№ 57

[населено място], 07.02.2022 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на

тридесет и първи януари, през две хиляди двадесет и втора година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ: Р. Б.

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д.№ 721 по описа за две хиляди двадесет и първа година, съобрази следното :

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. И. В. против решение № 12543/23.12.2020 г. по т. д.№ 2020/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1311/13.02.2020 г. по т. д.№ 1622/ 2018 г. на Софийски градски съд, в частта му, с която касаторът е осъден, на основание чл.145 ТЗ, да заплати на ищеца „ Т. И. - 94 „ ЕООД сумата от 25 100 лева – частичен иск при заявен пълен размер от 773 904 лева - обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди от дейността на ответника, като негов управител, в причинна връзка със сключени от същия два договора – от 06.03.2006 г. и 09.02.2009 г., с „Техно консулт 2000 „ ЕООД - дружество, чийто капитал е еднолична собственост на Н. В. , управляващ и представляващ същото. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като счита, че неоснователно съдът е отказал да съобрази релевантни за произнасяне по спора доказателства за : 1/ цялостното добро финансово състояние на дружеството, реализирана и разпределена печалба, независимо от последиците на посочените два договора и сключените във връзка със същите от ответника споразумения, за признаване задълженията на „Т. И. 91„ ЕООД, в качеството на възложител на СМР, изпълнени от „Т. К. 2000„ ЕООД; 2/ увеличената стойност на имотите на ищцовото дружество, като последица от управлението на ответника, един от които имоти последващо е продаден на изключително добра цена, по решение на ОС на съдружниците ; 3/ наличието на значително задължение към НАП от 495 160 лева, с което страната обяснява избора на изпълнител – свое дружество, което да би могло да изчака заплащането. Неоснователно, според касатора, при това немотивирано, съдът е отказал да кредитира заключението на вещо лице Т., от което безспорно се установява, че възложените СМР са били изпълнени. Неотносими счита обстоятелствата по липса на каквато и да било строителна документация относно извършеното. Липсата на осъществено доброволно плащане към изпълнителя „ Техно консулт 2000 „ ЕООД, предпоставило образуването на арбитражно производство и принудително изпълнение върху имуществото на ищцовото дружество, на основание изпълнителен лист по осъдително за ищеца арбитражно решение, Н. В. обяснява с незаинтересоваността на другия съдружник – Г. Г. към дружествените работи, предпоставило разрива в отношенията между двамата и напускането на дружеството от ответника. По начало се оспорват предпоставките на „управленския деликт” по чл.145 ТЗ , доколкото всички предприети от Н. В. действия не са в противоречие със законови разпоредби, а публичната продан на имуществото на ищцовото дружество е осъществена съобразно предвидения ред за принудително удовлетворяване на взискател, разполагащ с изпълнително основание, въз основа на арбитражно осъдително решение.

Ответната страна - „Т. И. 94„ ЕООД – оспорва касационната жалба, с доводи по съществото на касационните доводи, намирайки ги неоснователни, вкл. при изопачаване и превратно тълкуване на факти и обстоятелства.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :

