чл. 235, 236, 272 ГПК) и при необоснованост на фактическите изводи. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, във връзка с което са поставени процесуалноправни и материалноправни въпроси.

Ответниците по касационната жалба С. Р. Д. и Г. Й. Д., чрез адв. П. Л. Н., изразяват становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК, съобрази следното:

По делото е установено, че ответникът по първоначалния и ищец по насрещния иск по чл. 109 ЗС П. Н. З. е собственик на поземлен имот с идентификатор ........... по кадастралната карта на [населено място], съставляващ УПИ...., в кв. ..., с площ от 512 кв. м. по плана на града, както и на построената в него масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор ............ със застроена площ 89 кв. м. Придобил е това право на основание договор за дарение, сключен с н. а. № ....../07. 05. 2007 г., с родителите му Н. Ц. З. и М. П. З.. Постройката на допълващо застрояване, нанесена с идентификатор ............не е описана в предмета на сделката. Прехвърлителите са били придобили собствеността върху жилищната сграда на основание отстъпено и реализирано право на строеж върху държавна земя (с типов договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя от 11.07.1974 г., сключен на основание чл. 15, вр. чл. 13 ЗС, е отстъпено правото на строеж върху държавно урегулирано място от 598 кв. м., съставляващо парцел ..........., в [населено място], за постройка съобразно одобрен план, в полза на Н. Ц. З.; правото на строеж е реализирано, като в имота е построена еднофамилна масивна жилищна сграда с идентификатор ............, със застроена площ 89 кв. м., и постройка на допълващо застрояване, нанесена с идентификатор ..............., със застроена площ от 6 кв. м.). Собствеността върху дворното място прехвърлителите са били придобили на основание сключен на 14.02.2006 г. договор за продажба на недвижим имот частна общинска собственост по реда на глава IV от ЗОС и параграф 1 от ПЗР на ПМС № 235 от 19.09.1996 г., вписан в Службата по вписвания под № ..., партида № ...., .........от 24.02.2006г., с който Н. Ц. З. купил от [община] УПИ ............, в кв...., с площ от 512 кв. м. по плана на [населено място].

И първоинстанционният и въззивният съд са приели за безспорно обстоятелството, че ищците по първоначалния и ответници по насрещния иск С. Р. Д. и Г. Й. Д. са собственици на построената в същото дворно място еднофамилна масивна жилищна сграда с идентификатор ........... по кадастралната карта на [населено място], със застроена площ от 83 кв. м. В тази връзка следва да се посочи, че с отговора на исковата молба касаторът е признал, че ищецът е собственик на масивна жилищна сграда с идентификатор .............., която е придобил на основание договор за покупко-продажба, сключен с наследниците на брат му Ц. Н. З., който приживе е придобил собствеността върху сградата на основание учредено от баща му Н. З., по реда на чл. 56, ал. 2, т. 2 З. /отм./, и реализирано право на строеж. Ответникът е оспорил единствено претенцията на ищците да са собственици на пристройката към жилищната сграда, обозначена със самостоятелен идентификатор ............... Тази позиция на ответника е заявена ясно и последователно в отговора на исковата молба и поддържана пред първоинстанционния и въззивния съд. Във връзка със собствеността на ищците по делото е представен нотариален акт № ....../26.02.2007 г., с който М. Ц. З. и С. Ц. З., лично и със съгласието на майка си Г. С. Д., последната и лично за себе си, и трите наследници на Ц. Н. З., починал на 7. 04. 2007 г., са продали на ищеца Г. Й. Д., през време на брака му с ищцата С. Р. Д., еднофамилната масивна жилищна сграда с идентификатор ............. Пристройката с идентификатор ................не е описана изрично в предмета на сделката. Във връзка със собствеността върху сградата на наследодателя Ц. З. и съпругата му С. З. по делото е представена нотариално заверена декларация от 21. 01. 1991 г., с която Н. Ц. З. е дал съгласие синът му Ц. Н. З. да построи жилищна сграда, по утвърден архитектурен проект, върху 160 кв. м. разгъната застроена площ, върху процесния парцел, във връзка с отредено ново петно за жилищно строителство в парцела. Приложен е одобреният архитектурен проект, както и разрешително за строеж от 22. 01. 1991 г., издадено от отдел “Архитектура и Благоустройство” към ОНС-К. на името на Ц. Н. Ц.. Установено е от събраните гласни доказателства, както и от заключението на съдебнотехническата експертиза), че еднофамилната масивна жилищна сграда с идентификатор .............е изградена в груб строеж в периода 1991 – 1997 г.

