Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по жалба на Р. М. А. и представляваният от него, в качеството му на негов законен представител Ш. Р. М., срещу Решение № 65/01.02.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б., в частта му, с която е отказан хуманитарен статут.

В жалбата се посочва, че административния орган противно на установеното, че в Ирак е налице въоръжен конфликт, е приел, че не следва да се предоставя закрила на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

Ответната страна – председателя на ДАБ не изразява становище.

Представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт.

Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 87 от ЗУБ.

Административното производство е започнало по последваща (втора) молба за закрила от 19.05.2009 г., като в същата не са изложени конкретни твърдения, обосноваващи основателността на искането.

На 20.05.2009 г. с кандидата е проведено интервю за изясняване на новите обстоятелства, налагащи предоставянето на закрил за него и членовете на неговото семейство. Такива не са посочени, като кандидата е заявил, че „няма други причини освен изложените на предишното производство”.

С решение УП-72/22.05.2009 г., постановено на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 13, ал1, т. 5 от ЗУБ, последващата молба е отхвърлена, но с решение от 30.06.2009 г. по адм. дело № 4002/2009 г. на Административен съд – София град цитираният административен акт е отменен и преписката върната за ново разглеждане. Указанията на съда са били, че посоченото ново обстоятелство, по молбата на жалбоподателя, касае конфликтната обстановка в страната му, както и...