Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], подадена чрез процесуалния му представител адв.. Б, против решение № 415/01.06.2015 г. на Административен съд – В. Т /АСВТ/, постановено по адм. д. № 493/2014 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 151103169/05.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – В. Т., потвърден с решение № 298/05.06.2012 г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ – В. Т. при ЦУ на НАП /сега „Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“/, в частта му, в която е отказано право на приспадане на ДДС за данъчния период м. март 2009 г. в размер на 43 810.59 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. Според касатора, в конкретния случай е налице изключението от правилото на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, регламентирано в чл. 70, ал. 3, т. 2 ЗДДС. Претендира се отмяна на решението на административния съд и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и да се присъдят направените разноски.

Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – В. Т. при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк.. У по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2251.92 лв. за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната...