1№ 39
гр. София, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДАВърховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на първи февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Л. А. секретаря К. П. разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2004 по описа за 2021 г.
Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.
До касационно обжалване е допуснато решение № 532/15.03.2020 г. по гр. д. № 3614/2020 г., с което Окръжен съд - Варна, потвърждавайки решение №26012/21.08.2019 г. по гр. д. № 15380/2019 г. на Районен съд - Варна, е признал за установено, че К. Д. Д. не дължи на „Енерго-П. П. АД сумата 9 463.76 лв. – стойност на ел. енергия по фактура № [...]/19.09.2019 г., начислена след корекция на сметка за периода 12.10.2017 г. – 11.10.2018 г. за обект в [населено място], обл. Варна, [улица], с абонатен № [...], клиентски № [...].
Решението е допуснато до касационно обжалване по материалноправния въпрос: При установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което не е измерено цялото количество на доставената в обекта електроенергия, възниква ли за доставчика вземане поради разликата между измереното и реално доставеното количество, въпреки че в релевантния период с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на Върховен административен съд са отменени правилата по чл. 98а, ал. 2, т. 6 е чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, с изключение на чл. чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ?
По въпроса настоящият състав приема, че при установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което дължимите от потребителя суми са начислени не според реално доставената в обекта електроенергия, за доставчика възниква вземане поради разликата между измереното и реално доставеното количество електроенергия. При липса на специална правна уредба (преди приемането на ПИКЕЕ и при отмяната на ПИКЕЕ с решение на ВАС, обнародвано в ДВ) задължението на потребителя да заплати реално доставеното количество електроенергия в обекта намира правно основание (източник) в договора за покупко-продажба между потребителя и доставчика. При действащи ПИКЕЕ дължимото от потребителя се изчислява според предвиденото в Правилата. Отговорът обобщава установената практика на ВКС (решение № 21/01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г., I-во ГО, решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III-то ГО, решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/ 2018 г. III-то ГО, решение № 160/31.12.2020 г. по гр. д. № 1174/2020 г., IV-то ГО, решение № 35/16.02.2021 г. по гр. д. № 1898/2020 г. IV-то ГО и много други), споделя се от настоящия състав, поради което не се нуждае от допълнителни мотиви.
По съществото на касационната жалба:
Въззивният съд правилно е приел, че в релевантния период страните са в договорни отношения по покупко-продажба на електроенергия, които намират правната регламентация в Закона за енергетиката. Ответникът е лицензиран доставчик, а ищецът – потребител на ел. енергия за битови нужди за обекта в [населено място], обл. Варна, присъединен към електропреносната мрежа, обслужвана от ответника. Правилен е и изводът, че ищецът като битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а ДР на ЗЕ, дължи да заплаща цената на електроенергията, доставена в обекта от ответника. Неправилно обаче въззивният съд е приел, че дори при софтуерна намеса в средството за търговско измерване потребителят не дължи на доставчика разликата между реално доставеното и начисленото количество електроенергия, защото: 1) претенцията по издадената от ответника данъчна фактура за минал, 1-годишен период представлява „корекция“; 2) чл. 83, ал. 2 ЗЕ изисква Правилата по чл. 83, ал. 1, т. 4 – 6 за извършването на такива корекции да се приемат от ДКЕВР по предложение на енергийните предприятия и да се публикуват на интернет страницата на ДКЕВР; 3) правилата по чл. 83, ал. 1, т. 4 – 6 ЗЕ (ПИКЕЕ) са приети от ДКЕВР и в чл. 43, 44 и 47 ПИКЕЕ са определени ред и начин на извършване на проверки на измервателните системи от оператора на съответната мрежа и формални изисквания за констатациите на установени случаи на неизмерена, неправилно и/ или неточно измерена ел. енергия; 4) с решение № 1500/ 06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/ 2016 г., обн. в ДВ бр. 15/ 14.02.2017 г., 5-членен състав на Върховния административен съд е отменил чл. 43, 44 и 47 от ПИКЕЕ и 5) към релевантния момент (14.06.2018 г.) други правила не са приети от ДКЕВР. С тези съображения неправилно въззивният съд е заключил, че след като в ПИКЕЕ няма ред и начин за извършената от ответника корекция на сметката на битовия потребител за отминалия 1-годишен период, е основателен отрицателният установителен иск за недължимост на сумата по издадената фактура. В този период страните са обвързани от договора за доставка на електроенергия, а договорът е основанието (източникът) на вземането по фактурата, чиято дължимост ищецът оспорва с отрицателния установителен иск. Основателно е касационното оплакване, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Касационната инстанция е длъжна да го отмени.
Основателно е и касационното оплакване, че делото е останало неизяснено от фактическа страна като резултат от допуснато от първата инстанция съществено процесуално нарушение, заявено като оплакване във въззивната жалба от ответника, което въззивният съд е бил длъжен, но не е поправил (чл. 269, изр. 2, вр. чл. 266, ал. 3 ГПК и т. 3 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/ 2013 г. ОСГТК на ВКС). Съображенията са следните:
Ищецът е обосновал правния интерес от предявения установителен иск чрез съставената от ответника данъчна фактура за сумата 9 463.76 лв. – разлика между доставеното и отчетено количество електроенергия в обекта за периода 12.10.2017 – 11.10.2018 г. Ответникът е оспорил иска, а е негова тежестта да докаже тази количествена разлика, респ. възникналото вземане поради нея. В писмения отговор на исковата молба ответникът е ангажирал съдебно-техническа експертиза, която според естеството на задачите съдът е следвало да възложи на вещо лице – софтуерен специалист. Само такъв специалист притежава необходимите експертни познания да констатира верността на твърденията на ответника за софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, да прочете паметта на СТИ, да установи какви са записаните електромерни показания - в регистър 1.8.1. и 1.8.2. и да ги съпостави с данните в скрития регистър 1.8.3., респ. да установи кога и по какъв начин тези различия са възникнали. Прието по делото заключение е изготвено от вещо лице-инженер. Според притежаваната експертност, вещото лице - инженер се е доверило на протокола на БИМ, възприемайки оттам констатираната „външната намеса в тарифната схема“ на СТИ. Въззивният съд е бил длъжен да отчете пропуска на първата инстанция и да допусне повторна експертиза, като назначи вещо лице – софтуерен специалист с детайлизиране на задачите. С отмяната на обжалваното решение касационната инстанция е длъжна да върне делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. Налага се извършването на нови съдопроизводствени действия (чл. 293, ал. 3 ГПК).
При новото разглеждане на делото въззивният състав следва да допусне повторна експертиза и да я възложи на вещо лице-софтуерен специалист, детайлизирайки задачите в следния смисъл: След запознаване с материалите по делото вещото лице да отговори на задачите в писмения отговор на исковата молба, но също и на следните: осъществено ли е неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното СТИ и ако е налице – по какъв начин и кога е извършено; възможно ли е при положение, че СТИ е монтирано като ново (след първоначална метрологична проверка с нулеви показания), да се касае за грешка, която не се дължи на човешко поведение; преминала ли е реално отчетената в скрития регистър на СТИ електроенергия и през кой период от време; разполага ли ответното дружество със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ, или само с такава, която да отчита данните в него; какво означава и по какъв начин е възможна констатираната в протокола на БИМ „външна намеса в тарифната схема“ на СТИ и какво означава записът в протокола на БИМ – „електромерът не съответства на техническите характеристики“; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното в обекта СТИ, възможно ли е през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество ел. енергия за 1-годишния период, за който допълнително е начислена стойността за дължимото от битовия потребител и възможно ли е тя да се разграничи на дневна и нощна тарифа за потребление в съответствие с различните тарифи за заплащането й.
Съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК при повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските, направени в касационното производство.
При тези мотиви, съдътРЕШИ :ОТМЕНЯ решение № 532/15.03.2020 г. по гр. д. № 3614/2020 г. на Окръжен съд - Варна.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Варна за ново разглеждане от друг въззивен състав, който е длъжен да назначи експертизата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.