№ 3094

гр. София, 17.06.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. С.

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. д. № 2561/2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 4263/30.04.2024 г. на Г. Д. Г., подадена чрез адвокат Д. Я., срещу въззивно решение № 116/22.03.2024 г. по в. гр. д. № 51/2024 г. на Окръжен съд - Хасково.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. Следва ли при постановяване на въззивното решение въззивният съд да изложи свои собствени мотиви, като обсъди всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се основават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото; 2. Сключването на договор за наем на земеделска земя от съсобственици, притежаващи по-малко от 50% от правото на собственост, представлява ли действие на обикновено управление по смисъла на чл. 229, ал. 2 ЗЗД и противопоставим ли е същият този договор на трето лице-приобретател, придобил правото на собственост след вписване на договора за наем в имотния регистър и преди изтичане срока на действието му на основание чл. 237, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът по касация „Еуро плантс“ ЕООД, с. Костур, чрез адвокат Т. К., е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира присъждане на разноски.

Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното решение е потвърдено решение № 200/10.11.2023 г. по гр. д. № 381/2023 г. на Районен съд-Свиленград, с което е признато за установено по отношение на Г. Д. Г., че „Еуро плантс“ ЕООД е собственик на следните недвижими имоти: 1/ поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място], находящ се в землището на [населено място], общ. С., обл. Х., в местността „К. ”, с площ 13499 кв. м., с начин на трайно ползване: нива, с трайно предназначение на територията - земеделска, с номер по предходен план: 109002, при съседи: ***, ***, *** и ***; 2/ поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място], находящ се в землището на [населено място], общ. С., обл. Х., в местността „К.”, с площ 12339 кв. м., с начин на трайно ползване: нива, с трайно предназначение на територията - земеделска, с номер по предходен план: 078006, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***; 3/ поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място], находящ се в землището на [населено място], общ. С., обл. Х., в местността „А. ”, с площ 18350 кв. м., с начин на трайно ползване: нива, с трайно предназначение на територията: земеделска, с номер по предходен план: 072002, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***; 4/ поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място], находящ се в землището на [населено място], общ. С., обл. Х., в местността „С.”, с площ 2600 кв. м., с начин на трайно ползване: нива, с трайно предназначение на територията: земеделска, с номер по предходен план: 043004, при съседи: ***, ***, ***, ***; 5/ поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място], находящ се в землището на [населено място], общ. С., обл. Х. в местността „П. ”, с площ 6158 кв. м., с начин на трайно ползване: нива, с трайно предназначение на територията: земеделска, с номер по предходен план: 019010, при съседи: ***, ***, ***, ***.

Въззивният съд е възприел и препратил към изложените от първоинстанционния съд фактически и правни изводи по реда на чл. 272 ГПК. Посочил е, че процесните имоти са възстановени с решение от 10.06.1996 г. на ОСЗ-Свиленград на наследниците на К. П. С. – К. М. С., М. М. Д., Н. Д. Н., М. Д. Д., Ц. К. С. и М. И. П., К. П. С. и П. П. С., като всеки един от тях притежава 1/8 ид. ч. от имотите. На 09.09.2020 г. К. М. С. и Н. Д. Н. са сключили договор за наем на земеделските земи с ответника Г. Г. за срок от 10 г., считано от 01.20.2021 г. до 30.09.2031 г., като останалите съсобственици не са дали съгласие сключването му. На 14.04.2021 г. ищцовото дружество е закупило процесните земеделски земи от наследниците на К. П. С.. При анализ на относимите правни норми съдът е приел, че сключеният договор за наем на земеделска земя от съсобственици, притежаващи по-малко от 25% от правото на собственост, е непротивопоставим на останалите съсобственици, доколкото е сключен в нарушение на чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ, както и с нормата на чл. 32, ал. 1 ЗС, отбелязвайки че разпоредбата на чл. 229 ЗЗД не намира приложение. В заключение е прието, че са неотносими доводите на ответника, че извършвано от него плащане по договора за наем, тъй като същото има представлява обезщетение, изплатено след отправена нотариална покана и не може да се приеме за изявено съгласие относно действието на сключения договор за наем.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл. 288 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства или от обжалваното решение.

Процесуалноправният въпрос относно дейността на въззивния съд при решаване на правния спор не може да обуслови допускане касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд е обсъдил представените по делото доказателства относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. Тълкувателно решение № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Обстоятелството, че е препратил към установени факти от първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК, не променят този извод. В случая като е приел, че процесните земеделски имоти са отдадени под наем от съсобственици, притежаващи не повече от 25% от правото на собственост, поради което договорът между тях и касатора е непротивопоставим на ищцовото дружество съгласно чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ, въззивният съд е изложил самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Следва да се посочи, че в съдебната практика /решение № 314/17.02.2012 г. по гр. д. № 1548/2010 г., III г. о. на ВКС/ е прието, че когато съсобствената вещ е отдадена под наем само от един или повече от съсобствениците, които не притежават повече от половината от имота, този договор не е противопоставим на всеки един от останалите съсобственици на имота заедно или поотделно. Разпоредбата на чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ допуска изключение от това правило, като позволява на съсобствениците, притежаващи повече от 25 % от съсобствения имот да сключват договори за наем на земеделска земя, противопоставими на останалите съсобственици /решение №253/2024г. по гр. д.№2173/2023г., ВКС, ІІ г. о., решение №50/2022г. по гр. д.№ 1666/2021г., ВКС, ІІ г. о./.

Вторият, поставен от касатора въпрос, също не може да предпостави допускане на касационно обжалване, тъй като не е решен в противоречие, а в съответствие с установената съдебна практика. В решение № 253/24.04.2024 г. по гр. д. № 2173/2023 г., II г. о. и решение № 545/19.09.2024 г. по гр. д. № 1062/2023 г., I г. о. е утвърдено разбирането, че разпоредбата на чл. 4а ЗСПЗЗ не изключва приложението на чл. 229, ал. 2 и 3 ЗЗД. Макар съсобствениците, притежаващи повече от 25% от вещта, да могат да сключват договор за наем с трето лице, обвързващ всички съсобственици, срокът на този договор не може да надхвърля 3 години, тъй като в този случай те извършват действие на обикновено управление, а ако договорът е сключен за по - дълъг срок, на основание чл. 229, ал. 3 ЗЗД същият има действие за останалите съсобственици за три години. В случая обаче е установено, че договорът за наем на процесните земеделски земи е сключен от съсобственици, притежаващи не повече от 25% в съсобствеността, поради което и с оглед общото правило на чл. 32, ал. 1 ЗС е прието, че макар и да е вписан, той не е противопоставим на трето лице-купувач на земеделския имот.

С оглед изложеното не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.

Предвид изхода на делото касатора Г. Д. Г., [населено място], следва да заплати в полза на ответника по касация „Еуро плантс“ ЕООД, с. Костур, сторените в настоящото съдебно производство разноски в размер на 1500 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 116/22.03.2024 г. по в. гр. д. № 51/2024 г. на Окръжен съд - Хасково.

ОСЪЖДА Г. Д. Г., [населено място], да заплати на „Еуро плантс“ ЕООД, с. Костур, сумата от 1500 лева - съдебни разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: