3О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 52гр. София, 03.02.2022 годинаВ ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдия А. Б. т. д. № 2307 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на[Фирма 2]” – в несъстоятелност, представлявана от адв. С. Е., срещу решение № 36 от 09.06.2021г. по в. т.д. № 152/2021г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено решение № 260005/01.02.2021г., постановено по т. д. № 136/2019г. на ОС – Шумен, с което е прекратено производството по несъстоятелност на[Фирма 2]” /в ликвидация/ и е постановено заличаване на търговеца.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон. Поддържа, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: „Срокът по чл.632, ал.2 ТЗ процесуален ли е или не е и следва ли спрямо него приложение да намери разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗМДВИП /изм. ДВ, бр.34 от 2020г., в сила от 09.04.2020г./.

О. Н. агенция за приходите не представя отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд, за да отмени първоинстанционното решение, е намерил, че констатираното от окръжния съд кредиторово и длъжниково бездействие в рамките на едногодишен срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ е неправилно, доколкото не е съобразено със специалния закон - ЗМДВИП. Посочил е, че този закон /обн. ДВ бр. 28/24.03.2020 г./ е приет на основание обявеното с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. извънредно положение по повод епидемична обстановка в страната, породена от COVID – 19, и съгласно чл. 3, ал. 1 от него /изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г. /, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението. Приел е, че сроковете, предвидени в част Четвърта от ТЗ Несъстоятелност, са процесуални срокове и не попадат в приложното поле от раздел II от Приложението – Производства и дела, по които сроковете не спират да текат. Изложил е съображения, че независимо от спецификата си, такъв характер има и срокът по чл. 632, ал.2 ТЗ, тъй като съставлява период от време, в който страната в съдебно производство следва да осъществи определено процесуално действие. Посочил е, че съгласно пар. 13, ал. 1 от ЗИД Закона за здравето, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник, т. е. сроковете, спрени по силата на чл. 3, ал. 1 от ЗМДВИП, продължават да текат, считано от 21.05.2020 г.

Въззивният съд е констатирал, че едногодишният срок по чл. 632, ал. 4, във вр. с ал. 2 от ТЗ е започнал да тече, считано от вписването на решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ на 28.01.2020 г., като обжалваният съдебен акт е постановен на 01.02.2021 г., без да се извърши преценка, че този срок е спрял да тече за периода – 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. Посочил е, че към този момент срокът по чл.632, ал.2 ТЗ е изтекъл, но предявената от НАП въззивна жалба следва да се квалифицира и като имплицитно включваща искане за възобновяване на производството по несъстоятелност в рамките на едногодишния срок, което следва да бъде съобразено от съда при продължаване на съдопроизводствените действия.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи. Не е налице обаче соченото допълнително основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането на въпроса допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай разпоредбата на чл.632, ал.2 ТЗ е ясна и не поражда съмнение, че установеният в нея срок е такъв за извършване на процесуални действия по висящо съдебно производство и по характера си е процесуален. По поставения въпрос е налице и формирана след постановяване на обжалваното решение практика на ВКС обективирана в решение № 60109 от 30.12.2021г. по т. д. № 304/2021г. на ВКС, ТК, II т. о., според която срокът по члл.632, ал.2 ТЗ е процесуален преклузивен срок и не може да бъде прекъсван или спиран извън изрично предвидените в закона случаи, в това число чл.3, т.1 ЗМДВИП, уреждащ спиране течението на процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства по определени категории дела. Настоящият състав споделя тази практика и доколкото въззивният съд се е произнеъл в съответствие с нея, отсъства соченото допълнително основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 36 от 09.06.2021г. по в. т.д. № 152/2021г. на Варненски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: