Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Г. П. В. от гр. Я., обл. София, против решение № 192 от 20.11.2007 г. по адм. дело № 502 / 2007 г. на Административен съд – София област, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 28 / 2.08.2007 г. на Директора на ТП на НОИ – София област.

Посочените пороци се свеждат до необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Представени са нови писмени доказателства.

О. Т.о поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София област не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд – София област е решение № 28 от 20.08.2007 г. на Директора на ТП на НОИ – София област и потвърденото с него разпореждане № 3411057179 от 02.03.2007 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в частта, с която получаваната от Г. П. В. от гр. Я. лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест е прекратена на основание чл. 96 от КСО. Отпадането на основанието за получаване на пенсията е мотивирано с новото освидетелстване на лицето с влязлото в сила ЕР на ТЕЛК за белодробни заболявания – В. Т. № 95 / 12.01.2007 г., с което е определена степен на трайно намалена работоспособност (ТНР) по причина на професионално заболяване 30 % .

След като е подложил на обсъждане събраните по делото доказателства и доводите на страните, Административен съд – София област законосъобразно е приел, че определената загуба на работо - способност поради професионално заболяване под 50 % води до отпадане на основанието по чл. 78 от КСО за получаване на пенсията за професионална болест, която е била отпусната пожизнено с разпореждане № 21475911 / 29.09.1989 г.

Изложените в касационната жалба оплаквания за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. По силата на чл. 78 от КСО правото на пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест възниква за лицата с 50 и над 50 на сто загубена работоспособност. Юридическият факт - ТНР в степен 50 и над 50 на сто поради трудова злополука или професионална болест - се установява и удостоверява с експертно решение, издадено от компетентния орган, извършващ експертизата на работоспособността. Съгласно чл. 52, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (обн. - ДВ, бр. 47 от 7.06.2005 г.) при преосвидетелстване на лица с професионални заболявания ТЕЛК (НЕЛК) може да препотвърди професионалното заболяване или да установи липса на такова. В случаите на преосвидетелстване на пенсионери по повод трудова злополука и професионална болест, гражданска или военна инвалидност, намира приложение чл. 72, алинея 1 от НМЕР, съгласно която при констатация, че заболяванията, за които е била призната причинна връзка, не намаляват работоспособността или намалената работо - способност, ако има такава, се обуславя от други заболявания, се взема ново решение по причинната връзка.

При новото преосвидетелстване на Г. В. с ЕР на ТЕЛК за белодробни заболявания – В. Т. № 95 / 12.01.2007 г., което не е било обжалвано от освидетелстваното лице и е влязло в сила, е определен краен процент ТНР 60 (52 % за общо заболяване и 30 % за инвалидност поради професионална болест). Влязлото в сила експертно решение на органа на медицинската експертиза на трайната неработо - способност е валиден административен акт, който е породил последици в правния мир. Определената степен ТНР за инвалидност поради професионална болест под 50 на сто е ново обстоятелство, което е довело до последваща липса на юридически факт от хипотезиса на чл. 78 от КСО и е погасило правото на пенсия за професионална болест. Налице са фактическите предпоставки по чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО за прекратяване на отпуснатата пенсия поради отпадане на основанието за получаването й.

Представените медицински документи за резултати от извършени изследвания на жалбоподателката са правно неотносими. При несъгласие с определената й степен на ТНР тя е следвало да упражни правото си на жалба против издаденото от ТЕЛК експертно решение. Неотносими са и приложените към касационната жалба документи, намиращи се и в административната преписка, които удостоверяват наличието на професионално заболяване и пожизнено отпускане на пенсията за професионално заболяване с разпореждане от 29.09.1989 г. Както при действието на чл. 46 от Закона за пенсиите отм. във вр. с чл. 116, алинея 6 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите отм. , така и при действието на чл. 73, ал. 3 от КСО, е предвидено пенсиите за инвалидност на лицата, навършили нормативно установената възраст за пенсиониране на общо основание да се отпускат пожизнено. И в двата случая допуснатото изключение от правилото за отпускане на пенсиите за инвалидност за определен срок се основава на създадената законова презумпция за трайност, невъзвратимост и прогресиращ характер на страданията на лицата, които са навършили съответно установената възраст за пенсиониране за изслужено време и старост, респективно, за осигурителен стаж и възраст. Настъпилите нови правнозначими факти, които оборват тази презумпция и засягат материалното право на пенсия за инвалидност, са предпоставка за изменение на вече отпуснатите пенсии. Оспорените административни актове, с които пенсията за инвалидност поради професионална болест е прекратена поради отпадане на основанието да получаването й, са издадени при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност. Като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд – София област е постановил правилно решение.

По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 192 от 20.11.2007 г. по адм. дело № 502 / 2007 г. на Административен съд – София област. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ И. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. М./п/ Р. П. Р.П.