Прието е, че спорен по делото е въпросът чия собственост е пристройката, нанесена като сграда с идентификатор ..............., към масивната жилищна сграда с идентификатор ................по кадастралната карта на [населено място]. Пристройката с идентификатор ..............е изградена в този си вид още при построяване на жилищната сграда с идентификатор ................от Ц. Ц. и баща му Н. З., според заключението на съдебнотехническата експертиза и показанията на свидетелите С. Т., ангажиран от ищците, и К. И., ангажиран от ответника. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че сграда с идентификатор .................е разположена на уличната регулационна линия на [улица]и задънена улица от нея. В сградата може да се влезе само от страната на задънената улица, чрез преминаване през сграда с идентификатор .............., която е на нивото на терена, залепена до жилищната сграда с идентификатор ..............., като преддверие, с отстъп 3.00 м. от уличната регулация от югоизточната страна на поземления имот. В тази пристройка .............се влиза през дъсчена врата, а от пристройката до жилищната сграда – през отвор на стената на жилищната сграда (жилищната сграда е в груб строеж, без поставени врати и прозорци). За постройката с идентификатор ..............няма издадени строителни книжа – инвестиционен проект, строително разрешение, протокол за линия и ниво, акт за узаконяване, както и съгласие от собственика на сграда с идентификатор ..............за изграждане на постройка на допълващото застрояване към основното застрояване. По архитектурен проект на място на реализирания вход е имало предвиден прозорец на първия етаж и тераса тип чардак на втория етаж от процесната сграда със стълби от терасата до терена с ширина извън контура на сградата 1.05 м. При наличието на сграда ...............обаче проектът в частта за чардака със стълби не би могъл да бъде изпълнен, тъй като няма достатъчно разстояние от плочата, изпълнена на място, и стълбите биха излезли директно на улицата или биха били твърде стръмни, несъответни на строителните норми. По одобрения архитектурен проект са предвидени два входа към сградата с идентификатор ..............: вход от ъгъла на [улица]и задънената улица за достъп до зала за хранене, който вход не е изграден, и вход от страната на сграда с идентификатор ..............на северозапад към входно антре, който вход също не е изграден. Единственият съществуващ вход към жилищната сграда е този през пристройката с идентификатор .............., който не е предвиден в архитектурния проект – в проекта няма предвидено помещение – антре, преддверие, като част от пространствения обем на жилищната сграда. Според становище от 10.03.2020 г. от главния архитект на [община], входът на сградата с идентификатор № ............е реализиран от североизток, чрез едноетажна пристройка, за която няма данни за строителни книжа в архива на общината и която не фигурира в одобрения архитектурен проект, но е попълнена в кадастралната карта на [населено място].

Според заключението на експертизата, с регулационния план на [населено място], одобрен със Заповед №РД 02-14-453/14.12.1987 г., са определени три входа за имот с идентификатор ...........по КККР на [населено място] – два към [улица]и един на мястото на изградената сграда с идентификатор ............. От огледа на място вещото лице е установило, че към поземления имот с идентификатор .............има един вход от [улица]с метална прозирна врата, и един вход от задънената улица, намиращ се до жилищната сграда, през дъсчена врата до сграда с идентификатор ..............

Представени са общо 4 актуални скици на процесния недвижим имот и сградите в него. От същите е видно, че върху ПИ с идентификатор ............(съставляващ УПИ ...... от кв.....), с адрес [населено място], [улица], с площ от 558 кв. м., са отразени следните сгради: жилищна еднофамилна сграда с идентификатор ............., застроена площ от 89 кв. м.; сграда на допълващо застрояване с идентификатор № .........., застроена площ от 6 кв. м., жилищна еднофамилна сграда с идентификатор .............., застроена площ от 83 кв. м. и сграда на допълващо застрояване с идентификатор № ............., застроена площ 14 кв. м.

Установено е по делото, че Н. Ц. З. е починал на 19.01.2019 г. и е оставил за законни наследници съпругата си М. П. З., синът си П. Н. З. и внучките си М. Ц. З. и С. Ц. З. (по право на заместване на Ц. Н. З.).

Въз основа на писмо от 20.03.2020 на началника на РУ-П. до Г. Й. Д., 2 бр. докладни записки до началника на РУ-П. и показанията на свидетелите С. Д. А. и Ф. Н. А. е установено, че е извършвана проверка, по сигнал от Г. Д., по повод възпрепятстването от П. З. и Г. З., на Г. Д., както и на потенциални купувачи на имота, да преминават през дворното място и през пристройката-преддверие към собствената на Г. и С. Д. жилищна сграда. На П. З. е бил съставен протокол за предупреждение по чл. 65 ЗМВР и е запознат с отговорността по чл. 323 НК.

Техническата експертиза е предложила два варианта за определяне на площ по чл. 64 ЗС от поземления имот, необходима за обслужване и достъп до жилищната сграда с идентификатор ..............

От правна страна въззивният съд е възприел изцяло изводите на първоинстанционния за наличие на предпоставките за уважаване на предявения от С. и Г. Д. против П. З. иск с правно основание чл. 109 ЗС, според които изводи: безспорно е обстоятелството, че ищците са собственици на еднофамилната жилищна сграда с идентификатор ..........(това право се признава от ответника в отговора на исковата молба); като собственици на тази сграда, ищците имат право да преминават през дворното място, за да достигнат до сградата, както и да ползват частта от дворното място, необходима за ползване на сградата. Действията на ответника, изразяващи се в препятстване възможността на ищците да преминават през дворното място, за да достигнат до собствената си жилищна сграда, както и да ползват частта от него, необходима за ползване на сградата, са неоснователни.

И двете инстанции са възприели за подходящ предложения от вещото лице вариант 1 за определяне на площ по чл. 64 ЗС от поземления имот, необходима за обслужване и достъп до жилищната сграда с идентификатор .............., тъй като е съобразен с предвижданията по архитектурен проект относно местоположението на входа към дворното място от задънената улица и осигурява възможност за достъп на ищците до жилищната сграда от всички страни, без да е необходимо да се влиза и излиза от дворното място. Съобразен е и с наличието на пристройката-преддверие с идентификатор .............. Вариант 2 изисква отваряне на нов вход към дворното място откъм [улица]и предвижда за част от площта по чл. 64 ЗС достъпът да е от задънената улица, а за останалата част от площта по чл. 64 ЗС достъпът да е от бъдещ нов вход, който следва да се отвори от [улица].

Въззивният съд е възприел е и изводите на първоинстанционния съд, че насрещният иск по чл. 109 ЗС следва да се отхвърли, тъй като ищците не са собственици на изградената пристройка с идентификатор ............. Същата представлява самостоятелен обект на собственост, поради което е собственост на собственика на земята, на основание чл. 92 ЗС. Към построяването й през 1997 г. земята е била със статут на частна общинска собственост, поради което и пристройката е придобита от общината. При прехвърляне на земята от общината на Н. З. през 2007 г., в предмета на сделката пристройката с идентификатор ..................не фигурира, поради което същата е останала общинска собственост. П. З. не е могъл да придобие по давност пристройката с идентификатор .................., защото през периода, в който е владял същата, законът не е позволявал придобиването по давност на имоти частна общинска собственост. След като ищецът по насрещния иск П. З. не е собственик на пристройката с идентификатор ................., а същата е собственост на Община – К., то предявеният от З. насрещен иск по чл. 109 ЗС се явява неоснователен.

В изложението към касационната жалба са поставени следните въпроси във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: „1. какви са правомощията на въззивния съд и какво следва да е съдържанието на мотивите към неговото решение; 2. при продажба на земята придобива ли купувачът и сградите върху нея, щом същите не са изключени изрично като предмет на сделката, съответно - запазването на собствеността върху сградата отделно от земята трябва ли да бъде изрично уговорено в договора за продажба, за да се смята оборена презумпцията по чл.92 ЗС; 3. доколко, в какви граници и в зависимост от какво правата на собственика на терена могат да бъдат ограничавани с мерките по чл.64 ЗС при определяне на места и зони за достъп и за обслужване на сграда собственост на други лица, разположена върху терена.“

Относно първия въпрос се твърди разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т.19 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. по гр. д.№1/2000 г. на ВКС, ОСГК, решение № 268 от 21.11.2011 г. по гр. д.№ 191/2011 г. на ВКС, ІІ г. о., относно втория въпрос – разрешаването му в противоречие с решение № 120 от 22.10.2014 г. по гр. д.№ 2928/2014 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 529 от 09.07.2010 г. по гр. д.№ 1129/2009 г. на ВКС, І г. о., решение № 96 от 01.07.2015 г. по гр. д.№ 1116/2015 г. на ВКС, ІІ г. о., а относно третия – разрешаването му в противоречие с решение № 20 от 15. 04. 2020 г. по гр. д. № 1934/2012 г., I г. о. и решение № 43 от 29. 05. 2019 г. по гр. д. № 2463/2018 г., II г. о.

Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по първия въпрос („какви са правомощията на въззивния съд и какво следва да е съдържанието на мотивите към неговото решение“), тъй като действията на въззивния съд не противоречат на указанията, дадени с т.19 от ТР № 1/2001 г. по гр. д.№1/2000 г. на ВКС, ОСГТК, не противоречат и на решение № 990 от 24. 03. 2010 г. по гр. д. № 47/2009 г., I г. о. и на решение № 268 от 21.11.2011 г. по гр. д.№ 191/2011 г. на ВКС, ІІ г. о. Въззивният съд, като инстанция разрешаваща по същество материалноправния спор и в пределите очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК, е възприел изцяло мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК, наред с това е изложил и собствени мотиви, касаещи спора от фактическа и правна страна, които отразяват решаваща правораздавателна дейност на инстанция, разглеждаща по същество материалноправния спор, а не проверяваща дейност на контролноотменителна инстанция. Подложил е на самостоятелна преценка релевантни за спора доказателства, обсъдил е защитните тези и доводи на страните. Тези изводи са намерили отражение в мотивите към въззивното решение, съгласно изискванията на чл. 236, ал. 2ГПК.

Оплакванията за допуснато съществени процесуални нарушения на чл. 235, ал. 2, чл. 12 ГПК, чл. 272, за несъответствие между фактически изводи и събрани доказателства и за несъответствие на правните изводи с разпоредбата на чл. 56, ал. 2, т. 2 З. /отм./ и с чл. 15в ЗС представляват касационни основания за неправилност по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК и разглеждането им във фазата по чл. 288 ГПК е недопустимо. Независимо от това, за пълнота на изложението следва да се посочи, че изводът на първоинстанционния съд, възприет и от въззивния, че между страните няма спор, че ищците са собственици на масивната жилищна сграда с идентификатор .............., както и липсата на подробни мотиви във връзка с разпоредбите на чл. 56, ал. 2, т. 2 З. /отм./ и на чл. 15в /отм./ ЗС, касаещи придобивното основание на наследодателя на праводателите на ищците, се дължи на позицията на ответника, изразена в отговора на исковата молба и поддържана по време на първоинстанционното и въззивно производство, сочеща на липсата на спор между страните за собствеността върху посочената сграда. Едва с касационната жалба въззивникът прави възражение за неспазване на процедурата по чл. 56, ал. 2, т. 2 З. /отм./ и по чл. 15в /отм./ ЗС за учредяване на право на строеж в полза на наследодателя на праводателите на ищците.

Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и по втория въпрос („при продажба на земята придобива ли купувачът и сградите върху нея, щом същите не са изключени изрично като предмет на сделката, съответно - запазването на собствеността върху сградата отделно от земята трябва ли да бъде изрично уговорено в договора за продажба, за да се смята оборена презумпцията по чл.92 ЗС“).

Въпросът е поставен във връзка с насрещния иск по чл. 109 ЗС и по-конкретно, във връзка с извода на въззивния съд, че спорната пристройка с идентификатор ................не е собственост нито на ищеца, нито на ответника, а е собственост на Община-К. – придобита е от общината по силата на чл. 92 ЗС, тъй като към изграждането й през 1991 г. – 1997 г. земята е била частна общинска собственост, и впоследствие е останала общинска собственост, тъй като не е включена изрично в договора за продажба на поземления имот, сключен през 2007 г. между Община – К. и Н. З..

Вярно е, че този извод е неправилен, макар и по съображения, които са различни от изложените от касатора. Процесната пристройка с идентификатор ............не представлява самостоятелен обект на собственост. Същата е построена при построяване на еднофамилната жилищна сграда с идентификатор .............., в отклонение от архитектурния проект, на мястото на предвиден по проекта прозорец, тераса тип чардак и стълби от чардака към терена. Пристройката е изградена едновременно с изграждане на жилищната сграда, като помещение обслужващо жилищната сграда – същата не е пространствено обособена, а функционалното й предназначение е да бъде преддверие към жилищната сграда (в пристройката се влиза през дървена врата, преминава се през нея и се влиза в жилищната сграда през отвор в стената на жилищната сграда, предвиден за врата). Това предназначение е определено още при изграждането й и в нито един момент (към изграждането й или след това) същата не е представлявала самостоятелна стопанска сграда-склад, пространствено и функционално обособена от жилищната сграда. При построяване на сграда извън размера и площта на учреденото право на строеж, вещноправният режим на построеното повече се определя в зависимост от това дали същото представлява самостоятелен обект на собственост или не. Ако не представлява самостоятелен обект на собственост, построеното в повече се явява присъединено към главната вещ (в случая към жилищния обект) и, на осн. чл. 97 ЗС, става собственост на собственика на главната вещ (в случая на собственика еднофамилната жилищна сграда, представляваща самостоятелен обект на собственост с идентификатор ...............), а собственикът на земята би могъл да има само облигационни претенции към суперфициарния собственик.

Тоест, поставеният от касатора втори въпрос, който е свързан с приложението на чл. 92 ЗС, би бил от значение за изхода на делото ако бе установено, че спорната пристройка с идентификатор .............е самостоятелен обект на собственост, тъй като само в този случай би бил приложим придобивният способ по чл. 92 ЗС. В случая е приложим придобивният способ по чл. 97 ЗС, поради което е без значение за изхода на делото дали при продажбата на застроен имот купувачът придобива и сградата върху имота, ако същата не е описана в предмета на сделката.

С оглед на горното и предвид задължителните указания по приложението на чл. 280, ал. 1 ГПК, дадени с ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, вторият въпрос не отговаря на изискванията на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и по третия въпрос („доколко, в какви граници и в зависимост от какво правата на собственика на терена могат да бъдат ограничавани с мерките по чл.64 ЗС при определяне на места и зони за достъп и за обслужване на сграда собственост на други лица, разположена върху терена“). В практиката на ВКС е възприето становището, че ако в акта, с който е отстъпено правото по чл. 63 ЗС, не е постановено друго, правото на собственика на постройката се ограничава само до правомощията, установени с чл. 64 ЗС – ползване на такава част от мястото, върху което е построена сградата, която му осигурява нормален достъп до сградата, включително до входа й, и за поддържането й в нормално и годно за ползване състояние. Собственикът на постройката има право да ползва земята дотолкова, доколкото това е необходимо за ползване на сградата според предназначението й. В този смисъл е решение № 304 от 21. 11. 2011 г. по гр. д. № 1311/2010 г., 2 г. о. и решение № 363 от 17. 10. 2011 г. по гр. д. № 663/2010 г. на ВКС, 1 г. о., възприети и в цитираната от касатора практика - решение № 20 от 15. 04. 2020 г. по гр. д. № 1934/2019 г., 1 г. о. и решение № 43 от 29. 05. 2019 г. по гр. д. № 2463/2018 г., II г. о. Възприетият от въззивния съд вариант за определяне на площта по чл. 64 ЗС съответства на указанията по тълкуването и прилагането на разпоредбата, дадени с цитираните решения на ВКС.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото, жалбоподателят П. Н. З. следва да бъде осъден, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ищците Г. Й. Д. и С. Р. Д. сумата 1200 лв. разноски за настоящата инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260162 от 20.05.2021 г. по в. гр. д.№ 211/2021 г. на Софийски окръжен съд.

ОСЪЖДА П. Н. З. да заплати на Г. Й. Д. и С. Р. Д. сумата 1200 лв. разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: