Производство по чл.160, ал.6 от ДОПК и чл.208 и сл. от АПК.

К. [] моли да бъде отменено решение № 181/21.05.2015г. по адм. д.№ 642/2014г. на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 15-1400448/03.06.2014г. на ТД на НАП-В. Т. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски.

Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция „ОДОП”-В. Т. по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл.218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 15-1400448/03.06.2014г. на ТД на НАП-В. Т., с който за периода м.3.2008г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактура на [фирма] за доставка на гориво на основание чл.68, ал.1 т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, тъй като доставката не е осъществена, за периода м.1 – 11.2012г. е определено задължение за внасяне на ДДС 11 815,54лв с лихви и корпоративен данък по ЗКПО за 2008г. с лихви след проведена по чл.122 и сл. от ДОПК ревизия, поради наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1 т.2 и 4 от ДОПК – данни за укрити приходи и водене на счетоводството по начин, който не позволява да бъде определена данъчната основа за определяне на дължимите данъци.

Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на...