О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 26гр. София, 08.02.2022 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. М.

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Е. Д.

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д. № 1145 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Подадена е на 22.11.2021г. молба от адв. С., пълномощник на П. И. И., за допълване на постановеното по делото решение в частта му за разноските. Иска се отмяна на въззивното решение на Добрички окръжен съд в частта за разноските съобразно постановения с касационното решение различен изход на спора. С молба от 13.12.2021г. е уточнено, че искането е за отмяна на въззивното решение, с което молителят е осъден да заплати 650 лв. разноски за вещо лице, тъй като тези разноски са за процесуално недопустимо действие на съда.

Ответницата по молбата М. И. В. взема становище, че молбата е просрочена, евентуално, че е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, считано от постановяване на касационното решение. Несъстоятелни са възраженията на ответницата за просрочие, обосновано с момента на постановяване на въззивното решение. В случая молбата по чл. 248 ГПК е за изменение на касационното решение в частта, касаеща разноските, направени пред въззивната инстанция. Това изменение е обусловено от различния изход на спора, постановен с акта на Върховния касационен съд, което налага преразглеждане и на разноските, направени в предходните инстанции. Поради изложеното молбата е допустима.

С постановеното по делото решение от 17.11.2021г. е отменено въззивното решение на Добрички окръжен съд по гр. д. № 234/2020г., с което е постановено намаляване на завещателното разпореждане на Ж. П. И. в полза на сина й П. И. И. с 10 850,67 лв. и е възстановена запазената част на М. И. В. от наследството на майка й Ж. П. И. в размер на 10 850,67/18 243 части от наследството; вместо отмененото решение е постановено ново, с което на основание чл. 30, ал.1 ЗН е намалено завещателното разпореждане на Ж. П. И., починала на 19.12.2017г., извършено със саморъчно завещание от 03.12.2017г. в полза на сина й П. И. И., ЕГН [ЕГН], с 1/3 част и е възстановена на М. И. В. запазената част й от наследството на майка й Ж. П. И. в размер на 1/3 част от наследството. В полза на М. В. са присъдени разноски за касационното производство в размер на 580 лв. Съображенията на настоящия касационен състав, за да постанови този изход на спора, се свеждат до това, че Добрички окръжен съд е приложил правилно материалния закон и е пристъпил към формиране на маса по чл.31 ЗН, въпреки че завещателното разпореждане изчерпва наследството, понеже е налице и извършено дарение; въпреки това, тъй като е сезиран с жалба само на ответника срещу намаляване на завещателното разпореждане с 1/3 част, то съдът не е имал основание да постановява по-голямо по размер намаляване и по този начин да поставя жалбоподателя П. И. в по-неблагоприятно положение, а е бил длъжен да постанови същия резултат както първоинстанционния съд. Тези съображения следва да бъдат отчетени и в производството по чл. 248 ГПК.

Предявената молба за изменение на решението в частта за разноските се отнася до разноските, направени пред въззивния съд за експертиза, които молителят е осъден да заплати на ищцата с въззивното решение. Размерът на възнаграждението на вещото лице е 610 лв. и именно тази сума е осъден да заплати ответника, а не 650 лв., както сочи в молбата си. Твърди се от молителя, че тези разноски са направени за процесуално недопустимо действие на съда, не са необходими и относими, поради което той не следва да ги възмездява. Видно от въззивното производство, че експертизата е допусната от Добрички окръжен съд служебно, в изпълнение на правомощията му по т.3 на Тълкувателно решение № 1/2013г. с цел изясняване на праворелевантните факти. Внасянето на депозита е поставено в тежест на ищцата, но с постановеното въззивно решение, предвид изхода на спора, ответникът е осъден да възстанови тези разноски на ищцата. Изхождайки от горепосочените съображения за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение от Върховния касационен съд, настоящият състав счита, че не се налага изменение на въззивното решение в частта за разноските и сумата 610 лв. следва да остане в тежест на молителя. Експертизата е била необходима за изясняване на спора и допускането й не е процесуално недопустимо действие на съда, както счита молителя. Едва след приемане на експертизата и извършване на съответните изчисления на наследствената маса и на запазената част въз основа на нея, съдът би могъл да достигне до извод какво е конкретното накърнение на запазената част и дали при постановяване на ново решение по същество ще се стигне до влошаване положението на жалбоподателя. И тъй като в крайна сметка искът на ищцата по чл.30, ал.1 ЗН е уважен, то тежестта за разноските се носи от ответника.

Поради изложеното молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. И. И. чрез пълномощника му адв. С. за допълване на постановеното по делото решение от 17.11.2021г. в частта му за разноските чрез отмяна на поставените в негова тежест разноски за експертиза, направени във въззивното производство в размер на 610 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: