Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. В. Д. от гр. Б. против решение № 2/ 3.01.2011 г., постановено по адм. дело № 1704/ 2010 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № З-4604 от 28.10. 2009 г. за прилагане на принудителна административна мярка "забрана за напускане на Р. Б." на основание чл. 75, т. 6 от ЗБЛД. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на първоначалната жалба като неоснователна.

Ответникът директорът на Областна дирекция на МВР - Бургас не изразява становище.

Представителят на Върховната адмнистративна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение и съобрази наведените доводи, намира касационната жалба за основателна по същество.

Първоинстанционният съд е приел, че издадената заповед за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 75, т. 6 от ЗБЛД е законосъобразна като постановена при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед е посочена разпоредбата на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД, съгласно която не се разрешава напускане на страната на лица, които не изпълняват подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, по силата на който са осъдени да заплатят парично задължение в големи размери към български физически и юридически лица или чуждестранни лица, освен ако представят надлежно обезпечение. Целта на всички принудителни мерки е определена в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на...