Централната местна комисия при Столична община е подала касационна жалба срещу решението от 9.05.2014 г. по адм. дело №12416/ 2013 г. по описа на Административния съд–С. град, с което е отменено нейно решение по протокол от 30.09.2013 г. за отказ за изплащане на левова компенсация на притежавания от Б. Д. Б. жилищно-спестовен влог по подаденото от нея искане №94-Б-267/10.09.2013 г. и преписката е върната на комисията за ново произнасяне. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено.

Ответницата Б. Д. Б. е поискала жалбата да се отхвърли.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неoснователна.

Административният съд е установил, че Б. Д. Б. е титуляр на жилищно-спестовен влог и е включена в окончателния списък на правоимащите с установена жилищна нужда по чл.7 от Правилник за прилагане на ЗУПГМЖСВ (ЗАКОН ЗЗД УРЕЖДАНЕ ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИ С МНОГОГОДИШНИ ЖИЛИЩНО-СПЕСТОВНИ ВЛОГОВЕ). С молба №СО-94-Б-267/10.09.2013 г. до Централната местна комисия при Столична община тя поискала да й бъде изплатена левова компенсация за притежавания от нея жилищно-спестовен влог. Към молбата приложила декларация по чл.2, ал.1 от ЗУПГМЖСВ (ЗАКОН ЗЗД УРЕЖДАНЕ ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИ С МНОГОГОДИШНИ ЖИЛИЩНО-СПЕСТОВНИ ВЛОГОВЕ) и нотариален акт №129, том II, рег.№1933, нот. дело №292/2012 г. на нотариус с район на действие Районен съд-Своге, съгласно който придобила с продажба 1/2 идеална част от масивна двуетажна вилна сграда, с разгъната застроена площ от 65,70 кв м, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот от 600 кв м, находящ се в [населено място], [община], попадащ в границите на строителен полигон.

С решение по протокол от 30.09.2013 г. на Централната местна комисия при Столична община по искането на Б. Б. бил направен отказ за изплащането на левова компенсация за притежавания от нея жилищно-спестовен влог по реда на ЗУПГМЖСВ (ЗАКОН ЗЗД УРЕЖДАНЕ ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИ С МНОГОГОДИШНИ ЖИЛИЩНО-СПЕСТОВНИ ВЛОГОВЕ). Според изложените мотиви, искането на Б. Б. не отговаря на условието на чл.11, ал. 4 от Правилник за прилагане на Закон за уреждане правата на граждани с многодишни жилищно-спестовни влогове делото, тъй като придобитият от нея имот не е жилищен, а вилен.

От правна страна административният съд приел, че издаденият административен акт противоречи на материалноправните норми. Съдът посочил, че няма легална дефиниция на понятието вилен имот и щом имотът задоволява жилищни нужди и е годен за живеене, следва да се счита за жилище. От представените доказателства за узаконяването на сградата било видно, че имотът отговаря на всички изисквания за жилище, годно за постоянно обитаване, още повече, че съгласни чл.2,ал.1, т.1 ЗУПГМЖСВ, едно от условията за придобиване право на компенсация е лицето да не притежава жилищен имот или вила, годна за постоянно обитаване. Постановеният отказ бил в противоречие с целта на закона, насочена към компенсирането на граждани, чиито спестявания за жилище по независещи от тях причини са се обезценили. С тези мотиви съдът отменил отказа на комисията и изпратил преписката за ново разглеждане.

Касационната инстанция намира, че решението съответства на материалния закон. Както е посочил и първоинстанционният съд, действащото законодателство не дефинира понятията "вилен имот" и "вилна сграда". Дефиниция на понятието "вилен имот" се е съдържала в разпоредбата на чл.5 от ЗС (ЗАКОН ЗЗД СОБСТВЕНОСТТА) на гражданите отм. ДВ, бр.19 от 1 март 2005 г.), според която вилен имот е: самостоятелна вилна сграда, етаж или част от нея, вилен парцел или право на строеж на вила, която се намира във вилна зона, курортно място, което не е окръжен град или в село, което не е изключено от Министерския съвет като място за здравни и курортни нужди. За да се счита за вилен, имотът не трябва да се намира и в населеното място, където е местожителството на собственика.

Двуетажната сграда, от която Б. Б. е закупила 1/2 идеална част, е построена през 1975 година, намира се в село, което не е изключено като място за здравни и курортни нужди и не съвпада с местожителството на собствениците П. Б. и М. Б., с оглед на което - съгласно действащата към оня момент нормативна уредба - е имала характеристиката на вилна сграда. Сградата е описана като вилна и в нотариален акт №129, том II, рег.№1933, нот. дело №292/2012 г. на нотариус с район на действие Районен съд-Своге. Съгласно чл.11, ал.4 от Правилник за прилагане на ЗУПГМЖСВ (ЗАКОН ЗЗД УРЕЖДАНЕ ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИ С МНОГОГОДИШНИ ЖИЛИЩНО-СПЕСТОВНИ ВЛОГОВЕ) правото на индексация възниква при придобиването на жилище или при започване на изграждането на такова, включително при надстрояване или пристрояване на съществуваща жилищна сграда. Според определенията, дадени в §5, т.29 и т.30 от допълнителните разпоредби на ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА), "жилищна сграда" е сграда, предназначена за постоянно обитаване, и се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ", а "жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди". В зависимост от съдържанието на тези определения, както и на определението по §1, т.51 от ЗДДФЛ (ЗАКОН ЗЗД Д. В. Д. НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА), административният съд е направил законосъобразен извод, че вилната сграда може да се счита за жилище, ако задоволява жилищни нужди на собственика. Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.1 от ЗУПГМЖСВ (ЗАКОН ЗЗД УРЕЖДАНЕ ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИ С МНОГОГОДИШНИ ЖИЛИЩНО-СПЕСТОВНИ ВЛОГОВЕ), приложима по аналогия, въвежда допълнителен критерий, приравнявайки вилната сграда на жилище, ако тя е годна за постоянно обитаване.

Централната местна комисия при Столична община е основала преценката си само на вида на сградата, както е описана в нотариалния акт, без да изследва дали тя задоволява жилищните нужди на собственика и дали е годна за постоянно обитаване, каквито са изискванията на действащата нормативна уредба. Поради това издаденият от комисията акт е незаконосъобразен и е бил отменен от съда. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 9.05.2014 г. по адм. дело №12416/ 2013 г. по описа на Административния съд–С. град. Решението не подлежи на обжалване.