Ищцовото дружество претендира ангажиране отговорността за вреди на ответника Н. В. - съдружник в същото, в качеството му на управител, в причинност със сключени два договора за възлагане на СМР на изпълнител – дружество, чийто едноличен собственик и управител също е той. Твърди, че възложените СМР не са изпълнени – поне не в цялост на възложеното, очертавайки изпълнение на отделни незначителни дейности - но независимо от това, са съставени приемателно-предавателни протоколи за приемане на работата в цялост. С последващи две споразумения с изпълнителя „Техно консулт 2000 „ ЕООД са признати вземанията на същото дружество, в съответствие с договореното и изпълненото. Със същите споразумения е договорена арбитражна клауза, за разрешаване на евентуални спорове, във връзка с изпълнението на споразуменията, пред арбитражен съд . В последващо арбитражно производство, за което съдружникът Г. Г. твърди да не е бил уведомен и узнал едва след постановяване на арбитражното решение, на основание договорите и сключените споразумения, признаващи дълга, без каквото и да е оспорване и ангажиране на доказателства от страна на Н. В. , в качеството на представляващ „ Т. И. 94 „ ЕООД , в оспорване несъществуващи, според ищеца, вземания на „Техно консулт 2000„ ЕООД / дружество, чийто едноличен собственик и управител е Н. В. / , е постановено осъдително решение , като „ Т. И. 94 „ ЕООД е осъдено да заплати на „Техно консулт 2000„ ЕООД главници, в общ размер от 559 165,88 лева и 32 118 лева – разноски в арбитражното производство. В образуваното изпълнително производство за принудително събиране на присъдените вземания, допълнително натоварили ищцовото дружество с разноски, е реализирана публична продан на имоти на дружеството / вкл. тези, обект на възложените СМР / и същите са възложени на взискателя „ Техно консулт 2000 „ ЕООД , при обща цена от общо 773 904 лева . С тази сума ищцовото дружество съизмерява причинената му вреда от действията на Н. В., като управител, в разрив със задълженията му, с грижата на добрия търговец да организира и ръководи дейността на дружеството и осигурява стопанисването и опазването на имуществото му и да контролира разходването на финансовите му средства. Ищецът се позовава на липса на счетоводно отчитане на вземания и задължения по така сключените два договора, в счетоводствата на всяко от дружествата и липса на каквато и да било документация - разрешения за строеж, одобрени архитектурни проекти и пр. – за извършеното строителство.

Решението по останалите два, обективно съединени иска, не е предмет на касационно обжалване.

Ответникът оспорва иска с доводите, поддържани в касационната жалба и посочени по-горе : че възложените СМР са реално изпълнени ; че другият съдружник – Г. Г. – е бил в известност за случващото се, но като цяло е проявявал незаинтересованост към дружествените работи; че изпълнените СМР са увеличили стойността на имотите на дружеството; като цяло действията му, като управител, са осигурили добро финансово състояние на дружеството и генериране на печалба.

Ангажирани са две съдебно-технически и една съдебно-икономическа експертизи, както и свидетелски показания. Първата СТЕ , с вещо лице Б. Т. , е изготвена въз основа данните от съставените приемо - предавателни протоколи за изпълнени СМР , оспорени от ищцовото дружество, представлявано при подписването им от ответника, както и след оглед на място, който установява застрояване в съответните два имота. Втората СТЕ е допусната с оглед оспорването на ищеца, че застроеното в имотите не е в изпълнение на спорните два договора, а предходно, съответно за установяване времеизвършването на строежите, вкл. чрез проверка на относими строителни книжа – по разрешаване и приемане на строителството, в съответствие със ЗУТ. Вещото лице е посочило, че не са му били предоставени строителни книжа от страните по договорите, а след запитване до Дирекция „ Архитектура и териториално устройство„ към [община], е установило, че не е разрешавано и не е регистрирано извършване на строителни дейности и изграждане на обекти в съответните два имота. Показанията на разпитания свидетел Г. сочат на осъществявано строителство в предходен период – до 2004 г. , вкл. с негово участие. Вещото лице Милвена С. от съдебно-икономическата експертиза е установило, че в счетоводството на никое от дружествата не са отчетени задължения, респ. вземания по процесните два договора, изпълнителят не е издавал фактури за вземанията си, нито е представил на вещото лице първични разходо-оправдателни документи, във връзка с осъществени от него строителни услуги, вкл. за материали, а възложителят не е начислявал разходи за строителство чрез възлагане за 2006 г. и 2009 г. / годините в които договорите са сключени / , според обявените ГФО за тези години.

За да уважи иска от 25 100 лева – предявен като частичен, при доказано вземане на ищеца, в размер от 745 487,12 лева / цената на която са възложени имотите при публичната продан, с приспадане получената от ищцовото дружество, като надвишаваща задължението към взискателя, сума от 28 416,88 лева / , първоинстанционният съд е приел, че е налице причинна връзка между действията на ответника, извършени в несъответствие с грижата на добрия търговец, и причинената вреда – загубата на имоти на стойност, кореспондираща с възлагателната им цена. Приел е за установено застрояване в двата имота – обект на възложените СМР - до 2004 г., с оглед данните от СТЕ на вещо лице Л. Г. и показанията на св. Г., както и че оспорените два приемо-предавателни протокола с участието на ответника не се подкрепят от други доказателства по делото, за факта на извършено в изпълнение на процесните договори от 2006 г. и 2009 г., при това от „Техно консулт 2000 „ЕООД , строителство. Съобразил е установената от СИЕ липса на каквото и да било счетоводно отразяване на разходи по извършването на СМР и възникнали вземания от възнаграждения за същите. Приел е, че са неотносими доводите на ответника, че следва да се съобрази цялостния резултат от управлението на дружеството, вкл. генерирането на печалба, както и обременяването му със задължения по данъчен ревизионен акт, като неотносими към конкретните действия на управителя, на които се основава исковата претенция.

Въззивният съд е препратил към установената от първоинстанционния фактическа обстановка, като изрично е мотивирал за доказано, че с действията по сключване на двата договора и споразуменията – признание за дължими по тях възнаграждения, въпреки неизвършено в действителност строителство, препятствайки адекватната защита на дружеството и действайки против интересите му – със сключването на споразуменията и отказ от каквато и да било защита в образуваното арбитражно производство, ответникът е осъществил поведение удовлетворяващо предпоставките за ангажиране отговорността му по чл.145 ТЗ, тъй като виновно и противоправно – действайки против интересите на дружеството, което представлява - му е причинил вреда, съизмерима със стойността на изнесените и продадени на публична продан имоти. Въззивният съд също е споделил извода, че е без значение дали ответникът като цяло е управлявал добре дружеството и подобрил общото му финансово състояние, посочвайки че, дори това твърдение да отговаря на истината / доколкото не е било обект на проверка от съда /, обстоятелството не изключва възможността управителят да осъществи конкретни вредоносни действия, за които следва да отговаря, независимо от крайния финансов резултат.

В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторът формулира следните въпроси : 1/ При определяне отговорността на управителя по чл.145 ТЗ, следва ли да се изследва резултата от цялостното управление на дружеството в процесния период или съдът е ограничен само с посочените в молбата нарушения ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради противоречие с приетото в решение по т. д.№ 510/2004 г. на І т. о. на ВКС ; 2/ Длъжен ли е съдът в своите мотиви да посочи дали възприема заключението на вещото лице и при положителен или отрицателен отговор, подробно да изложи своите съображения ? - въпросът обосноваван в идентична хипотеза, с решение по гр. д.№ 1814/2009 г. на ІV г. о. на ВКС ; 3/ При влязло в сила решение и задължителна сила на пресъдено нещо по отношение на страните, може ли съдът в производство по чл.145 ТЗ да преразгледа спор, решен в друг процес, ако в исковата молба по чл.145 ТЗ се съдържа твърдение за симулативен процес ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК , с липса на формирана съдебна практика в отговор на същия . Касаторът се позовава и на очевидна неправилност, на основание чл. 280 ал.2 пр. трето ГПК, въз основа на обстоятелствата, обусловили формулираните въпроси и доколкото е неустановима никоя от предпоставките на чл.145 ТЗ за ангажиране отговорността му като управител.

Първият въпрос, макар да е въведен в предмета на спора със защитата на ответника и въззивният съд да се е произнесъл по същия, отричайки нуждата от изследване на цялостния резултат от дейността на управителя - ответник по иска по чл. 145 ТЗ, не удовлетворява изискването за правен, тъй като отговор на същия не би бил от естество да промени правния резултат, доколкото въззивният съд изрично се е позовал на непроведен в производството процес по доказване на съответните, единствено заявени от ответника, факти и обстоятелства, без да е било налице изрично признание на ищеца за същите. Дори да би бил удовлетворен общия, не се явява обоснован допълнителния селективен критерий със соченото решение. В същото е разгледан напълно различен фактически състав – вреди от наложени на дружеството санкции, поради неизвършени отчисления към републиканския бюджет, но което неизвършване – в отговорност на управителя - е оправдано с финансовото състояние на дружеството в конкретния момент - „ неизпълнението на задължението за отчисление е било с оглед стабилизиране икономическото състояние на дружеството и посочените финансови резултати надвишават вредата „ . В специфична и напълно различна от настоящата хипотеза – неизпълнение на безспорно публично задължение - съставът на ВКС е преценил, че като краен резултат, управителят е действал с грижата на добрия търговец, доколкото ползата от неизпълнението на задължението / приходи от дейността на дружеството в съответния период / е била по-голяма от вредата. В настоящия случай е приета за причинена вреда, поради неоснователно задължаване на дружеството към трето лице, без което патримониумът на дружеството би бил различен и съответно финансовото му състояние много по-добро от това, останало след управлението на ответника, независимо че последното евентуално също би могло да се квалифицира като добро.

