Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Г. Г. от гр. С. срещу решение от 15.11.2007 г., постановено по адм. дело № 4025/2005 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ „г” състав, с което е отхвърлена жалбата му против решение № С-94-0137/30.09.2005 г. на началника на Митница – София, потвърдено с решение № РМ 4417-0389/18.11.2005 г. на директора на РМД – гр. С. за определени митни сборове. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради необсъждане на всички писмени доказателства и наведените от жалбоподателя доводи, както и неправилно прилагане на материалния закон – чл. 503, ал. 2 и чл. 877 ППЗМ във връзка с чл. 59, т. 21 ЗДДС, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и на обжалвания индивидуален административен акт на митническите органи. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв.. Ц..

Ответникът по касационната жалба РМД – гр. С. (Агенция „Митници” не е страна по делото, тъй като не е издател на акта, нито на потвърдителното решение), редовно призован не е взел становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 199, ал. 1, т. 6 ЗМ и правилно е приложен чл. 877, ал. 1 и 2, т. 2, 3 и 5 ППЗМ.

Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения:

За да отхвърли жалбата на С. Г. от гр. С. срещу посоченото решение на...