Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на А. Б. М. против решение по т.1.5.1 и 1.5.2 на Висшия съдебен съвет (ВСС) от 17.01.2012 г. по протокол № 2/17.01.2012 година. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорените решение на ВСС и се иска отмяната им, като преписката се върне на административния орган за вземане на решение със задължителни указания по приложението на чл. 50 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното:

Жалбоподателят А. Б. М. е избран за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет с решение на Народното събрание от 19.12.2007 г., обн. ДВ, бр. 113/28.12.2007 г.

С решение на Висшия съдебен съвет по т. 27 от 16.01.2008 г. по протокол № 3/16.01.2008 г., на основание чл. 47, ал. 2, чл. 160 във вр. чл. 50 от ЗСВ А. Б. М. е освободен от изпълнение на заеманата длъжност "следовател" в Столична следствена служба /Ръководител на Специализираното транспортно отделение/, с ранг "следовател в Национална следствена служба", считано от датата на вземане на решението.

С молба вх. № 11-12-155/30.12.2011 г. жалбоподателят е поискал поради изтичане на мандата му и на основание чл. 50 от ЗСВ да бъде възстановен на длъжност "прокурор" във Върховна касационна прокуратура, или следовател в Национална следствена служба, считано от 16.01.2012 година.

На заседание на ВСС, проведено на 12.01.2012 г. по т. 55 от протокол № 1/12.01.2012 г. е проведено обсъждане по повод искането на инспектор П. М. да бъде възстановен на длъжност "съдия" във Върховния касационен съд и е прието решение да се предложи на министъра на правосъдието...