2О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 62

София, 07.02.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втората година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 3834 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Апелативна прокуратура София, чрез прокурор Б. С., против въззивно решение № 10367 от 12 май 2021 г., постановено по в. гр. д. № 5715/2019 г. по описа на Апелативен съд София, в частта му, с която е потвърдено решение № 6161 от 20 август 2019 г., постановено по гр. д. № 2541/2018 г. по описа на Софийския градски съд, за осъждане на Прокуратурата на Република България на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на И. Д. М. сумата от 10000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди вследствие на повдигнато на М. обвинение в извършване на престъпление, във връзка с което е образувано н. о.х. д. № 1593/2014 г. на Специализирания наказателен съд, ведно със законната лихва считано от 21.07.2017 г.

В касационната жалба се поддържа становище за неправилност на обжалваното решение. Сочи се, че определеният размер на обезщетението е необосновано завишен и не съответства на действително претърпените вреди и на визирания в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Поддържа се, че въззивният съд не е изложил мотиви относно наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и твърдените от ищеца вреди. Освен това не били съобразени следните обстоятелства от съществено значение за определяне на размера на обезщетението: възрастта и общественото положение на ищеца; фактът, че в резултат на наказателното производство не са...