О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 61 гр.София,09.02.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на eдинадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. П. ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 619 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Чиполино“ЕООД срещу решение № 11819/06.08.2020 г. по в. т.д. № 1868/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено разпореждане №1447/06.02.2020г. по т. д.№43/20г. по описа на ОС – Пловдив, с което е постановен отказ за изпълнение на решение за определяне на разноските от 11.09.2017г. по референтен номер дело №327 О 385/16 на Окръжен съд Хамбург и вместо него е постановено друго за оставяне без уважение на молба вх.№1685/17.01.2020г., подадена от „Чиполино“ ЕООД, за изпълнение на Решение за определяне на разноските, издадено по дело № 327 О 385/2016г. на Окръжен съд Хамбург .

Касаторът поддърж-а, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът „Н. И. Б.В.“, седалище Нидерландия оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на изискванията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че първоинстанционното дело е било образувано по повод молба с правно основание чл. 622б от ГПК, подадена от „Чиполино“ ЕООД с искане за постановяване на отказ от изпълнение на Решение от 11.09.2017г. за определяне на разноските, издадено по дело № 327 О 385/2016г. на Окръжен съд Хамбург, с което е било постановено „Чиполино“ ЕООД да възстанови на „Н. И. Б.В.“ разноските в размер на 10 564,81 евро плюс лихва в размер на 5 процентни пункта над основния лихвен процент съгласно чл.247 от Германския граждански кодекс, считано от 11.09.2017г. В удостоверението за решението, издадено по реда на по чл.53 от Регламент (ЕС) №1215/2012, е било посочено, че решението е постановено на 11.09.2017г., както и че документът за образуване на производството или друг равностоен документ е бил връчен на ответника на 16.09.2017г. Отбелязано е, че решението е обявено за подлежащо на изпълнение, както и че същото е постановено при отсъствие на ответника. Въззивната инстанция е съобразила, че в ал.1 на чл.45 от Регламент ( ЕС ) 1215/2012 са уредени пет самостоятелни основания за допускане на отказ от изпълнение. В случая според САС е изпълнено изключението посочено във втората част на чл.45, ал.1, б.“б“ от Регламента: когато съдебното решение е постановено в отсъствие на страната, ако на ответника не е връчен документът за образуване на производството или равностоен документ в достатъчен срок и по такъв начин, че да има възможност да организира защитата си, освен ако ответникът не е успял да предяви иск за оспорване на съдебното решение, когато е било възможно да стори това.

Съдът е счел, че смисълът от постановяване на отказ от изпълнение е да бъде дадена възможност на страната, която не е била уведомена за започването на конкретна процедура против нея, да организира защита си. Когато тази страна е имала възможност да направи това и е допуснала решението да влезе в сила, то тя не може да се позове на нарушаването на правото си на защита. Това предвижда и втората част на текста на чл.45, б.“б“ от Регламент (ЕС) №1215/2012 – „освен ако ответникът не е успял да предяви иск за оспорване на съдебното решение, когато е било възможно да стори това.“ С оглед отбелязването на датата на уведомяване на „Чиполино“ ЕООД за съдебното решение, САС е направил извод, че дружеството е получило препис от основното решение по делото, в което има изрично отбелязване, че ответникът ще отговаря за разходите по делото. В този смисъл следва да се приеме, че тази страна е била уведомена за наличието на такова производство и поради това не са налице предпоставките за постановяване на отказ от изпълнение. За неоснователно е прието оплакването, че липсва уведомяване за започналото съдебно производство, тъй като решение е било връчено само на немски език на управителя на дружеството, който към този момент не е владеел този език и на практика „Чиполино“ ЕООД е разбрало за решението едва с получаване на поканата за доброволно изпълнение по изп. дело № 20198220401520. Тези твърдения според САС се опровергават от представеното във въззиното производство споразумение от датата, на която е връчено решението, в което управителят на дружеството се е задължил да заплати разноските по същото. Твърденията за оказан натиск от съдебния изпълнител за подписване на това споразумение не са били доказани, а и не водят до извод, че управителят не е разбрал за съдържанието на същото и за поетите с него ангажименти. Ето защо е САС е заключил, че не е налице основанието на чл.45, ал.1, б.“б“ от Регламента за отказ.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касаторите твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следния правен въпрос: Допустимо ли е пред въззивния съд в производството по чл.622б ГПК събирането и оценяването на други доказателства, освен посочените в чл.623, ал.2 ГПК? Счита, че същият е разрешен от САС в противоречие с практиката на ВКС - допълнително основание за селектиране на касационната жалба, на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Позовава се и на хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

По отношение на поставения правен въпрос не е налице както общото, така и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В случая, изводът на въззивния съд за липсата на основанието по чл.45, ал.1, б. „б“ от Регламент № 1215/2012, на което се позовава касаторът, не е направен единствено въз основа на сочените в жалбата доказателства извън удостоверението по чл.53 от същия Регламент. САС изрично се е позовал на вписването в документа относно датата на уведомяване на касатора за решението, което се изпълнява и за възможността да се организира защитата на тази страна срещу него. Всички сочени от касатора определения на ВКС са били постановени по реда на чл.288 ГПК и с тях не е било допуснато каационо обжалване, т. е. те не представляват практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Неоснователно е и твърдението за очевидна неправилност на въззивното решение. Според чл.280, ал.2, пр.3 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното въззивно решение не разкрива никой от изброените пороци. Твърденията на касатора не отговарят на горепосочените критерии за „очевидна неправилност“, а представляват оплаквания за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Приложното поле на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК следва да бъде ясно обосновано, тъй като същото не е тъждествено на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК.

Предвид изложеното настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

Ответникът по касацията не е представил доказателства за извършване на разноски, поради което и такива не следва да му се присъждат.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 11819/06.08.2020 г. по в. т.д. № 1868/2020 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: