О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 3096

гр. София, 17.06.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 232/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 3375/10.08.2023 г., подадена от „Агропродукт“ ООД, гр. Разград, чрез адвокат В. З., срещу въззивно решение № 98/16.06.2023 г. по в. гр. д. № 27/2023 г. по описа на Окръжен съд - Разград.

В касационната жалба се поддържат оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за действителността на завещанието в зависимост от изразените в него мотиви съгласно чл. 42, б. „в“ ЗН.

Ответниците по касационната жалба М. Л. С., [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат М. М., и „Ф. Б. 1“ ЕООД, гр. Бургас, чрез адвокат Р. Т., изразяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на решението в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Оспорват касационната жалба и по същество. В отговора си „Ф. Б. 1“ ЕООД претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

При проверка на допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о., констатира следното:

С обжалваното решение е потвърдено решение № 504/18.07.2022 г. по гр. д. № 2550/2021 г. по описа на Районен съд - Разград, с което е допусната съдебна делба на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], местност „А. я.“, с площ от 27 055 кв. м., с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: друг вид земеделска земя, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: * и съседи: имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, при квоти за М. Л. С. – 2/6 ид. ч., за „Ф. Б. 1“ ЕООД - 2/6 ид. ч., за „Агропродукт“ ООД - 1/6 ид. ч. и за Н. Х. П. - 1/6 ид. ч.

Въззивният съд е възприел установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и е препратил по реда на чл. 272 ГПК към фактическите констатации и правните му изводи. Прието е, че с решение № 13 от 01.03.1995 г. на ОСЗ-Разград е възстановено правото на собственост на наследниците на Д. Ц. М. върху недвижим имот, представляващ друга селскостопанска територия от 27.051 дка в местността „А. я.”, който имот е с № * по КВС на [населено място], [община], при съседи: имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, който по КККР на [населено място] представлява поземлен имот с идентификатор *** с площ 27055 кв. м. Установено е по делото, че Д. М. е починал на 11.08.1959 г., като е оставил за свои законни наследници К. Д. П., починала на 30.11.2003 г., М. Д. П., починала на 28.06.1998 г., М. Д. Ц., починал на 27.11.1976 г., и С. Д. С., починала на 17.12.1980 г. След смъртта си К. П. е оставила за наследници по закон синовете си – Д. Н. П., починал на 02.11.2010 г., и Х. Н. П., починал на 07.11.2004 г. Наследник на Х. П. е ответникът по настоящото производство – Н. Х. П.. Наследници по закон на починалата М. П. са В. И. Г. и П. И. А., починал на 01.05.2016 г. и оставил за наследници преживялата съпруга Н. В. А. и сина си – М. П. А.. След смъртта на С. С. като нейни законни наследници са посочени Л. М. С., починал на 05.03.2015 г. и оставил за свой законен наследник ищеца М. Л. С., и М. М. С., починала в хода на производството на 20.01.2022 г. По делото е представено саморъчно завещание от М. П., в което е посочено, че същата завещава цялото си имущество на дъщеря си В. Г.. Последната е дарила на 10.09.2020 г. 1/30 ид. ч. от имот с идентификатор *** на ответника „Ф. Б. 1“ ЕООД, а с договор за покупко-продажба от същия ден се е разпоредила с 3/10 ид. ч. в полза на същото дружество. От своя страна Н. П. с договор за дарение от 06.12.2016 г. е прехвърлила 1/48 ид. ч. от правото на собственост върху процесния имот на „Агропродукт“ ООД, а с договор за покупко-продажба от същата дата тя и К. П. са прехвърлили изцяло притежаваните от тях идеални части от процесния имот в полза на ответника „Агропродукт“ ООД. Установено е още, че на 23.01.2017 г. Н. А. и М. А. са продали на „Агропродукт“ ООД 1/6 ид. ч. от процесния имот. При тези фактически данни въззивният съд е приел за спорен по делото въпроса относно действителността на саморъчното завещание, оставено от М. П.. Посочено е, че с оглед направеното оспорване на неговата истинност, в първоинстанционното производство е открито производство по чл. 193 ГПК. При преценка на твърдяната нищожност на завещателното разпореждане по чл. 42, б. „б“ ЗН, вр. чл. 25 ЗН е кретизирано заключението на графологическа експертиза. Според него ръкописният подпис за „Завещател“ и ръкописният текст в саморъчното завещание от 08.06.1994 г. са изпълнени от едно и също лице, а именно от М. П.. Въззивният съд е приел, че след като саморъчното завещание е написано и подписано от завещателя, направеното оспорване на истинността му е недоказано, съответно – неоснователно. По възражението за нищожност на завещанието на основание чл. 42, б. „в“ ЗН съдът е приел, че е длъжен да се произнесе служебно, макар то да е заявено едва пред въззивната инстанция, тъй като според твърденията на „Агропродукт“ ООД нищожността произтича от самото съдържание на завещателния акт. В него М. П. е записала, че е направено в полза на В. Г., тъй като „досега се е грижила за мен и ще се грижи докато съм жива“. Въззивният съд е посочил, че завещателното разпореждане е нищожно, когато единственият мотив на завещателя е да се вмени задължението на лицето, на което се завещава имущество, да го гледа и издържа до края на живота му, тъй като се нарушава принципът за безвъзмездност. Не е нищожно обаче завещанието, направено в знак на благодарност, което има възнаградителен характер за положените вече грижи. Разпоредбата на чл. 42, б. „в“ ЗН предвижда нищожност на завещателното разпореждане, когато то или единственият мотив, поради който е направено, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави. В случая един от мотивите на завещателното разпореждане касае вече положените за завещателя грижи от лице, на което той завещава. Този благодарствен мотив е достатъчен, за да се приеме, че завещанието не противоречи на закона. Изразеното предпочитание на М. П. нейната дъщеря В. Г. да се грижи и за в бъдеще не вменява задължение за издръжка и гледане и не е единствен мотив на завещанието, поради което то не води до нищожност на завещателното разпореждане. В заключение въззивният съд е приел, че за процесния имот следва да бъде допусната съдебна делба при квоти от 2/6 ид. ч. за М. С., 1/6 ид. ч. за „Агропродукт“ ООД, 2/6 ид. ч. за „Ф. Б. 1“ ЕООД и 1/6 ид. ч. за Н. П.. За неоснователни са преценени възраженията на „Агропродукт“ ООД, че първоинстанционният съд е изключил завещанието от доказателствата по делото, а впоследствие го е обсъдил в мотивите си, както и че по делото не е представен оригинал на завещанието на основание чл. 183 ГПК. Посочено е, че представеният по делото официално заверен препис от Агенция по вписванията – Разград, е достатъчен, за да бъде изпълнено изискването на чл. 183 ГПК. Констатирано, че оригиналът на завещанието се съхранява в архива на Агенция по вписванията в гр. София. За неоснователно е прието и наведеното възражение, че при определяне на делбените квоти съдът е нарушил правилата на чл. 7 и чл. 8 ГПК, произнасяйки се служебно в полза на „Ф. Б. 1“ ЕООД, без да са изявени претенции в този смисъл, тъй като въпросът за дяловете на съделителите е въпрос на правилно приложение на закона и съдът е длъжен да го изследва служебно. Последното е и аргумент за неоснователността на възражението на „Агропродукт“ ООД, че процесното завещание не е следвало да се взема предвид от съда, доколкото е представено от лице, което няма правен интерес от разглеждането му.