Вторият въпрос е предпоставен от несъобразяването на заключението на вещо лице Т., изготвено въз основа на оглед и оспорените от ищеца приемо-предавателни протоколи за изпълнени СМР, с участието на ответника, като представляващ „Т. И. 94„ ЕООД. Като частни свидетелстващи документи, съдържащи изгодни за ответника факти, протоколите не биха могли да бъдат ценени с материална доказателствена сила за реалността на удостовереното в тях изпълнение. Въззивният съд действително не е коментирал това заключение, изхождайки от значимостта на времеизвършването на СМР и личността на изпълнителя - доказаност да са извършени именно от „ Техно консулт 2000„ ЕООД – обстоятелства, за които заключението на вещо лице Т. не съдържа относими констатации, практически основани единствено на оглед в имотите. Поради това, дори формалното му неупоменаване да би се счело за несъобразяване на доказателство по спора, то предвид негодността му за установяване на релевантни за спора обстоятелства, не би могло да се квалифицира като съществено процесуално нарушение, а само съществени процесуални нарушения обосновават касационно основание за неправилност, съгласно чл. 281 т.3 ГПК. Следователно и този въпрос не удовлетворява изискването за правен, съгласно приетото в т.1 по ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като отговор на същия не би бил от естество да промени правния резултат.

Третият въпрос е некоректно формулиран, тъй като не се касае за преразглеждане на спор между същите страни и на същото основание, между които и на което е вече постановено влязло в сила – арбитражно в случая – решение, в който случай би било налице недопустимо произнасяне. Факта за симулативно водене на процеса от страна на Н. В., като представляващ страна в същия, но и насрещната страна, е извън предмета и обхвата на произнасянето с постановеното арбитражно решение. Действителното оспорване от ответника е допустимо ли е позоваване и установяване на такава симулативност, вкл. инцидентно, а не чрез нарочен иск. Аналогично на всеки друг релевантен за спора факт, при обоснован от страната правен интерес от позоваването на такава симулативност, няма правен довод за недопустимост на доказването й - с нарочен иск или инцидентно. Следователно, въпросът е формулиран в несъответствие с действително значимия за спора такъв, а дори да би бил надлежно формулиран, не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, единствено с формалното цитиране на нормата, без обосноваване на предпоставки, съгласно т.4 от ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, при това в относимост към конкретно посочена непълна, неясна или противоречива правна норма, подлежаща на тълкуване. При това , независимо от твърдението на ищеца за „ симулативнсот „ на арбитражния процес, въззивният съд не е изследвал , нито се е позовал на умисъл в поведението на ответника, като представляващ ищцовото дружество в арбитражното производство, а на неосъществената от същия, в това му качество, каквато и да било защита на интересите на ищеца , независимо че е имал правни основания за това .

Не е налице и основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.2 пр. трето ГПК – „очевидна неправилност”. Същата, в случая, се обосновава с обстоятелства, сочени като несъобразени от въззивния съд, но считени от касатора за решаващи за формирането на различен правен извод. Като такава, обосновката съставлява довод за неправилност, поради процесуално нарушение – несъобразяване на евентуални доводи и доказателства – съобразно основанията по чл.281 т.3 ГПК, различни от тези по чл.280 ГПК. Очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен от действително вложения. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна, когато приложението й е обосновано от възприетата в решението фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или нарушение на процесуално правило, когато от отказа или нарушението е предпоставен решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационното обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрив с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, установимо от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност.

Несъобразени доказателства и факти в мотивите остават извън възможното поле за преценка на очевидна неправилност, а приложението на чл.145 ТЗ въззивният съд е обосновал с всички изискуеми предпоставки. Верността на фактическите обстоятелства, обосновали тези предпоставки, също е неизводима единствено и само въз основа на мотивите, поради което също е извън полето за преценка на очевидна неправилност.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 12543/23.12.2020 г. по т. д.№ 2020/2020 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: