Съдебното производство по глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от Д. А. С. чрез процесуалният му представител адвокат Цанков против решение № 5259/18.11.2011 г. по адм. д.№ 3208/10 г на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата по чл.204,ал.ІІІ от АПК му за прогласяване на нищожността на заповед № 1353/12.08.2009 г. на полицай А. Ц. при ІІІ РУП при СДВР и е отхвърлен искът му по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Столична дирекция на вътрешните работи за заплащане на неимуществени вреди до размер на 2000 лв и имуществени вреди до същия размер, с искане да се отмени като неправилно поради противоречието му с материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Ответникът - Столична дирекция на вътрешните работи, се представлява от юрисконсулт Петков, който от негово име изразява становище за неоснователността на касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Върховният административен съд, трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК проверка на обжалваното решение, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок по чл. 211 от АПК, против съдебен акт, подлежащ на обжалване и разгледана по същество е основателна.

Основателно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон-отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

За да постанови обжалваното решение, съдът в мотивите си е приел, че обжалваната заповед № 1353/12.08.2009 г., издадена...