Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. С. З. против решение №43/27.11.2008г. по административно дело №623/2008г. на Административен съд – С. З.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради неточно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК.
Ответната по жалбата страна, А. В. Г., от гр. С. З. счита същата за неоснователна.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна.
Производството пред директора на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. С. З. е започнало по негова заповед № РД01/0071/09.09.2008г. във връзка с постъпила справка рег.№30120/29.08.2008г. на Областна дирекция на МВР – С. З. с данни за задгранични пътувания на подпомаганото лице. По разпоредената проверка е съставен констативен протокол от 10.09.2008г., съгласно който за периода 01.09.2007г. – 30.04.2008г. Георгиев е осъществил 10 пътувания зад граница, за които не е уведомил Дирекция „Социално подпомагане” – гр. С. З.. Констатациите съответстват на записите в задграничния паспорт на лицето, но са оспорени с твърденията, че излизанията в чужбина са били на разноски на родителите му. Със заповед № РД – 01/0084/17.09.2008г. директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. С. З., на основание чл.14, ал.5 от Закона за социално подпомагане, е лишил А. Г. от право на получаване на целева помощ за отопление по Наредба № РД-07-5/16.05.2008г. на МТСП за срок от две години, считано от 01.09.2008г., а със заповед № РД – 01/0087/17.09.2008г. е постановил възстановяване на недобросъвестно получени помощи за отоплителен сезон 2008/2009г. в размер на 282.50 лева, заедно със законната лихва.
За да отмени индивидуалните административни актове, първоинстанционният съд е кредитирал с доверие събраните в хода на делото гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите З. И. Т. и В. Г. Т., родители на А. Г., съгласно които последният е осъществил процесните 10 пътувания на техни разноски. Всички от пътуванията са били с продължителност от няколко часа и цел „пазаруване на хранителни продукти и зеленчуци” от намиращ се в близост до границата търговски обект. Приел е, че не е налице недобросъвестно поведение от страна на подпомаганото лице, тъй като процесните излизания в чужбина не налагат друг правен извод освен за необходимост от социално подпомагане, след като всички останали метериалноправни предпоставки за получаване на помощта са налични. Посочил е, че заповеди № РД – 01/0084/17.09.2008г. и № РД – 01/0087/17.09.2008г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. С. З. са незаконосъобразни на основанията в чл.146, т.3 и т.5 от АПК. Обжалваното съдебно решение е правилно.
Материалноправните предпоставки за възникване и получаване на право на месечна целева помощ за отопление се съдържат в чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07-5/16.05.2008г. на министъра на труда и социалната политика за условията и реда за отпускане на целеви помощи за отопление. Предвидените условия изискват лицата и семействата да имат доход, който е по-нисък от диференцирания минимален доход за отопление, и освен това да отговарят на всички кумулативно предвидени условия от чл. 10 и чл. 11 от Правилника за прилагане на Закона за Социално подпомагане (ППЗСП).
С разпоредбата на чл. 11, т. 7 от ППЗСП е въведена забрана за отпускане на месечни социални помощи за лица пътували зад граница на собствени разноски през последните 12 месеца, като е въведено изключение за случаите за лечение на заболяване или във връзка със смърт на член на семейството.
Наличните по делото свидетелски показания, ценени в съвкупност с останалите писмени доказателства установяват съществуването факти за визираните изключения. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че са опровергани изводите на административния орган, че подпомаганото лицето е пътувало на собствени разноски зад граница и законосъобразно е постановил отмяна на оспорените индивидуални административни актове като несъответни на целта на закона. Изпълнението на тази цел при постановяването на актовете по ЗСП изисква във всеки конкретен случай да се извършва обективна оценка и преценка на всички релевантни факти от значение за правата на лицата, заявили нужда от социално подпомагане.
Административният орган е постановил своите актове и в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК като не е изяснил и обсъдил възраженията на А. Г. и не е събрал посочените доказателства с цел обективно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. За да е налице недобросъвестност като основание за издаване на оспорените заповеди заявителят е следвало да е посочил неверни факти или да не е декларирал обстоятелства, които е бил длъжен да декларира и които да са от значение за възникване и упражняване на правото му на социални помощи. Правилно административният съд е приел, че в случая не е съществувало нормативно установено задължение за деклариране от А. Г. на излизанията си извън граница като осъществени на разноски на други лица, което обстоятелство не може да обоснове извод за недобросъвестност.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени направените от ответника по касация разноски, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие №017481/19.05.2009г.) възлизат на сумата от 120.00 лева.
По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №43/27.11.2008г. по административно дело №623/2008г. на Административен съд – С. З..
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане” – гр. С. З. да заплати на А. В. Г., от гр. С. З. сумата от 120.00 (сто и двадесет) лева, представляваща разноски по делото за настоящата инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Е. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. П./п/ Т. Т. Т.Т.