О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3071

гр.София, 16.06.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б.

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

десети юни две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Б. И. гр. д.№ 3830/ 2024 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.248 ГПК.

По делото е постановено определение № 2068/ 25.04.2025 г., в сила от датата на постановяването му, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 677 от 06.06.2024 г. по гр. д.№ 1768/ 2023 г., в частта му, с която Прокуратура на Р. Б. /ПРБ/ е осъдена да заплати на Е. Е. Ц. сумата 30 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди със законната лихва. С определението ПРБ е осъдена да заплати на Е. Ц. сумата 4 443,38 лв /четири хиляди четиристотин четиридесет и три лева, тридесет и осем стотинки/ адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Ответникът ПРБ е поискал изменение на така постановеното определение в частта за разноските. Твърди, платеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представите на ищеца е прекомерно. Осъществената в касационното производство защита се ограничавала до изготвяне на отговор на касационната жалба, а делото не било фактически и правно сложно. Моли определението да бъде изменено в частта за разноските, като присъдената сума бъде намалена до размер, който да е разумен и пропорционален на оказаната правна помощ.

Ответната страна Е. Ц. оспорва искането. Поддържа, че възнаграждението, платено на процесуалния представител на ищеца, е определено в рамките на минимума, посочен в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/, в редакцията й към ДВ бр.88/ 04.11.2022 г. Сочи, че е депозиран отговор срещу касационната жалба с обем 20 страници, което показвало сериозно и задълбочено обсъждане на изложените от касатора основания за допускане на касационното обжалване. Поддържа, че касационното производство е с най-голяма тежест, защото изисквало произнасяне по тези основания и моли за отхвърляне на искането на ПРБ.

Съдът намира молбата за допустима, а разгледана по същество – за основателна.

Присъдените в касационното производство разноски в полза на ищеца съставляват възнаграждение за неговия процесуален представител и доколкото делото е приключило след проведено закрито съдебно заседание, ответникът има право да направи възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК в искането си по чл.248 ГПК. Възражението е основателно, като се имат предвид следните обстоятелства: защитата на ищеца в касационното производство се изчерпва с представяне на отговор срещу касационната жалба и изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК; материалният интерес по спора, отнесен до касационния съд, е 30 000 лв със законната лихва преди и след исковата молба, без обаче да е искано отхвърлянето на претенциите – искането е единствено за намаляване на размера на присъденото обезщетение; делото не съставлява фактическа и правна сложност – по фактите, с изключение на причинната връзка, въобще не е заявено оспорване, поставени са три правни въпроса, свързани с определяне на размера на дължимото обезщетение, които не изискват значителни усилия за отговор. Неоснователно е позоваването от страна на ищеца на НМРАВ /сега с променено заглавие - Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/. След постановяването на решение СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/ 22 посочените в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждение не могат да имат значение, тъй като СЕС задължава националният съд да откаже да приложи тази правна уредба, включително когато предвидените минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. При присъждане на разноски, съставляващи платено адвокатско възнаграждение за защита в граждански процес, съдът взема предвид видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е съобразено със сложността на делото преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело /определение № 6015/ 20.12.2024 г. по ч. гр. д.№ 2577/ 2024 г., ІІ г. о. и цитираните в него предходни актове на ВКС по същия въпрос/. Като съобразява обстоятелството, че спорът пред касационния съд касае само един иск с цена 30 000 лв и акцесорната претенция за законни лихви, както и че този спор е само по правото, без да изисква разрешаване на въпроси от съществено значение, съдът намира за адекватно на осъществената защита на ищеца възнаграждение в размер 2 000 лв, за разликата искането на ПРБ по чл.248 ГПК е основателно.

По изложените съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ИЗМЕНЯ определение № 2068/ 25.04.2025 г. по гр. д.№ 3830/ 2024 г. на Върховния касационен съд, ІV-то гражданско отделение, в частта за разноските, като ОСЪЖДА Прокуратура на Р. Б. гр.София, бул.“Витоша“ № 2 да заплати на Е. Е. Ц., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вместо сумата 4 443,38 лв /четири хиляди четиристотин четиридесет и три лева, тридесет и осем стотинки/, сумата 2 000 лв /две хиляди лева/ - адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: