Образувано е по касационна жалба, подадена от И. И. от гр. С. против решение №1116/16.12.08г. постановено от Бургаски административен съд по адм. д.№1393/07г. с което е отхвърлена жалбата му срещу РА №2000179/24.07.07г. издаден от ТД на НАП, Сливен, потвърден с решение №РД-10-462 /12.10.07г. издадено от директор на дирекция "ОУИ"-Бургас. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, като релевираните касационни основания са всичките по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски.
Ответникът по касация - директорът на дирекция "ОУИ"-Бургас не изразява становище по жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия преценява жалбата като допустима и частично основателна.
Предмет на контрол пред административния съд е бил РА№2000179/24.07.07г. издаден от ТД-Сливен, с който на ревизиряния субект - И. В. И. в качеството му на ЕТ"Импорт - И. В." са определени публични задължения по видове и периоди, както следва: данък върху дохода по ЗОДФЛ за 2002, 2003, 2004г. и лихви върху тези задължения, както и лихва за 2005г.; ДДС за посочените периоди и лихва върху задължението; осигурителни вноски за периода 2004- 2006г. и лихва върху тях; изравнителни вноски за ДОО за 2004г. и лихва върху тях; вноски по допълнителното задължително пенсионно осигуряване за 2004, 2005, 2006г. и лихви върху тях; годишно изравняване на вноски за ДЗПО за 2004г. и лихва върху тях; вноски за ГВРС за 2005 и 2006г. и лихва върху тях; вноски за здравно осигуряване за 2004-2006г. и лихва върху тях; изравнителна вноска за здравно осигуряване за 2004г. и лихва върху нея.
С жалба по административен ред /вх.№9796/17.08.07г. в НАП-ТД-Сливен/, ревизираният субект е оспорил изцяло законосъобразността на РА.
С решение №РД-10-462/12.10.07г. издадено от директор на ДОУИ-Бургас, РА е отменен единствено в частта относно определените годишни изравнителни осигурителни вноски за ДОО, годишните изравнителните здравноосигурителни вноски и изравнителните годишни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване за 2004г. а в останалата част РА е потвърден.
Пред съда, РА е обжалван, в частта, в която е потвърден с решението на директора на дирекция "ОУИ"-Бургас.
Административният съд отхвърля жалбата изцяло срещу РА, потвърден с решението на директора на дирекция "ОУИ"-Бургас. В решението си обаче, съдът излага мотиви единствено и само досежно определените преки данъци за ревизирания период. Липсват мотиви относно незаконосъобразносттана РА в останалата му обжалвана част. Липсата на мотиви е съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато от съда. Не могат да се възприемат като мотиви, съображенията изложени в решението относно осигурителните вноски, дължими от ревизирания субект. Съдът е обосновал дължимостта им с корекцията за въпросните години на финансовия резултат по ЗОДФЛ и заключението на съдебната експертиза. В т.ІV от жалбата си до административния съд, жалбоподателят е оспорил изначалното наличие на основание за определяне на задължения по ЗДДС и КСО, което съдът не е объсидил и коментирал в решението си. Нарушението е съществено, тъй като води до невъзможност да се прецени правилността на решението в тази част от спора. Допуснатото нарушение е достатъчно основание да се отмени решението на административния съд в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА и потвърждаващото го решение на директора на ДОУИ-Бургас, относно определените с РА - лихва за 2005г., ДДС за посочените периоди и лихва върху задължението, осигурителни вноски за периода 2004- 2006г. и лихва върху тях, определените вноски по допълнителното задължително пенсионно осигуряване за 2004, 2005, 2006г. и лихви върху тях, определените здравноосигурителни вноски за 2004-2006г. и лихвата върху тях и определените вноски за ГВРС за 2005 и 2006г. и лихва върху тях.
В останалата част, а именно, с която е отхвърлена жалбата на ревизирания субект срещу РА в частта относно определените допълнително данък по ЗОДФЛ за 2002, 2003 и 2004г. решението е правилно.
С РА за въпросните години е констатирано, че ревизираният субект е изразходвал повече парични средства от тези с които е разполагл. До този извод данъчните органи са стигнали проследявайки движението на остатъците по сч. сметка 501-каса по месечи и установявайки, че за някои от месеците са налице разходи при кредитно салдо на сметката. Анализирана е сметка "други дебитори" като е установен прираст от получени заеми. Данъчните органи са дебитирали с тези средства сметка 501 -каса в лева, като са приели, че те следва да се третират като получени приходи, недекларирани от задълженото лице, върху които не е начислен данък. Установено е също така, че за 2002 и 2004г. са налице фактури за продажба, по които ревизираният субект е доставчик, но които не са намерили отражение в приходната част на отчета за приходи и разходи за съответните години. Органите по приходите не са възприели като източник на средствата за тези години представените от ревизираното лице договори за зем с две физически и едно юридическо лице, тъй като са приели, че заемодателите не притежават свободни парични средства или други източници, за да могат да предоставят документираните заеми.. Прието е, че са налице данни за укрити приходи и на това основание /чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК/ ревизията е извършена по реда на 122 ДОПК. За въпросните години, органът по приходите е определил облагаемата данъчна основа чрез увеличаването и с паричните средства по получените заеми и неотразените приходи от продажбите по неосчетоводените фактури.
Съдът е приел, че ревизията за посочените периоди по приложението на ЗОДФЛ основателно е извършена по реда на чл.122. В тази връзка е кредитирано заключението на вещото лице, извършило съдебно-икономическата експертиза, което установява неосчетоводяване на приходи по фактури за продажба за тези периоди. В тази връзка, съдът е направил извод за правилното приложение на чл.124 от ДОПК. По съществото на спора, съдът е приел, че не е доказан произхода на осчетоводените суми по дебита на сметка 501-каса, с които е кредитирана сметка 449- други кредитор. Съдът е приел, че не е доказано твърдението на жалбоподателя, че тези парични средства са с произход от договори за заем, съдържащи се в преписката. В тази връзка, съдът е обсъдил установеното обстоятелство, че заемодатели по договорите за заем са родителите на търговеца и дружеството, управлявано от съпругата му. Съдът е кредитирал при преценката си и установеното, че за процесните периоди, с годишните си данъчни декларации, родителите на жалбоподателя декларират доходи под облагаемия минимум, а дружеството, което е предоставило в заем суми, за въпросните периоди е декларирало печалба, най-високата от които е в размер на 296,12лв. Съдът е коментирал и вида на договорите за заем като писмени документи, като е преценил, че в качеството им на частни диспозитивни документи имат материална доказателствена сила единствено по отношение на авторството им, но не и по отношение на мястото и датата на съставянето им. Прието е, че доказателствата, представени от жалбоподателя по делото не опровергават презумптивната доказателствена сила на констатациите в РА.
Решението на административния съд в тази част от спора е правилно. Основният въпрос е бил, дали сумите, с които е увеличен финансовия резултат преди данъчното облагане по ЗОДФЛ за въпросните години са с установен произход от заеми / за част от сумата/ и дали те са намерили отражение в приходната част на счетоводния отчет / за приходите по фактурите/. При съвкупната преценка на доказателствата по делото, правилно е прието от съда, че заемния характер на средствата не е доказан. Основателно в тази връзка е възприет факта, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, че заемодателите му към процесните периоди са имали материалната обезпеченост да направят това. От друга страна, свидетелските показания, събрани по делото не са достатъчни да обосноват този извод, тъй като свидетелите са роднини на ревизирания субект и показанията им следва да се преценяват с оглед евентуалната им заинтересованост от изхода на делото. Извън тях / свидетелстите показания и договорите за заем/ не са представени от жалбоподателя други доказателства, установяващи, че осчетоводените средства по сметка 501 каса във връзка с договорите за заем, реално са получени от жалбоподателя като заемни средства. Основното възражение на касатора е, че със заключението на съдебно-икономическата експертиза не било установено нарастване на имущественото състояние на данъчнозадълженото лице. Действително в заключението, в т.ІІІ от заключителната му част е констатирано, че получените кредити през 2002, 2003 и 2004г. са осчетоводени в счетоводството на жалбоподателя като отнесени по кредита на сметка 499, като е констатирано също така, че през проверявания период няма установено нарастване на имущественото състоятие на задълженото лице. Тази констатация би имала значение за изхода на спора ако финансовият резултат на субекта бе увеличен на осн. чл.23, ал.2, т.10 ЗКПО отм. , но в конкретния случай, начисляването на допълнителен данък по ЗОДФЛ е резултат на определяне на данъчната основа по реда на чл.122, ал.2 от ЗКПО. Относимото обстоятелство в случая е това което е останало недоказано от жалбоподателя, а именно произхода на сумите по дебита на сметка 501, с които е кредитирана сметка 499. След като не е доказан заемния произход на тези средства, то основателно са възприети като приход, който следва да участва в данъчната основа за облагане с данъци.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява по категоричен начин, че жалбоподателят не е осчетоводил приходите от продажбите по фактурите, с данъчната основа по които е увеличен финансвоия му резултат за 2002 и 2004г. Това са фактури №№№475/18.09.02г. 541/19.11.02г. и 574/09.08.04г. Заключението е резултат от непосредствена проверка в счетоводството на жалбоподателя, не е оспорено, поради което правилно е кредитирано от административния съд. Жалбоподателят не оспорва реалното осъществяване на доставки по фактурите. Възприемайки тези обстоятелства, съдът е приложил правилно материалния закон, отхвърляйки жалбата срещу РА в частта, в която са обложени приходите от неотчетените продажби по фактурите.
Воден от горните съображения и на осн. чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1, т.1 от АПК, Върховният административен съд РЕШИ: ОТМЕНЯ
решение №1116/16.12.08г. постановено от Бургаски административен съд по адм. д.№1393/07г. в частта, в която е отхвърлена жалбата на И. В. И. срещу РА№2000179/24.07.07г. издаден от ТД на НАП, Сливен, потвърден с решение №РД-10-462 /12.10.07г. издадено от директор на дирекция "ОУИ"-Бургас, в частта относно определените лихва за 2005г., ДДС и лихва върху него, осигурителни вноски за периода 2004- 2006г. и лихва върху тях, вноски по допълнителното задължително пенсионно осигуряване за 2004, 2005, 2006г. и лихви върху тях, здравноосигурителни вноски за 2004-2006г. и лихвата върху тях и определените вноски за ГВРС за 2005 и 2006г. и лихва върху тях, както и решението в частта относно разноските, като ВРЪЩА
делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на административния съд. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. А. секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Т. Н./п/ И. А.а
И.А.