С определение от 29.11.2024 г., постановено по настоящото гражданско дело, на основание чл. 292 ГПК производството по делото е спряно до приемане на решение от ОСГК на ВКС по тълк. д. № 2/2023 г. Решението по тълкувателното дело е обявено на 21.01.2025 г. и с него е прието, че завещание, което е направено както заради вече положени грижи за завещателя, така и с оглед на бъдещи грижи, които ще бъдат полагани за него до края на живота му, не е нищожно на основание чл. 42, б.“в“ ЗН. В такъв случай при тълкуване волята на завещателя не може да се приеме, че е налице единствен мотив за съставяне на завещанието, който противоречи на закона поради нарушаване принципа за безвъзмездност на завещателното разпореждане.

Настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.

С оглед така дадените постановки в тълкувателното решение, настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Поставеният от касатора въпрос е свързан с твърдението му, че завещателната воля на М. П. противоречи на безвъзмездния характер на завещанието като едностранна правна сделка, с оглед изразеното желание за получаване на грижи до края на нейния живот. В случая въззивното решение е в съответствие с приетото в посоченото ТР № 2/2025г., ОСГК. Въззивният съд е приел, че в завещанието са изразени няколко мотива, като съгласно приетото в тълкувателния акт е достатъчно един от тях да съответства на закона и морала, за да породи завещанието действие. Пороците в нерешаващите, допълнителни мотиви не се отразяват на действителността на завещанието. Затова, когато в завещанието, наред с благодарствен мотив за положени грижи към завещателя, е изразено и очакване за в бъдеще тези грижи да продължават, това не означава, че завещанието има възмезден характер, и че по тази причина противоречи на закона, съответно, че е нищожно на основание чл. 42, б. „б“ ЗН. Оттук следва, че въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по посочения от касатора въпрос.

С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.

При този изход на делото на ответника по касация „Ф. Б. 1“ ЕООД, гр. Бургас, следва да се присъдят сторените в настоящото производство съгласно представения договор за правна защита и съдействие разноски в размер на 1200 лева.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 98/16.06.2023 г. по в. гр. д. № 27/2023 г. на Окръжен съд - Разград.

ОСЪЖДА „Агропродукт“ ООД, гр. Разград, да заплатят на „Ф. Б. 1“ ЕООД, гр. Бургас, сумата 1200 лева – разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: