Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Териториално поделение на НОИ - [населено място] срещу решение № 194 от 10.06.2015 г. по адм. д. № 42/2015 г. по описа на Административен съд - [населено място]. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Ответницата – Д. Ц. Т. от [населено място], област В., лично и чрез процесуалния си представител адвокат Латова, поддържа теза за неоснователност на касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК, 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С оспореното решение, Административен съд - [населено място], е отменил решение № 122 от 13.12.2013 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - [населено място] и потвърденото с него разпореждане

№ 5308222030 от 2.10.2013 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при Териториално поделение на НОИ - [населено място]. Изпратил е преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени със съдебния акт.

Решението на първоинстанционния съд е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

При първоначалоното разглеждане на делото, както и в производството по чл. 226 АПК, предметът на спора се е формирал по отказа на органите на ТП на НОИ - [населено място], да отпуснат пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §4, ал. 1 ПЗР на КСО на Д. Ц. Т. от [населено място], област В.. На преценка, с оглед установяване на...