Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 43 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК).

Образувано е по жалба на „М. Е. П.” ООД гр. П. против Решение №1096/11.12.2007 г.,постановено по преписка № КЗК - 423/2007 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което му е наложена имуществена санкция в размер на 150000,00 лева за извършено нарушение по чл. 33, ал. 1, във ръзка с чл. 30 от Закон за защита на конкуренцията (ЗЗК), при условията на повторност и е постановено прекратяване на нарушението. Поддържаните оплаквания в жалбата са за незаконосъобразност на административния акт поради допуснато противоречие с материалния закон, съществено нарушение на административнопроцесуалните разпоредби и несъответнствия с целта на закона. Иска се отмяната му.

Ответникът, Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.

Заинтересованите страни - „Агростар” АД гр. С. и „Агро-Био трейдинг” ООД гр. С., редовно призовани, не се представляват и не ангажират становище по жалбата.

Заинтересованата страна – ЕТ „Агроинженеринг-В-В. И.” гр. П., редовно призован, представлява се от управителя В. И., който ангажира становище за основателност на жалбата.

Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка и жалбата писмени доказателства.

Върховният административен съд като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Производството пред КЗК е образувано по повод решение №11368/20.11.2006 г., постановено по адм. дело №2551/2006 г. по описа на ВАС, потвърдено с решение №7510/12.07.2007 г., постановено по адм. дело №3224/2007 г. по описа на ВАС, петчленен състав, с което е отменено решение №22/14.02.2006г. на КЗК по преписка №КЗК-159/19.07.2005г. в частта за извършено нарушение и наложена санкция на ЕТ „Агроинженеринг-В-В. И.” и преписката е върната в отменената част за ново произнасяне, съобразно дадените указания.

В решението си КЗК е изложила мотиви, че „Агростар” АД гр. С. и „Агро-Био трейдинг” ООД гр. С. са единствени оторизирани представители на световно известните фитофармацевтични компании „С. А. АГ” Швейцария, „Makhteshim C.W.”, “Agan Chemical Manufacturers” и “Du Pont” и като такива притежават защитените права да регистрират, преопаковат и преетикират продукти за растителна защита от каталозите на тези фирми. Прието е за установено, че в селскостопанските аптеки се предлагат препарати за растителна защита, разфасовани от ЕТ „Агроинженеринг-В-В. И.”, като на етикетите им на мястото на дата на производство, в зависимост от вида продукт, има надписи за срока на годност „2 години преди изтичане на годността” или „3 години преди изтичане на годността”, без да са посочени дата на производство и дата на изтичане на годността, които са задължителни атрибути съгласно Наредба за условията и реда за етикиране на продуктите за растителна защита.

Крайният извод на КЗК е, че с осъществяването на стопанска дейност по разфасоване на продукти за растителна защита към момента на образуване на преписка №КЗК-159/2005 г. и поставянето на етикет съдържащ невярна информация за срока на годност, при което потребителите биват заблудени отноно обстоятелството годни ли са препаратите за употреба, предпоставките за ангажиране отговорността на ЕТ „Агроинженеринг-В-В. И.” по чл. 33, ал. 1 от ЗЗК са налице. Изложени са мотиви, че за същия вид нарушение ЕТ „Агроинженеринг-В-В. И.” е бил санкциониран с влязло в сила решение №7719/30.07.2002 г. на ВАС, петчленен състав, а „М. Е. П.” ООД като приобритател на предприятието на ЕТ „Агроинженеринг-В-В. И.” следва да понесе отговорността за извършеното в условията на повторност нарушение от ЕТ „Агроинженеринг-В-В. И.”.

При постановяване на решението си КЗК се е позовала на чл. 59, ал. 2 от ЗЗК, който предвижда, че при повторно нарушение комисията може да наложи имуществена санкция на предприятието в размер от 100 000,00 до 500 000,00 лева. По смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗЗК "повторно нарушение" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на решението, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение. Следователно, условие за да бъде наложена имуществена санкция за повторно нарушение по чл. 59, ал. 2, във връзка с чл. 33, ал. 1 от ЗЗК, е повторното нарушение да е извършено в рамките на определения от законодателя едногодишен срок, който започва да тече датата на влизане в сила на решението, с което е наложена санкцията по чл. 59, ал. 1 от ЗЗК.

В конкретния случай по делото е установено, че с договор за продажба на търговско предприятие от 08.05.2006 г. ЕТ „Агроинженеринг-В-В. И.” прехвърля предприятието си на „М. Е. П.” ООД и е заличен от търговския регистър.

Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ТЗ, предприятието - като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите, като съобразно ал. 3, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника. Цитираната нормативна уредба налага извода, че правоприемство в този смисъл ще е налице само за възникналите преди прехвърлянето права, задължения и фактически отношения.

При това положение и доколкото имуществената отговорност е лична, на жалбоподателя не може да бъде наложена имуществена санкция за нарушения извършени от ЕТ, с административен акт, постановен след прехвърляне на търговското предприятие.

Ако решението на КЗК е постановено и влязло в сила към момента на правоприемството, наложената на ЕТ санкция по силата на чл. 15, ал. 1 от ТЗ ще се включва в комплекса имуществени елементи на предприятието като задължение и тогава отговорността за заплащането й ще бъде вменена на жалбоподателя, при условията на солидарна отговорност с отчуждителя.

При извършената служебна проверка, с оглед предвидените в чл. 146 от АПК основания за отмяна на административните актове, настоящият съдебен състав намира, че в случая такива са налице, при което оспореното решение на КЗК следва да бъде отменено.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

Решение №1096/11.12.2007 г., постановено по преписка N`КЗК-423/2007г. на Комисията за защита на конкуренцията . РЕШЕНИЕТО

може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщението, че е изготвено. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ю. К./п/ И. Р.

И.Р.