Производство по по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) – гр. Б. срещу решение № І-261 от 15.01.2008 г. по адм. дело № 1133/2005 г. на Бургаския окръжен съд.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С посоченото решение Бургаският окръжен съд е отменил решение № 53 от 10.09.2005 г. на касационния жалбоподател, с което е потвърдено разпореждане № 3280 от 01.08.2005 г. на ръководителя на контрола по приходите и разходите при РУСО – гр. Б. издадено за събиране на сумите по ревизионен акт за начет № 8 от 13.07.2005 г. в частта по приходите на ДОО в размер над сумата от 10990.29 лева и по приходите на НЗОК над сумата от 1815,82 лева, а в останалата част жалбата, въз основа на която е било образувано и проведено съдебното производство, е отхвърлена.

С касационната жалба се инвокират следните аргументи за неправилност на съдебното решение в частта, с която е отменено частично решение № 53 от 10.09.2005 г. на касационния жалбоподател:

Съгласно разпоредбите на чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина задължението за осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 – 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Тези лица са длъжни да се регистрират в 7-дневен срок от започването на трудовата дейност като подадат в съответното териториално поделение на НОИ декларация по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ). А според втората алинея на същия чл. 1 от посочената наредба, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност също се установяват с декларация, подадена от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство. В досието на търговското дружество [Фирма 1], гр. Н., се съхраняват декларации на съдружниците за упражняваната от тях трудова дейност в дружеството. Видно от събраните в ревизионното производство и по делото на Бургаския окръжен съд доказателства и трите съдружнички в [Фирма 1] са подали декларации за започване на дейност от дата 01.05.1998 г. От тях само М. К. е подала декларация за прекъсване на дейността, която е била взета предвид при ревизията. Затова изводът на Бургаския окръжен съд, че по делото липсват каквито и да било доказателства, че е осъществявана трудова дейност от съдружничките в търговското дружество, е неправилен. Щом като не са подали декларации за прекъсване или прекратяване на трудовата си дейност в [Фирма 1], съдружничките дължат осигурителни вноски на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, споделя по принцип изложените аргументи, но счита, че оспореното с тях съдебно решение следва да бъде оставено в сила по следните съображения:

Ревизията е била възложена със заповед № 2697 от 25.05.2005 г., а в нея се разпорежда "да се извърши пълна ревизия ... на осигурителя [Фирма 1], гр. Н.." Съставен е ревизионен акт за начет на осигурителя [Фирма 1], гр. Н.. Въз основа на него е издадено разпореждане № 3280 от 01.08.2005 г., с което търговското дружество [Фирма 1], гр. Н. е задължено със сумите по акта за начет.

А в същото време се поддържа от касационния жалбоподател неизменното становище, че сумите по ревизионния акт за начет се дължат от трите съдружнички в това търговско дружество като самоосигуряващи се лица, подали съответните декларации на самоосигуряващи се лица за започването на трудовата им дейност. И това наистина е така – съдружничките, ако упражняват трудова дейност (а следва да се приеме задължително, че те упражняват такава дейност щом като са подали декларации за започване на самоосигуряването и не са подали декларации за прекъсване или за прекратяване на дейността, за която са заявили, че ще се самоосигуряват), са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО и дължат осигурителни вноски по съответните фондове на държавното обществено осигуряване. Дължат и здравноосигурителни вноски. Обстоятелството, че учреденото от тях търговско дружество е дружество на капитала би било релевантно в приетия от Бургаския окръжен съд смисъл, но само ако съдружничките не бяха подавали декларации на самоосигуряващи се лица. Тези декларации представляват правно значимо тяхно заявление, че упражняват трудова дейност в дружеството. Правното значение на тези декларации може да бъде преустановено само чрез други декларации – за прекъсване или за прекратяване на дейността, за която са заявили, че ще се самоосигуряват.

Но задължението на съдружничките като самоосигуряващи се лица не е задължение на учреденото от тях търговско дружество. То не е осигурител на самоосигуряващите се негови съдружнички (виж чл. 5, ал. 1 и 2 КСО). Затова чл. 7, ал. 4 КСО повелява: осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се внасят лично или чрез осигурителни каса. А не чрез търговското дружество, в което са съдружници. Затова ревизионният акт и издаденото въз основа на него разпореждане на длъжностното лице по чл. 110, ал. 3 КСО са били изцяло незаконосъобразни. Липсва обаче касационна жалба от съдружничките, а решението на Бургаския окръжен съд, в частта, с която отхвърля жалбата им, не може да бъде отменено по подадената от директора на РУСО касационна жалба.

Неоснователен е и доводът, че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно и поради обстоятелството, че решението на касационния жалбоподател е било частично отменено само за части от главницата, а за начислените върху тези части изтекли лихви липсвало произнасяне. Такова оплакване може да бъде направено само от адресатите на ревизионния акт и на издаденото въз основа на него разпореждане за събиране на сумите по установените задължения. За касационния жалбоподател липсва правен интерес да обжалва частта, с която окръжния съд не е отменил оспореното негово решение.

По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че решението на Бургаския окръжен съд следва да бъде оставено в сила в частта, с която е оспорено от касационния жалбоподател.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № І-261 от 15.01.2008 г. по адм. дело № 1133/2005 г. на Бургаския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отменено решение № 53 от 10.09.2005 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" – гр. Б.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Е./п/ Т. Т. А.Е.