Подадена е касационна жалба от Ю. Б. С., действаща като ЕТ”Ю. Б. – Ю. С.” – гр. С. чрез пълномощника адв. Я. Я., против решението от 28.11.2007г., постановено по адм. дело №2488/2004г. на Софийски градски съд, административно отделение, с което е отхвърлена жалбата на търговеца против ДРА № 17-291/30.06.2003г. на ДП”Витоша” при ТДД гр. С.. Касаторът подържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл.209,т.3 АПК. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания ДРА.
Ответникът по касационната жалба – директорът на дирекция „О”ЕООД, с правоприемник „Г. П.”ЕООД, „М”ЕООД, ЕТ”Джъстини-ММ” и ЕТ”Андре-98”, пред данъчни периоди на 2000г., 2001г. и 2002г., поради това че при извършените насрещни посещения доставчиците не са намерени на декларираните данъчни адреси и в резултат на това не е установено дали ДДС по процесните фактури с получател ЕТ”Ю. Б. – Ю. С.” е начислен в счетоводствата им като задължение в бюджета. Правото на приспадане на данъчен кредит не е признато на основание чл.109,ал.11,вр. ал.12 ДПК отм. и поради неизпълнение на изискването по чл.64,т.2, вр. чл.55,ал.6 ЗДДС – за фактурите, издадени през 2000г. и 2001г. и на основание чл.65,ал.4,т.4 ЗДДС – за фактурите, издадени през 2002г.
Съдът е приел, че фактическите констатации и изводите в ревизионния акт не са опровергани в производството по обжалване на ДРА, поради това че протоколите за посещения на данъчен адрес на доставчиците отговарят на процесуалните изисквания и представляват доказателство за удостоверените с тях действия и за реда, по който са извършени, а от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изслушано по делото е установено само, че фактурите са издадени и са отразени в дневниците за продажби и справките-декларации на съответния доставчик. Не е доказано, че ДДС е начислен в счетоводството на доставчиците по реда на чл.55,ал.6 ЗДДС и затова правилно с ДРА не е признато право на приспадане на данъчен кредит поради неизпълнение на изискването по чл.64,т.2 ЗДДС за 2000г. и 2001г., съответно по чл. 64,ал.1,т.2 ЗДДС – за 2002г. Съдът е изложил съображения, че за данъчните периоди на 2000г. и 2001г. са приложими правните норми на чл.109,ал.11 и ал.12 ДПК отм. , които са посочени като едно от правните основания, поради които не е признато право на данъчен кредит, но в случая са приложени неправилно, тъй като не е доказано от страна на данъчните органи, че ревизираното лице е получило данъчно предимство или облага в резултат на действия за избягване или осуетяване прилагането на данъчен закон. В тази връзка е изложил подробни съображения, основаващи се на ТР №5/14.07.2004г. на ВАС. Като решаващ извод съдът е приел, че въпреки неправилното приложение на чл.109,ал.11 и ал.12 ДПК, с ДРА правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит, поради това че не е доказано начисляването на ДДС в счетоводствата на доставчиците по процесните фактури. Относно фактурите, издадени през данъчни периоди на 2002г. съдът е посочил, че правото на данъчен редит правилно е отказано и поради наличие на основание по чл.65,ал.4,т.2 и т.4 ЗДДС, тъй като ДДС не е начислен от преките доставчици и същите не са представили поисканите им документи и писмени обяснения, исканията за което са връчени по предвидения ред. Така постановеното решение е правилно.
Приетите от съда релевантни факти и обстоятелства по спора съответстват на констатациите в данъчния ревизионен акт и на събраните доказателства по делото. В производството по обжалване на ревизионния акт жалбоподателят, касатор в настоящото производство, не е опровергал фактическите констатации в ДРА, които съгласно разпоредбата на чл.108,ал.8 ДПК отм. приложим процесуален закон към момента на издаването на ДРА/ се ползват с презумпция за вярност до доказване на противното. Същият не е доказал по пътя на пълно насрещно доказване, че са изпълнени кумулативно предвидените предпоставки за признаване право на приспадане на данъчен кредит, респективно – че не са налице обстоятелства, които препятстват признаването на това право, съгласно действащата към съответния момент редакция на приложимия материалния закон.
С обжалваната пред съда част от ДРА на ревизираното лице ЕТ”Ю. Б. – Ю. С." не е признато право на приспадане на данъчен кредит, както следва: по фактури №№1710/05.12.2000г., 1711/08.12.00г., 1712/14.12.00г. и 1713/18.12.00г., издадени от „Е”ЕООД, с правоприемник „Г. П.”ЕООД; по фактури №№202/20.10.00г., 204/20.12.00г., 205/29.12.00г. и 238/28.02.01г., издадени от ЕТ”Джъстини-ММ”; по фактури №34 и №35 от 31.10.01г. и №№7, 8 и 9 от 22.05.02г., издадени от ЕТ”Андре – 98” и по фактура № 4542/29.07.02г., издадена от „М”ЕООД. При извършените насрещни проверки и четиримата доставчици не са намерени на декларираните данъчни адреси, поради което не е установено дали ДДС е начислен в счетоводствата им като задължение към бюджета, не са установени и други релевантни факти и обстоятелства за признаване правото на данъчен кредит, поради това че доставчиците не са представили поисканите им документи и обяснения. Правото на данъчен кредит е отказано поради неизпълнение на изискването по чл.64,т.2,вр. чл.55,ал.6 ЗДДС отм. и на основание чл.109,ал.11,вр. ал.12,т.3 ДПК отм. относно фактурите издадени от „Е”ЕООД и ЕТ”Джъстини-ММ”, както и по фактурите от м.10/2001г., издадени от ЕТ”Андре 98”, съответно - по чл.64,ал.1,т.2, вр. чл.55,ал.6 ЗДДС отм. и чл.65,ал.4,т.4 ЗДДС отм. - за останалите.
Както правилно е приел първоинстанционният съд, начисляването на ДДС в счетоводството на доставчика като задължение към бюджета е една от кумулативно предвидените предпоставки за признаване на право на данъчен кредит. Начисляването на ДДС в счетоводството следва да бъде доказано чрез представяне на надлежно заверени извлечения от счетоводните регистри на съответния доставчик относно вписванията по сметка 4532 – Начислен данък за продажбите, както и по всички други кореспондиращи счетоводни сметки, по които са направени счетоводни записвания във връзка с осъществената стопанска операция, при редовно водено счетоводство съгласно изискването по чл.81,ал.1 ЗДДС отм. , което да бъде проверено от вещо лице чрез съдебно-счетоводна експертиза. При изготвяне на заключението вещото лице следва да направи проверка в счетоводството на съответния доставчик на данъчния му адрес или на друг адрес, на който е установено, че се води счетоводството му, при която да извърши проверка по посочените по-горе регистри, както и първични и вторични счетоводните документи, въз основа на което да даде заключение дали данъкът е начислен в счетоводството съгласно изискването по чл.55,ал.6 ЗДДС и дали същото е водено редовно. В конкретния случай по делото не са представени посочените извлечения от счетоводни регистри, а вещото лице по изслушаното заключение не е направило необходимата проверка, като изобщо не е проверило счетоводствата на доставчиците и е констатирало единствено, че процесните фактури са отразени в дневниците за продажби и справките - декларации на доставчиците, което по принцип е било безспорно по делото и не се е нуждаело от доказване в съдебното производство. Затова съдът в съответствие с разпоредбата на чл.157,ал.3 ГПК отм. правилно не е възприел изводите на вещото лице относно начисляването на ДДС в счетоводството. Неправилно в касационната жалба се подържа, че начисляването на данъка е установено чрез заключението. След като вещото лице изобщо не е направило проверка в счетоводствата на доставчиците, не може да се приеме, че е установило начисляване на ДДС в счетоводството.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че са налице нарушения при извършените насрещни проверки на доставчиците. Това оплакване е декларативно, тъй като не са посочени никакви конкретни нарушения, допуснати от съда, нито конкретни нарушения, допуснати при самите проверки. От съдържанието на протоколите за насрещни проверки, за посещения на данъчните адреси, както и за връчване на съобщения по реда на чл.50 ДПК отм. се установява, че същите отговарят на процесуалните изисквания за форма и за съдържание, поради което представляват доказателствено средство за удостоверените с тях действия и за начина, по който са извършени. Оплакването, че не са обсъдени събраните доказателства също е декларативно, а освен това не съответства на мотивите на съдебното решение, от които се установява, че съдът е обсъдил както доказателствата по делото, така и и доводите на страните. Не е налице необоснованост на решението, поради това, че съдът не е игнорирал относими доказателства, нито е допуснал превратно тълкуване или изопачаване на относими доказателства.
Поради изложеното, правилни са изводите на решаващия съдебен състав, че не е доказано начисляването на ДДС в счетоводствата на доставчиците, поради което не е изпълнено изискването за признаване право на данъчен кредит, предвидено в чл. 64,т.2 ЗДДС – за данъчните периоди през 2000г. и 2001г., съответно по чл. 64,ал.1,т.2 ЗДДС – за 2002г. и с обжалвания ДРА законосъобразно не е признато декларираното от ревизирания субект право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Е”ЕООД, „М”ЕООД, ЕТ”Джъстини-ММ” и ЕТ”Андре-98”. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора ответната страна има право на разноски. С първоинстанционното решение не е присъдено юрисконсултско възнаграждение и поради това че пред настоящата инстанция дирекция „ОУИ” е представлявана от юрисконсулт и е направено съответно искане, следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 653 лв., определено съобразно обжалвания материален интерес - 15682 лв. и на основание чл.8,вр. чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решението от 28.11.2007г., постановено по адм. дело №2488/2004г. на Софийски градски съд. ОСЪЖДА
Ю. Б. С., действаща като ЕТ”Ю. Б. – Ю. С.” – гр. С., ул.”Ела” 5, да заплати на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” за гр. С. при ЦУ на НАП сумата 653 лв. /шестстотин петдесет и три лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за цялото производство. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ А. Д. А.Д.